Как да се справя с акнето?

[Ivaaaaa]

Какво знами това, че за момче, че не е страшно малко пъпки? За момиче е страшно ли?
Миналият път, като пиех хормоните и се изпъпчвах го приемах много зле, измъчвах се, плачех, изолирах се. Много тежка депресия беше. Сега не ми пука, приемам се, а и виждам, че на хората не им пука. Приятелят ми казва, че ми няма нищо, вчера двама непознати ми се предложиха, хах, пък се притеснявах да се показвам пред хора и се срамувах да ги гледам в очите, защото имам чувството, че това което виждат са пъпките ми. А ние сме много повече от скапаняците. И да споделя, че това приемане на положението, на себе си се отразява добре и на пъпките. Колкото повече се затормозяваш, мислиш, страдаш, толкова по-гневни ще стават. Огромен процент от населението на Земята е имал такъв проблем с акне, и ако това може да е успокоение - не си сам. Многж други също са страдали, страдат и ще страдат, така че, my dear acne friend, ur not alone.
На мен ми е интересно да разбера социалната страна на акнето.