Православие

[golemiq_korab_minava]

Страх те е да не би да стане така, както ти казвам - нали? А мен, защо не ме е страх да стане така, както ти казваш, че ще стане след смъртта?! Ами, защото това е много по-лесно измъкване (казано в твой стил). За да умреш спокойно, трябва да си се подготвил за най-лошото, което може да стане след смъртта, а какво по-лошо от ада.

Изобщо страхът е само заради биологичен инстинкт, реално осъзнатите хора не ги е страх. Едиственото, което оставаш след смъртта на Земята може би е току виж някой съкрушен и измъчен твой привърженик от роднинска или приятелска връзка в повечето случаи и наследството ти. Пък ти, ако много се взираш в ада, може и там да наистина да отидеш. тишината и мрака не са ад.

[defender]

Пък ти, ако много се взираш в ада, може и там да наистина да отидеш.

Ми напълно възможно да отида там, нямам гаранция, защото моята преценка, къде ще отида може да е грешна. Един е съда Божи, друг съда човешки.

тишината и мрака не са ад.

Представи си, че там не те чака тишина и мрак, а те чака несравнимо по-лошо положение отколкото си сега, на което на човек дори на ум не може да му мине и да си представи, толкова лошо? Какво е чувството? Кое предпочиташ - да изчезнеш или да си в такова положение във вечността без надежда за оправяне. Кое ти се струва по-приемливо и "готино" от двете.

Също имай предвид, че много по-лесно е да приемеш, че всички след смъртта имат една и съща съдба (смърт на егото и край в нищото), от това да приемеш, че някои може да се спасят, а ти може да не се спасиш, тогава в егото се появяват завист, злоба, яд за изтървана възможност и да живееш така вовеки и дори да не можеш и да самоубиеш за да спреш да го чувстваш.

[defender]

Ами то няма как и да си представя, защото такива вярвания са необосновани, крайни и граничащи с болна психика на луд човек. Та, ако си представяш подобни неща, нищо не ти пречи както казва доктора, да живееш в постоянен страх всяка една минута да не ти се случи нещо, което не говори за духовно равнище, а до промиване на мозък в секта.

Това прилича на секта или религиозна структура, която използва страховете на хората, използва състояние на покорство, на постоянен стрес или на нещастие, за да може да внушава властта и подчинението си. А, не е ли така?

Ама не бе, нали тука говорим, че атеистите били приели реалността на безсмислието и на смъртта на егото, а християните не можели да го приемат и затова си измислили ад и рай.
А сега изведнъж ако християните си представят нещо по-страшно след смъртта от атеистите, тогава те били луди и с болна психика.
Демек, когато атеистите си представят нещо страшно след смъртта, то били силни, а когато християни си го представят, те били луди и болни. Аха.