
- Форум
- По малко от всичко
- Пълнолетник
- Упътване към ИЗХОДА
Прави информацията субективна, тоест по дефолт неистинна, невярна и погрешна. Това е все едно да викнеш маиката на подсъдим да свидетелства в негова полза. "Абе те се караха преди и вярно че тои го е наръгал, ама трябва да е било случаино, защото е много добро момче и няма как да го е направил нарочно". Естествено че няма да се приеме в съда. Ние тук не сме съд, и аз не съм адвокат, но все пак претендираш за обективна истина по дадени въпроси, при това атакуваш другите потребители на тази основа, а сега казваш че всичко е пропито със собствено мнение. Еми добре, няма лошо, стига да е осъзнато като просто твое си мнение.
Но това е само повърхностна забележка, аз не мисля че изобщо можеш да разбереш същината на нещата, за които говориш, ако не си себеосъзнат, а това е по-важното, след като в краина сметка ти не представи информация директно преведена от англииски, а своята собствена интерпретация на това което си прочел и се изказа по въпроси, за които едно вътрешно ниво е задължително, та да се разберат всичките особености. Това не е като да четеш инструкции за сглабяне на етажерка. Това не става с четене, става само с вътрешно осъзнаване на своите собствени филми и скрити в несъзнаваното особеностти, и едва след това идва и разбирането на външните събития и феномените в света на човешкото. Това е смисъла на вървенето по пътя на духовното израстване - с двата крака, навън и навътре.
Напълно приемам тази забележка.
Така ли? Никога не съм видял да ми цитираш кое е неистинно, невярно и погрешно.
Видял съм единствено обобщаващи фрази, засягащи всичко като цяло.
Аз искам следното: За да те взема насериозно, искам да ми говориш с доказателства, позовавания и ясни въпроси. Иначе не разбирам за какво въобще ми говориш.
Отново не разбирам:
Нужно ли е да сме съд, за да мога да изкажа истината?
Нужно ли е да сме съд, за да мога да кажа на някой, че греши? Или вечно трябва да казвам "аз не знам, ама си мисля", при положение че знам? Или е невъзможно човек нещо да знае?
А личното ми мнение невъзможно ли е да съвпада с истината? Питам - личното мнение на човека може ли да е вярно и истинно?
С това (и след многоточието) вече ставаш безочлив и нагъл, по възпитан начин. И въобще не се занимавам да влизам в диалог по тия реплики.
Ще приема нещо на сериозно единствено ако е представено сериозно: за да поставиш под въпрос нечия логика, трябва да се постави на разглеждане съждението, фактите на които почива и логиката, която ги обвързва.
Аз не съм видял ти да имаш претенции да те взимат насериозно в критиката ти, понеже не те е грижа да се бориш за истинността на каквото и да е. По-скоро се опитваш да "отстрелваш наедро".
Затова цялата ти работа е празна.