Тук проблемът не е какво трябва, а какво ви подсказва, че не трябва и защо някой би бил на мнение, че нещо като бръсненето трябва да се ограничи по ваша преценка. Всяко развитие на тая мисъл би било комично, всеки довод смехотворен, всяко заключение абсурдно. А поуката е, че човек би се задоволил да поспори върху нещо, което е смешно, отколкото да положи мисълта си в сериозното, откъдето да цъфне нещо по-важно и по-голямо от тая беседа върху окосмяването.