Православие

[defender]

Това което казваш е вярно, само че аз нито търся жена да и правя деца, нито пък се правя на гъзар. Платената любов ми излиза по-евтино, а нервите и липсата на свобода няма кои да ми ги плаща.

Ако си решил да се посветиш на Бога, разбирам. Ама да не искаш сериозна връзка, защото щяла да ти коства нерви, щяла да ти отнеме свободата, и за да можеш да си живееш, като волна пеперудка, това само по себе си не е ли доказателство, че ти е слаб фрейма, че имаш нисък праг на търпимост и че външните обстоятелства лесно ти отнемат свободата.
Когато мъжа реве, че жената щяла да му отнеме свободата е те това ако не е, че ти е слаб фрейма.
Апостол Павел е казал, че ако не можете да се въздържате, то тогава женете се за да не изпадате в блудство, ама докторчето хем няма волята да се въздържа, хем и нямал силата да се жени, щото искал да е волна пеперудка – каква невероятна, розова, на вишни и кокичета мъжественост, същинска „кучка“.

[Knispel666]

Ако си решил да се посветиш на Бога, разбирам. Ама да не искаш сериозна връзка, защото щяла да ти коства нерви, щяла да ти отнеме свободата, и за да можеш да си живееш, като волна пеперудка, това само по себе си не е ли доказателство, че ти е слаб фрейма, че имаш нисък праг на търпимост и че външните обстоятелства лесно ти отнемат свободата.
Когато мъжа реве, че жената щяла да му отнеме свободата е те това ако не е, че ти е слаб фрейма.
Апостол Павел е казал, че ако не можете да се въздържате, то тогава женете се за да не изпадате в блудство, ама докторчето хем няма волята да се въздържа, хем и нямал силата да се жени, щото искал да е волна пеперудка – каква невероятна, розова, на вишни и кокичета мъжественост, същинска „кучка“.

Да си член на обществото е същото като да имаш приятелка, жена, семеиство и т.н. Всичко опира до копромиси и маски, и по-точно, всичко опира до това кои колко цени свободата си и за какво е готов да я отдаде. Аз се ръководя от максимата на Ницше, че никоя цена не е твърде висока, за това човек да е сам господар на себе си. Решението ми на проблема с жените е същото като неговото, което може би не е наи-доброто, предвид че е умрял от сифилис А ти какво си мислиш, че да имаш приятелка е просто да я нагърчиш и после си правиш каквото си искаш ли? Не, нещата са същите като и в обществото като цяло - трябва да преминеш през един тон вътрешни промени, без значение дали искаш или не искаш, за да си част от него. Целия ти живот се свежда до една заплата. Или в случая, до това да има къде да топнеш чушката. Вече ми се налага достатъчно маски да слагам пред обществото, за да приличам на нормална мравка от мравуняка, защо ми е сам да си слагам примката около врата, така че 24/7 да нося друга маска и да играя други игри, само за единия секс? Не е рентабилно. Разликата е такава че, хората от масовката си носят маската 24/7 така или иначе, защото са повярвали че маската са те самите и тъкмо за тях връзките са нещо повече от секс. Там са намесени преди всичко психологически нужди, не физически, а при мен я има само физическата. Затова и за повечето е рентабилно. Затова и те са готови да преминат през всички промени, готови са да се огъват във всякакви посоки и да правят всякакви компромиси - защото веднъж разцепена и възпитана, човеко-мравката заравя дълбоко в себе си онова което е нежелано, само че после това нежелано и отхвърлено в подсъзнанието, определя всичките им желания и нужди в психологически аспект, така че социалната им роля става една проекция на тези желания. И оттук може да се види защо всеки в социума проектира своите "липсващи" парчета, само за да ги открие в лицето на някои друг, и в това е и смисъла на съвпадението между тези липсващи парчета, които се допълват взаимно при една двоика. Това припознаване и съвпадение наричат любов, естествено гарнирано с щипка чисто физическо привличане. То дори и затова така се наричат "привлечените" един към друг - половинки. Защото как биха се привличали, ако бяха самите те ЦЯЛОСТНИ, а не ПОЛОВИНКИ? За мен всичко това е непотребно, понеже съм събрал липсващите парчета от себе си, и то не чрез външни заместители. Не ми трябват заместители на маичината любов, нито на бащиното признание, защото нямам нужда от баща и маика.
Не че не мога да изтърпя всичките драми и филми, не е като да не съм го правил - даже съм относително добър. Както казах, просто не е рентабилно, поне на този етап. Не ми е потребно вътрешно да съм част от колектива, но ми се налага за да оцелявам. Затова и го правя само колкото да отбия номера. Аналогично, не ми е необходим "партньор в живота", " моя половинка" и т.н., но уви това е единствения начин човек да остави поколението си. Та отново се връщам на тезата си - че всичко е въпрос на избор, приоритети, компромиси и заплатена цена. Оттам нататък всеки си решава сам. Но избора идва едва със себеосъзнаването и притежанието на себе си. Неосъзнатия няма избор, защото не е самодостатъчен.

