Православие

[DerStuermer]

Доктора явно е приравнил живота с егото и че ако искаш да живееш това задължително е от егото и затова доктора от страх да не прояви его, избира вечната смърт.

Естествено че всеки иска да живее и естествено че всеки го е страх да умре. Но помисли си малко, сега има шанс, много много малък шанс, от небето да падне метеорит точно върху теб. Струва ли си да живееш живота си в постоянен страх че това ще се случи? Не, нали? И все пак е възможно. Но да живееш в постоянен страх от това си е чиста параноя и пречи на какъвто и да е пълноценен живот. А моментите наи-близо до смъртта, не карат ли те човек да се чувства наи-жив тъкмо тогава, а не когато е отпуснат и защитен? Проблема с всичките глупости които изписа, не е само че напълно не разбираш какво е его и съзнание, и каква е разликата между тях. Проблема е че толкова отчаяно се опитваш да впишеш всичко което казвам в рамките на християнството, че дефакто си играем на развален телефон. Егото съвсем не е "лъжливата същност на човека".Това намеква че има някаква правилна същност на човека, тоест някакво не-лъжливо Его. Всичкото е лъжлива същност, докато човек се идентифицира с някаква същност, каквато и да е тя. Съзнанието всъщност не е нищо повече от един празен буркан, които обществото и човек сам за себе си, пълни с емоции, мисли, спомени и т.н. Егото е просто идентификацията, припокриването на съзнанието, с този пълен буркан. Но самото съзнание, като едно празно поле, е много по-голямо от всякаква идентификация, мисъл, емоция и спомен - нали тъкмо в него(съзнанието), всички тези неща се проявяват, като го изпълват. Да се бориш срещу егото е като да си гониш опашката, защото това е просто поредната идентификация, просто поредната роля в буркана. Егото може просто да бъде забравено, като се изпразни буркана, като се изчиства съзнанието. Тъкмо в това е смисъла на медитацията, а и това е оригиналния смисъл на молитвата, която в последствие християнството деградира до нещо като скаип-чат с някакъв персонализиран Бог.

В какво избираш да вярваш, не е мои проблем. Не съдя никои за това какво му е скефнало да избира. Но на мен ми е дадено да познавам само живота - всяко допускане за някакво продължение отвъд това не е нищо повече от спекулация. Така че, ако ще избирам между това да живея пълноценно, за живот които знам че съществува, или да живея в страх и ограничения с надеждата за отвъден, вечен живот, бих избрал първото. Само човек парализиран от мисълта за това че ще умре, би избрал второто.