Православие

[defender]

^ Ако не боготворя Иисус аз няма да мога да бъда себе си, защото смъртта ще е по-силна от мен, а когато нещо е по-силно от тебе ти пред него няма как да бъдеш себе си, ти ставаш негов придворен клоун.

Та това е живота без Иисус, една клоуняда от философи взели се прекалено на сериозно. Без Иисус всяка една философия пред лицето на смъртта е просто едно суеверие, един примитивен ритуал.

Иронията е в това че моя модел се припокрива с този на Иисус

Тва не го разбрах? Супер странно ми звучи казано от твоите уста.

[DerStuermer]

Ако не боготворя Иисус аз няма да мога да бъда себе си, защото смъртта ще е по-силна от мен, а когато нещо е по-силно от тебе ти пред него няма как да бъдеш себе си, ти ставаш негов придворен клоун.

Смъртта е илюзия - страхът на егото, че повече няма да го има. Деиствително само егото умира, останалото са просто технически подробности. Но егото ти не иска да умре, нито приживе, нито когато тялото ти умре, затова фантазираш за вечни животи. По този начин сам се превръщаш в "придворен клоун" на страха си от смъртта. Само когато превъзмогнеш този страх, можеш да живееш пълноценно. А тая идея я има дори и в самото християнство, за които има очи да я види.

Няма как да си като Него без Негова помощ.Човек става бог чрез Бога, а не сам по себе си.

И кои ученик би станал маистор, ако вечно се допитваше и подпираше на знанията на маистора? Никои. Ала ето че религията ви така се е изродила и вие вместо да сте маистори, искате да сте просто ученици. Защото е по-лесно когато някои ти шепне наготово всичко и за всеки въпрос имаш готов отговор.

[defender]

Смъртта е илюзия - страхът на егото, че повече няма да го има. Деиствително само егото умира, останалото са просто технически подробности. Но егото ти не иска да умре, нито приживе, нито когато тялото ти умре, затова фантазираш за вечни животи. По този начин сам се превръщаш в "придворен клоун" на страха си от смъртта. Само когато превъзмогнеш този страх, можеш да живееш пълноценно. А тая идея я има дори и в самото християнство, за които има очи да я види.

Доктора явно е приравнил живота с егото и че ако искаш да живееш това задължително е от егото и затова доктора от страх да не прояви его, избира вечната смърт.
Аз мисля, че живота е нещо по-голямо от егото и дори егото да умре живота остава и затова живота и егото не трябва да се отъждествяват 100%-во.

Аз избирам вечния живота не заради егото, а защото същността на човека е живота, а егото е лъжлив плагиат на живота. Тоест за да победя егото не означава, че трябва да пожелая вечна смърт (това дори за мен е някакво психично заболяване), а просто да пожелаеш истинския живот, и да умреш за лъжливия живот.

Тоест имаме истинска същност на човека желаещо истинския вечен живот, и да умре за лъжливия живот.
Лъжлива същност на човека (егото) желаещо лъжливия живот и не искащо да умре за този живот.
И смърт - като нека да правим разлика между човек не желаещ смърт на лъжливия живот и не искащ да умре за него, човек желаещ истинския вечен живот и да умре за лъжливия живот и човек, който желае вечна смърт, че видиш ли да не проявил иначе егото си (тоя последния е направо психопат).

И кои ученик би станал маистор, ако вечно се допитваше и подпираше на знанията на маистора? Никои.

Само, че Иисус е съвършенството за човек, а в земния живот няма съвършенство, ти тук никога не можеш да станеш съвършен майстор, целия този живот е път към съвършенство (пътя който ни е показал Иисус) и чак след смъртта ще установиш дали си станал майстор. Както е казано: Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота. Тоест след смъртта е венеца на живота, там си майстор, а не в този живот, тука си чирак, тука са само лъжливите майстори на егото.

[DerStuermer]

Доктора явно е приравнил живота с егото и че ако искаш да живееш това задължително е от егото и затова доктора от страх да не прояви его, избира вечната смърт.