[defender]

Не, нещата са същите като и в обществото като цяло - трябва да преминеш през един тон вътрешни промени, без значение дали искаш или не искаш, за да си част от него. Целия ти живот се свежда до една заплата. Или в случая, до това да има къде да топнеш чушката. Вече ми се налага достатъчно маски да слагам пред обществото, за да приличам на нормална мравка от мравуняка

Това не е ли един вид проява на малодушие. Това, което наричаш, че не се жениш за да си „господар на себе си“ по какво се различава от малодушието – къде е разликата?
Ти си казваш „жената ще ме промени“ и така директно капитулираш пред нея и после сякаш пораженчески си казваш: "Така съм господар на себе си".
Защо трябва да бягаш от света за да си господар на себе си, не можеш ли да си господар на себе си въпреки света?

Много ми е интересно как с hеcu2, това поведение, продиктувано от страха от смъртта наричате воля за власт. А проявата на малодушие наричате – начин да си господар на себе си.
Някак с това готино заместване на думички, тактично храните егото.

[Knispel666]

Това не е ли един вид проява на малодушие. Това, което наричаш, че не се жениш за да си „господар на себе си“ по какво се различава от малодушието – къде е разликата?
Ти си казваш „жената ще ме промени“ и така директно капитулираш пред нея и после сякаш пораженчески си казваш: "Така съм господар на себе си".

А какво, аз ли ще я променя? Или аз нея, или тя мен, или в наи-добрия случаи и двамата ще се променим един друг, което мен пак не ме устроива. Когато двама човека съжителстват заедно неминуемо приемат някакви роли и отговорности спрямо един друг, и всичко е в името на взаимно удовлетворяване на някакви потребности. Потребности, каквито аз нямам. Не знам колко по-ясно от това да ти го кажа. Ти си този които изкривява думите и слага каруцата пред коня. Това е все едно да ти кажа че не искам да карам ски и ти да ми отвърнеш - "А, как не обичаш да караш ски - Ти просто не можеш и затова избягваш карането на ски и се преструваш че не искаш.".
А под свобода и притежание на себе си, съвсем не разбирам това примерно някои да изисква да си държа четката за зъби на втория рафт а не на първия или някакви подобни глупости. Говорим за свобода на съзнанието, не държанието. Компромисите на поведението съвсем не са ми проблем, мога да отстъпя всичко на всеки. Не за такива дребнавости говорим. Говорим за това че при общуването и социализирането от всякакъв тип, ти не само отдаваш физическата си свобода, а и душевната, защото отдаваш вниманието и съзнанието си. Всяка минута прекарана в общуване с други хора, лично имам предвид, е минута в която трябва да поддържаш маската, тоест една изгубена минута, която мога да прекарам в пълнотата на собственото си съзнание - в мълчание и съзерцание. Естествено има и изключения, когато си струва да отдадеш вниманието си. Но с близки и любими хора, винаги трябва да отдаваш вниманието и съзнанието си. И това е добре, ако ти също имаш нужда някои да отдаде своето внимание за теб, да те изслуша, да ти даде съвет, да те подкрепи или окуражи и т.н. - все неща които са напълно непотребни за мен. Това е да си господар на себе си - да можеш във всеки един момент да кажеш маината му. Мисля че е повече от очевидно защо няма как да си господар на себе си и едновременно да си в социалната игра. Да си в играта, означава че има какво да губиш, а този които е господар на себе си, няма какво да губи, защото няма и какво да спечели от нeя.

