Цитирай Първоначално написано от filmimilmi Виж мнението
Айде, айде, правиш се на голяма светица сега и искаш съвети как да го разкараш. Ти много добре си знаела какво е щяло да се случи. Не се е родила толкова тъпа жена, която да не знае, че едно момче със сигурност ще хлътне по нея, ако тя му отдели толкова време за срещи, внимание и "интелектуални теми на разговор"... Просто си искала да получаваш внимание, харесвало ти е докато не си разбрала, че тоя иска да те бара на неудобни места, а пък на всичкото отгоре не те привлича сексуално, а като гей приятелка. Не си била честна с него, сега си сърбай кашата и неудобствата произтичащи от това.
Е, хайде не така рязко.
Добре, може би си прав това, че като прекарваме известно време заедно, ще ме хареса, но ако щеш вярвай, далеч не мисля, че съм толкова привлекателна, че чак да се влюби в мен и т.н. Също, че като се запозная с някакво момче, каквото и да е то, още в началото решавам какви ще сме и съответно се държа, както съм решила. Тоест държала съм се чисто приятелски и доста внимавах да не го допускам до себе си, и не смятам, че е имало некоректно държание от моя страна към него - тоест, че съм му давала надежди, защото точно това избягвах. Виждали сме се точно 4-5 пъти с този човек и то не за много дълго. Той мен ме търси, не аз него. Когато ми пише, го игнорирам и след часове му отг. Същото е и като ми звъни, не му вдигам нарочно и ако ще му вдигна, то е за да му кажа, че не съм заета и затварям. Да добавя, че той ми сподели за чувствата си още преди 2-3 месеца някъде, доста говорихме относно това, отдръпнах се. После ми каза, че тръпката му изстинала и че едва ли не е готов да бъдем приятели. Обаче не знам как и защо се озовахме в този омагьосан кръг, в който той ми казва, че ме обича, че е влюбен, че се е привързал към мен, че ако изчезна от живота му, ще страда и т.н. при положение, че вече знае мнението ми, че съм му казала без заобикалки, че искам само и единствено да сме приятели. Той даже сам ми каза, че разчита поведението ми като освободено и приятелско. Което значи, че не съм аз виновната, че той не може да приеме фактите още от 3 месеца и да се вземе в ръце и да се осъзнае. Тоест няма нужните себеуважение и чест да преглътне това, че не споделям тези му чувства и да си продължим приятелството, което имахме в началото. И не, със сигурност не се кефя на това, че се върти около мен и не прося внимание от никого. Написах тази тема за съвет, защото го оценявам тоя човек и искам само да си запазим приятелството.