- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
Шегата на страна, вярно не разбирам как едно момиче би се продало на някой дъртак. Баси гнусотията
^ според Грозния това е причината да е сам – всички жени ходят с богати чичковци.
Всеки момент дейтонЯ ще коментира...
Ебах тия аптекарки, бързи са като на умряло коте опашката. Направо не съм върху себе си! Докато стигна от нас до тях и докато свърша всичката работа, сто часа...
Още си мисля за чипс. И още не мога да си купя, деееееееейбааааааа. Мога да ям само бебешка храна, а тя ми втръсна вече.
Оставила съм го да си цъка там лигичките и малко скучая. Може ли да ми обръщаш внимание и да ме обичаш, моля?!
квак
оживях и днес
още 4 дни
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Като знам какво е дърво по принцип, не очаквах много емоция когато му поднесем изненадата, а той взе, че се просълзи, та оттам ревнах и аз. Точно когато споделяш такива важни моменти с хората, осъзнаваш колко са ти скъпи в действителност, а щастието да споделяш емоцията с тях не може да се опише с думи, то просто се чувства.
Разбира се прекрасната вечер не мина без забавни изпълнения - човекът, на когото не му пукаше за мен, при идването си в бара ме видя с един приятел пред входа и отговорът беше цяла нощ танци с една обща приятелка. Тя няколко пъти дойде да ме попита дали имам против да стои на неговата маса и дали не ревнувам. Не знам дали отрицателният ми отговор, или просто фактът, че не обръщах никакво внимание и се разбивах повече от него, го накараха супер демонстративно да ѝ даде медальона си, който не отстъпвал просто ей така на всеки и бил давал само на мен.Мога да кажа, че се радвам на детския му акъл и желанието да прави напук, защото тези изпълнения ми помогнаха да докажа на себе си, че действително не ревнувам и съм го преживяла. Естествено минаха ми като на лента моментите, когато аз съм била до него и сме купонясвали заедно, или онзи път, когато въпросният медальон остана у мен и с каква усмивка си го носех цял ден на работата, но такива спомени преди ме натъжаваха, а сега реагирах просто с усмивка. Надявам се, че съм достатъчно израснала, за да гледам на всичко като приятни отминали мигове, които няма да се повторят, но не трябва да съжалявам за това, или да се опитвам да ги забравя. Харесва ми когато промяната в мен не е само в съзнанието ми, а я усещам и виждам в действията и реакциите си.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Миме, от месец всеки ден пишеш как въобще не ти пука за него
всеки ден
едно и също
"Честита победа царю"
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.