[defender]

Да си в играта, означава че има какво да губиш, а този които е господар на себе си, няма какво да губи, защото няма и какво да спечели от нeя.

Ми не, може да си в играта не защото имаш какво да губиш, а защото това кога ще излезеш от играта не зависи от тебе, а от Бог - в смисъл кога ще умреш.

Обществото може да се разглежда и като камъчета, през които, като минаваш се пречистваш от душевни ракови клетки, които не осъзнаваш, но като те боцне някое камъче и те излизат на повърхността, като при гъба, като я натиснеш и мръсотията излиза.
Примерно, както водата се пречиства минавайки между камъчетата.

[hecu2]

Ми не, може да си в играта не защото имаш какво да губиш, а защото това кога ще излезеш от играта не зависи от тебе, а от Бог - в смисъл кога ще умреш.

Обществото може да се разглежда и като камъчета, през които, като минаваш се пречистваш от душевни ракови клетки, които не осъзнаваш, но като те боцне някое камъче и те излизат на повърхността, като при гъба, като я натиснеш и мръсотията излиза.
Примерно, както водата се пречиства минавайки между камъчетата.

Един вид, твоето увъртане около концепцията за кармата, която не е християнска? =p




Аз съм на същото мнение.

Всъщност, модерната представа за даото, дзена и прочие източните практики, е много грешно представена от западните окултни общества. (Защото в исторически план известните европейски окултисти донасят цялата тази информация в Западната култура от пътуванията си на Изток... така че те са мисионерите, които са ни запознали с тези неща, самият Изток не е пращал мисионери на Запад.)

По принцип, преди човек да се отдаде на медитации тип даоизъм или тип дзен или каквото и да е, които да го отдалечат от света и по възможност да се постигне "трансцеденталност" - надскачане на живота - монахът преди това трябва е постигнал всичките задачки на живота.

Тези медитации не можеш да ги постигнеш и финализираш сам. Има си специални манастири, в които се прави това, защото там е пълно с персонал, който ти обслужва телесата. Бърше ти лайната, докато медитираш, къпят те с мокри кърпи, докато медитираш, подстригват ти косата и брадата, докато медитираш, топлят те и те проветряват, докато едитираш и тн. Като освен персонала (който трябва да разбира каква е целта и какво се опитваш да направиш, за да се грижат правилно) осигурява най-подходящата среда, като начин, по който е построен и като избрана локация.

И за да те приемат на това място, което да ти даде шанса да постигнеш нещо повече в медитациите си, условието е, да си приключил с живота:
- да си добил професия и да си я практикувал;
- да си създал семейство и дом;
- да си създал деца;
- да си оставил семейството си в добро състояние и да си ги подсигурил, за да живеят добре и без тебе, когато те няма.

Само при тези условия се приема, че може да се опиташ да надскочиш живота, като се отдадеш на медитации и изолация.


Което е една напълно различна реалност от съвременните представи за тези неща. Както и от впечатлението, което западните окултисти са създали в Западната езотерика.

Никой никога не е казвал, че животът трябва просто да се захвъря и прескача - напротив, това е нещо, с което трябва да се приключи и да се отработи.

[defender]

Всяка минута прекарана в общуване с други хора, лично имам предвид, е минута в която трябва да поддържаш маската, тоест една изгубена минута, която мога да прекарам в пълнотата на собственото си съзнание

А във форума друго ли е?

В смисъл, хем искаш да съзерцаваш, хем ти харесват дългите постове?

Дългите постове не са ли начин на изразяване по-близък до "обществото", а не до "съзерцанието".

[hecu2]

Много ми е интересно как с hеcu2, това поведение, продиктувано от страха от смъртта наричате воля за власт. А проявата на малодушие наричате – начин да си господар на себе си.
Някак с това готино заместване на думички, тактично храните егото.

Между другото... искам да вметна едно нещо... Ако трябва да си говорим за "заместване на думички"...




Още откакто Доктора първи каза "воля за власт", трябва да е ясно едно - "Воля за власт" е термин от философията на Хитлер.

