Глупости.

[Warm]

Hello weirdos,

Бих искал да си излея глупостите, но тъй като егото ми е твърде голямо очевидно.. не мога да го направя пред някого когото познавам, така че ще го изпиша анонимно.
Аз съм добър мъж, но не винаги се държа добре, всъщност се държа като пълен задник, мисля че се държа така от твърде дълго време .
До колкото знам това е тийн форум, е аз не съм тинейджър, но когато бях .. бях задник или по точно тогава станах задник.
До 7 клас бях доброто момче,винаги си пишех домашните, ходех на всички уроци, упражнения или каквото имаше се записвах. Винаги бях говорител в началото и края на годината в училище, предавах ключове, казвах някакви неща и всички ме харесваха. Имах много приятели в квартала, имам прекрасно семейство и по-голям брат. Той винаги е бил важният, винаги родителите ми му обръщаха повече внимание, защото сякаш не можеше да учи сам или все се забъркваше в неприятности, биеше се, бягаше от училище, пиеше, пушеше и все беше болен, винаги нещо му имаше и аз трябваше да се оправям сам. Никога не съм искал да притеснявам семейството си със себе си и за това учех много, бях примерен и добър. Брат ми се оказа, че е доста добър спортист взеха го в отбра на звездите, нашите обикаляха страна и Европа с него по мачове, а аз си седях вкъщи или естествено висях по залите, да чакаме да свърши тренировка. Спомням си, че той винаги получаваше по хубавите подаръци, а аз носех неговите дрехи , но никога не съм се сърдел за това, винаги бях смирен. Очевидно това не е било най-доброто решение.
Влязох в добра гимназия, но лятото преди да вляза брат ми ме взе няколко пъти с него на дискотека ( бяха детски дискотеки, тези които са от София, може да си ги спомнят Amor & DoubleVision ) тогава ме запозна с много хора и включително момичета. Оказа се,че много от тези момичета и момчета учат в моята гимназия и когато отидох там през септември всички ме поздравяваха и ме запознаваха с още хора, познавах всички от 11-12 клас, бях готиния заек, както ме наричаха и се промених. Промених начина си на обличане, косата си , държанието си, продължих да изкарвам добри оценки! Започнах всяка седмица да ходя в тези дискотеки, брат ми вече ходеше в Ст.Град.. но аз ходех на детските и бях супер готин. Пиех водка с бира, защото беше модерно, започнах да пуша, защото всички го правеха, хванах си приятелка от 10 клас хаха, естествено не правехме секс, но всички си мислеха, че е така и аз винаги потвърждавах. Говорех грозни неща, неща които дори не се бяха случили, но всички ме аплодираха, за това как съм "изчукал " някакво момиче. Цялото това нещо в гимназията продължи до 11 клас, но през това време ставах все по-голям задник, тормозех толкова много някои от учениците, замервах ги с яйца, плюех ги, обиждах ги, ритах ги по коридорите и отново всички " готини деца" ми се кефеха, но си спомням веднъж ритах някакво момче в коридора, защото си беше боядисал косата в русо, може и да беше гей не знам, но го ритах толкова много и го погледнах в очите беше толкова отчаян и уплашен и тогава ми каза " Не можеш да ми причиниш повече болка от тази която изпитвам всеки ден " естествено направих се, че не съм го чул , но го чух и се почуствах зле от това.
Годината свърши и започна лятото, вече бях играч, лъжех момичетата, спях с тях и ги зарязвах... никога не ме интересуваше, как ще се почувства човека от среща, дори не мислех как аз се чувствам. Родителите ми пътуваха много тогава, брат ми беше на някакъв лагер в Турция или Италия не си спомням и за да не бъда сам цяло лято ме записаха да помагам на един треньор по баскетбол цяло лято на ММЦ , нямах избор и заминах. Там беше още по-голям разврат и гадости, но срещнах момиче, което всъщност ГОВОРЕШЕ с мен. Е това беше преломния момент, прекарах цялото лято с това момиче, не знам дали се влюбих , вероятно да. Когато се върнах в училище през есента, всичко което ме интересуваше бяха матурите, постоянно учех, слушах ПЪНК и спрях да се мотая с "готините" от училище, винаги си намирах оправдания, предпочитах да стоя в стаята да чета Гьоте.. Шекспир и още умрели поети, караха ме да се чувствам добре. Уикендите естествено обикалях клубовете, вече бях пълнолетен и нямаше нужда да ходя само в Ст.град и да се крия от проверките. Но и обичах да чета много, да си слушам скапаната музика, както я наричаха хората около мен и да бъда свободен поне за малко. Не исках да съм задник вече, обичах да говоря с момичетата, интересуваше ме какво ще кажат и тогава осъзнах, че така печеля повече, че колкото повече се интересувам от тях, те се влюбват в мен, аз обаче не чувствах нищо, но ми харесваше да бъда обичан и това се превърна в новата ми игра. Карах безброй момичета да се влюбват в мен, обичах да ме обичат и използвах всяка една от тях за да ми вдига егото, за да ме кара да се чувствам ПРЕКРАСЕН, но никога не говорех АЗ , винаги слушах, бях мил и внимателен, станах от добрите момчета, които лъжат за да получат каквото искат. Мина доста време от тогава, имам всичко, но не се научих да обичам, не се научих да чувствам че ме обичат. Съсипах толкова много добри момичета, толкова наивни, че аз съм ЕДИНСТВЕНИЯ, защото естествено аз знам какво искат да чуят, винаги казвах и правех правилните неща, всяка жена иска да слуша за бъдещето и така можеш да я докоснеш повече от всичките пари,коли, визия и готини материални неща и аз го знаех и го използвах, всеки път го правех по лошо за по дълго време и всеки път приключваше с това, че разбивах сърцето на прекрасно момиче, защото не я обичам. Но нещата започнаха да ескалират, започнах да ги съсипвам изцяло, живота им.. и започнах да изпитвам вина, огромна вина за постъпките си и когато това се случи, изпадах в ужасни състояния , но единствения начин да се измъкна от там, беше да намеря следваща и всяка следваща наранявах повече и повече, а аз всеки път се чувствах по безразлично празен, дори спря да ми носи удоволствие всичко това. Но ако ги няма лъжите ми към момичетата, се чувствам зле и не разбирах защо, дадох стотици пари за психиатри, психолози , естествено ми даваха лекарства хаха или някакви теории ми развиваха , общо взето ми взимаха парите и времето, но наскоро говорих с една приятелка, приятелка от момента в който се превърнах в задник, винаги сме имали тази емоционална връзка, винаги сме могли да говорим един с друг и буквално да си казваме всичко, въпреки че се случваше много рядко, времето за нас не беше критерии, минаваха години, но сякаш вчера беше последното Здрасти, та говорех с това момиче, по точно отидох да я открия, не знам защо изпитах нужда да я видя, не я бях виждал 4 години. Говорихме с часове, дни.. и естествено аз в началото не й казах, колко съм празен и как използвам жените, обвинявах жените за неуспешните ми връзки, защото не исках да бръкна толкова навътре в мен, останах във Варна няколко седмици при нея и естествено като всяка една жена, тя разви симпатии към мен, аз изглеждам добре, говоря добре и нещата се случват , нямах нищо против, но този път реших да съм искрен и след 1 прекрасна седмица на щастие й казах всичко, за това колко съм счупен и емоционално разбит, тя първо говори с мен, обясни ми нейната теория, че очевидно съм развил всичко това заради родителите си и тогава се отдръпна от мен и по-лошото е че дори не усетих нищо, просто си хванах самолета и се прибрах в София, не й се обаждам, не й пиша, може би няма да го направим следващите няколко години. Но това, че след хилядите срещи с какви ли не психолози едно момиче за няколко седмици разбра колко съм счупен и защо, ме накара да се замисля за всичко което написах тук.
Та това е, дори не ми пука дали някой ще го прочете.. просто исках да си излея глупостите. Have fun.

