
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Нашите не ми дават да стоя до късно навън
Не е така, защото в човешката природа е да се иска още и още, колкото повече даваш на едно дете, толкова повече ти се качва на главата и колкото повече му даваш, така лека - полека то пропада. Ако му откажеш, едно дете ще направи всичко да постигне своето, пък и в краен случай към 18 когато не може да го държиш на каишка повече пак ще си изоглави. Децата не могат да се държат под стъклен похлупак.
Не могат всички да бъдат смирени и покорни като църковните последователи.
Ако на едно дете постоянно му се забранява в един момент спира да учи, става наркоман, алкохолик и на 23-24 умира. Сещам се поне за три такива случая, а аз не познавам много хора.
В църквата са най- грешните. Тя затова е църквата, за да се борят с нейна помощ хората с греха. Не знам защо всички очакват от християните да се държат едва ли не като светци. "Здравите нямат нужда от лекар, а болните" е казал Христос.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Но нали и аз това казах.
Това прави ли те и теб нечестив? Пък и дори религията да има някакъв позитивен ефект, не всички пропадняци осъзнават, че имат проблем за да отидат да се лекуват първоначално. Околните не гледат на християните като светци, ами християните се имат себе си за чисти и благословени, което не винаги е така, но това е друга тема за разговор ето защо не искам да коментирам повече.
Не ми се струва, че говорим за едно и също, но както и да е.
Разбира се. Аз имам много грехове.
Не всички осъзнават. И това е нормално. Те някои и с рак живеят месеци и години преди да разберат, че го имат. Но когато разберат/ако разберат вече е късно.
Зависи за какви християни става въпрос. Протестантите, например казват, че са спасени. Но все пак зависи и от човека, не само от деноминацията. Някои не могат да се отърват от гордостта и тщеславието.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Точно това. Уморен съм след работа и ми отнема няколко часа, за да се събудя. След като започна да правя неща, толкова се увличам в проектите си, че съм зает дълго в часовете на нощта. Имам чувството, че не мога да си легна, докато не свърша.
И тогава, след като най-накрая свърших, не искам да спя, защото това означава, че моята наслада приключва и следващият работен ден започва.