Понятието идва от философията на Шопенхауер, с която Хитлер е бил запознат - "Светът като воля и изображение" ("The World as Will and Representation") на Шопенхауер. Самият Хитлер е казал, "Задава се нова ера на Магическо интерпретиране на света, на десеторно интерпретиране на Волята, а не на Интелекта ".

Тоест, за Хитлер, ако имаш волята нещо да бъде истина, то ЩЕ стане истина на интелектуално ниво... стига да имаш волята за това. (Това е морален релативизъм.) Самият Карл Хаусхофер (ръководителят на нацистката геополитика) е бил ненаситен ученик на Шопенхауер.

Същото това схващане на нацистката върхушка е залегнало в основата на модерната хибридна война (можете да прочетете това в документа Война за умовете).

Аватарите на Доктора са заимствани от културата на Втората Световна война. В смисъл, на мен ми е ясно той за какво говори, като казва "воля за власт"... или поне мога да СПЕКУЛИРАМ, без нищо за никого да казвам...




Така че, в този смисъл, аз говоря за нещо съвсем различно... а не за разбирането "Светът като Воля" на Шопенхауер, залегнало в нацистката доктрина.




Аз говоря за това - човек да бъде господар на себе си ОТВЪТРЕ, за да няма нужда от господари ОТВЪН (от каквато нужда имат първосигналното мнозинство на човечеството). Това е разбиране, залегнало в анархизма.

А анархизма е точна противоположност на нацизма. И в двете става дума за воля, но много различно насочена.

[defender]

Аз говоря за това - човек да бъде господар на себе си ОТВЪТРЕ, за да няма нужда от господари ОТВЪН (от каквато нужда имат първосигналното мнозинство на човечеството). Това е разбиране, залегнало в анархизма.

Добре де, защо ти трябва да бъдеш господар на себе си отвътре, не е ли, защото те е страх да имаш господар отвън. Примерно изпатил си си и повече не искаш да се повтаря тази болка и това индуктира в тебе енергия да се стремиш да си господар отвътре.
Откъде се явява тази енергия в твоя устрем, от нищото ли?


Единственото сигурно нещо в този свят, което индуктира енергия е смъртта ве, нищо друго няма сигурно за да се превърне в източник на енергия.

[hecu2]

Добре де, защо ти трябва да бъдеш господар на себе си отвътре, не е ли, защото те е страх да имаш господар отвън. Примерно изпатил си си и повече не искаш да се повтаря тази болка и това индуктира в тебе енергия да се стремиш да си господар отвътре.
Откъде се явява тази енергия в твоя устрем, от нищото ли?


Единственото сигурно нещо в този свят, което индуктира енергия е смъртта ве, нищо друго няма сигурно за да се превърне в източник на енергия.

Ентропията НЕ Е източник на енергия.

Източникът на енергията е Бог.

А Бог НЕ Е само ентропия. Защото, за да имаш на разположение свят, който се разпада, и от чиито разпад да черпиш енергия, трябва нещо да го е изградило.

Нещото, което е ВЛОЖИЛО енергията в РЕДА, е източникът й. Ентропията просто освобождава онова, което е било вложено.


Така че колкото ентропията е "източник" за нашия мащаб на съществуване, толкова е и негентропията.

За справка - негентропията е реален научен термин, обратното на ентропия.

За справка - мащабите на съществуване са въведени в научния свят от Кардашев - един от големите астрофизици в астрофизиката. Скалата на Кардашев (->> гугъл) определя нивата на цивилизацията според това каква част от енергията във вселената се усвоява. (Тъй като цивилизация от Ниво 1 усвоява цялата енергия на планетата си, ние в момента сме цивилизация Ниво 0.)



Искам да кажа с това... че философското ти заключение не почива на твърди основи. Научните факти са различни.


Освен това, на теб ти е УДОБНО да говориш за страх, затова говориш за страх. Също толкова вярно е, че трябва да си ГЛУПАВ, за да имаш господар отвън. Не всеки се страхува да има господар отвън, но който има господар отвън, определено е глупав.

Устремът да нямаш господари отвън, между другото, идва именно от Бог - от осъзнаването на стойността на собствения си живот. А да оценяваш стойността на живота, означава, да почиташ Бог.