[DisappointedDreamer]

Как ти помогна това словоизлияние?

[kompleksar]

В следствие на родителите ти се дължи това, останала ти е травма, дори и без да го осъзнаваш.

[Warm]

Как ти помогна това словоизлияние?

Well...
не съм сигурен, но имах нужда да го кажа, имах нужда да призная пред себе си, че колкото и да се убеждавам, не съм толкова добър, че върша ужасни неща и продължавам да го правя, отново и отново. Мислех, че ще изпитам НЕЩО каквото и да е когато го кажа или го напиша, но не се случи, не изпитах облекчение, не се почувствах по-добре.

В следствие на родителите ти се дължи това, останала ти е травма, дори и без да го осъзнаваш.

Да, но аз имам добро семейство, родителите ми са готини, забавни, заедно са вече 30 години, те са обикновени хора, искат най-доброто за децата си, никога не са ми се карали кой знае колко или да са ме тормозили по какъвто и да било начин. Но очевидно наистина тази липса на внимание когато бях тинейджър ми се е отразила без да го осъзная. Не ги обвинявам, не бих си го позволил, никой не е роден родител, никой не знае как и какво да направи. Те винаги са разчитали на мен, че аз ще постигна нещо, заминах за Америка заради тях, учех нещата които те искаха, направих всичко както трябваше и те са окей с това, но драмата продължава да е брат ми, който приключи спортната си кариера, заради операции, травми и тн. И вече е на почти 30 и не е постигнал абсолютно нищо в живота си, освен че още живее с нашите и играе видео игри постоянно. Но това не пречи когато каже, че иска Audi A8, нашите да не направят всичко възможно за да му купят кола, която дори не излиза от гаража, защото той не ходи никъде. Но такъв е живота предполагам

[Грозния]

Ти да не си претърпял някакъв катарзис ?

[HollyGolightly]

Тя тази направо открила топлата вода като ти казала че си счупен и проблемите ти идват от семейството
Ако майка ти и баща ти ти бяха обръщали повече внимание сигурно нямаше да си комплексар, който търси чуждото удобрението за сметка на собственото си достойнство