Естествено че всеки иска да живее и естествено че всеки го е страх да умре. Но помисли си малко, сега има шанс, много много малък шанс, от небето да падне метеорит точно върху теб. Струва ли си да живееш живота си в постоянен страх че това ще се случи? Не, нали? И все пак е възможно. Но да живееш в постоянен страх от това си е чиста параноя и пречи на какъвто и да е пълноценен живот. А моментите наи-близо до смъртта, не карат ли те човек да се чувства наи-жив тъкмо тогава, а не когато е отпуснат и защитен? Проблема с всичките глупости които изписа, не е само че напълно не разбираш какво е его и съзнание, и каква е разликата между тях. Проблема е че толкова отчаяно се опитваш да впишеш всичко което казвам в рамките на християнството, че дефакто си играем на развален телефон. Егото съвсем не е "лъжливата същност на човека".Това намеква че има някаква правилна същност на човека, тоест някакво не-лъжливо Его. Всичкото е лъжлива същност, докато човек се идентифицира с някаква същност, каквато и да е тя. Съзнанието всъщност не е нищо повече от един празен буркан, които обществото и човек сам за себе си, пълни с емоции, мисли, спомени и т.н. Егото е просто идентификацията, припокриването на съзнанието, с този пълен буркан. Но самото съзнание, като едно празно поле, е много по-голямо от всякаква идентификация, мисъл, емоция и спомен - нали тъкмо в него(съзнанието), всички тези неща се проявяват, като го изпълват. Да се бориш срещу егото е като да си гониш опашката, защото това е просто поредната идентификация, просто поредната роля в буркана. Егото може просто да бъде забравено, като се изпразни буркана, като се изчиства съзнанието. Тъкмо в това е смисъла на медитацията, а и това е оригиналния смисъл на молитвата, която в последствие християнството деградира до нещо като скаип-чат с някакъв персонализиран Бог.

В какво избираш да вярваш, не е мои проблем. Не съдя никои за това какво му е скефнало да избира. Но на мен ми е дадено да познавам само живота - всяко допускане за някакво продължение отвъд това не е нищо повече от спекулация. Така че, ако ще избирам между това да живея пълноценно, за живот които знам че съществува, или да живея в страх и ограничения с надеждата за отвъден, вечен живот, бих избрал първото. Само човек парализиран от мисълта за това че ще умре, би избрал второто.

[defender]

...

Щом според тебе егото е всички събрани мисли, емоции, спомени. То как е възможно изобщо да живееш в този свят и да водиш някакъв деен живот в състояние на забрава на егото? То ти тогава ще се наложи че дори баба си и дядо си ще забравиш и няма да познаваш?

Ти просто казваш, че истинската същност на човека е празния буркан, а лъжливата е егото. А после ме нападаш, че нямало истинска същност на човека. Не го разбирам това.

ПП: Истинската същност на човека не е забравата, това не води до рационално съществуване, това е по-скоро бягство.

Истинската същност на човека не забравя мислите и спомените на егото, а ги превръща, сублимира в правилни и ползотворни.

[DerStuermer]

Щом според тебе егото е всички събрани мисли, емоции, спомени.

Не всички събрани мисли, емоции и спомени, а обединението им в образа на "АЗ", под заблудата че този "Аз" е също толкова реален и статичен, колкото мислите, емоциите, спомените и всичко останало което се проявява в съзнанието.

Ти просто казваш, че истинската същност на човека е празния буркан, а лъжливата е егото. А после ме нападаш, че нямало истинска същност на човека. Не го разбирам това.

И каква е същността на един празен буркан, освен тази на празен буркан. И тук говорим за съзнанието, не за човека. Понеже хора има много и все различни, но съзнанието си е все едно за всички, така както буркана си е буркан, без значение дали има мед или чушки в него. Но ето че ти си дошъл тук да ми казваш че тоя с чушките бил истинския Това е егото. Това имам предвид под липса на истинска същност. Естествено, когато си виждал само буркани с мед, нормално е да си мислиш, че всички буркани непременно съдържат мед и и това е "истинската същност" на буркана...
Вече за същността на човека, като съзнателно живо същество, това е отделен филм.