Робството унищожава живота. Не го УСВОЯВА и следователно остойностява, като смъртта, а го ПРОХАБЯВА. Тоест робството се ПОДИГРАВА с живота, и следователно се подиграва на Бог.

[hecu2]

Това не е ли един вид проява на малодушие. Това, което наричаш, че не се жениш за да си „господар на себе си“ по какво се различава от малодушието – къде е разликата?
Ти си казваш „жената ще ме промени“ и така директно капитулираш пред нея и после сякаш пораженчески си казваш: "Така съм господар на себе си".
Защо трябва да бягаш от света за да си господар на себе си, не можеш ли да си господар на себе си въпреки света?

А какво, аз ли ще я променя? Или аз нея, или тя мен, или в наи-добрия случаи и двамата ще се променим един друг, което мен пак не ме устроива. Когато двама човека съжителстват заедно неминуемо приемат някакви роли и отговорности спрямо един друг, и всичко е в името на взаимно удовлетворяване на някакви потребности. Потребности, каквито аз нямам.

Естествено, именно в това да се изправиш въпреки света е изпитанието и доказателството, че си господар на себе си. Това означава господар на собствената воля. А НЕ, че си "независим" и нещо отделно от света, което не е едно с Цялото. Става дума да си господар на собствената си воля.


Дефендър, човек сам преценява как да живее. Това да се обвържеш в дълговременна връзка е избор, и проява на волята. А НЕ доказателство, че въобще имаш воля.

Всеки свободен човек (господар над себе си) избира според нуждите и желанията си. А НЕ позволява нуждите и желанията му да го ПРИНУЖДАВАТ да "избере". Онзи, който е господар над себе си, ПРИТЕЖАВА своите нужди и желания... Те са негова собственост. Следователно той ги използва, за да подсилва личността си.


Една личност би била СЛАБА, ако не би имала нужди или желания. Човек трябва да осъзнава нуждите и желанията си като източник на СИЛА, която освобождава, а не като източник на лабилност и принуда, която поставя в зависимост.



Разликата е, че зависимият човек е подвластен на нуждите и желанията си. А господарят над себе си ИЗПОЛЗВА ТАКТИЧЕСКИ своите нужди и желания, като пътеводители към ПРОМЯНАТА и еволюцията.

Което ни довежда до забележката на Дефендър, че някъде в това поведение се усещат "пясъчни основи". Все пак, промяната е истинският път и е пътят на свободата. Освен това, тъй като промяната е единственото вечно нещо, това е пътят на вечността и пребъдването. Обратното е пътят на преходността и несвободата.



Само че, Knispel666 въобще не говори за такова избягване на промяната. И е прав, Дефендре, че изкривяваш думите и слагаш каруцата пред коня.

[defender]

Което ни довежда до забележката на Дефендър, че някъде в това поведение се усещат "пясъчни основи". Все пак, промяната е истинският път и е пътят на свободата. Освен това, тъй като промяната е единственото вечно нещо, това е пътят на вечността и пребъдването. Обратното е пътят на преходността и несвободата.

Щом според тебе, промяната е истинския път, ти тогава как си уверен, че точно сега, в настоящият миг си господар на себе си. Не може да си във вечен процес на промяна и да сигурен, че днес си господар на себе си. Сигурността в себе си и вечната промяна в себе си не мога да вървят едновременно! Променливия човек не може да е сигурен, че е господар на себе си.
Тоест твоя живот излиза, че едно постоянно залъгване, че си господар на себе си.

[defender]

Аналогично, не ми е необходим "партньор в живота", " моя половинка" и т.н., но уви това е единствения начин човек да остави поколението си.

Докторчето хем бил независим от социума, хем нямал нужда от "партньор в живота", но хем уви от това му зависило да има потомство (демек е зависим).
Ако се вгледа човек по-внимателно в писаниците на доктора ще открие доста подобни противоречия от типа "хем независим, пък реално зависим"

Друг е въпрос че това "уви" което използва доктора в коментара си, само подсказва, че той явно ще гледа на приятелката си, като инкубатор или крава за разплод, просто като някаква необходима досада и нищо повече.