Православие

[defender]

„Отричам онзи тип човек, който досега се приемаше за най-висш – добрия, благосклонния и благодетелния. От друга страна отричам един вид морал, станал господстващ като морал за себе си, декадентския, по-точно християнския морал.
Условието за съществуването на добрия е лъжата.
Добрите хора никога не говорят истината. На фалш ви учат добрите – вие сте родени и прикрити в техните лъжи.
Всичко това би означавало отнемане на великия характер на действителността, кастриране на човечеството и свеждането му до едно мизерно китайство.
А точно това се опитаха… Именно това нарекоха морал.“

ПП: Четеш Ницше, а виждаш докторчето. Това се казва предан последовател.

[Knispel666]

ПП: Четеш Ницше, а виждаш докторчето. Това се казва предан последовател.

Странно как виждаш мен в цитата му, пък аз дори не съм го чел това. Може би Ницше е бил мои последовател, просто още не го е знаел. Толкова ли ти е странно че двама човека може да открият нещо независимо един от друг, особенно ако има какво да бъде открито?

Докторче, във фейса съм си писал съм с някои добри психолози, за да ги питам по някои въпроси и мога да кажа, че понякога ми се струва, че ти се изразяваш и разбираш нещата по-добре и от тях (в смисъл разбираш какво говориш в дълбочина, а не просто да повтаряш някакви прочетени думи и заучени фрази и да публикуваш някакви дървени послания).

Ти кво сега, мазниш ли ми се? Не си прави труда, ласкателствата ти имат толкова ефект върху мен колкото и евтините ти опити да ме провокираш със зле скалъпени психологически обвинения.
Но за да отговоря на въпроса ти - не, не съм някое добре образовано "евреиче", и няма как да бъда при положение че изпитвам същата непоносимост към стриктно академичното познание, както към това на християнските поучения. И цялата тая непоносимост идва не от самото познание и самите идеи, а от хората които ги изживяват за истина - понеже същите тия дето си бият главата в Библията, примерно типажи като Питанчо, са същите дето се изживяват като носители на свещенната истина, само че използваики философски и психологически аргументи, или още по-лошо, научни твърдения в подкрепа на тези аргументи. Ако се разровиш по форумите на духовна и научна тематика, там е пълно с такива хора - разбрали, полу-недоразбрали, прочели от някои нещо и почват да се наддумват. А всъщност те просто са назубрили някакви неща и ги повтарят, нищо повече. Никои от тях не си е направил труда сам да си размърда сивото вещество, още по-малко да се вгледа сам в себе си и да преоткрие нещата самостоятелно, или поне за целите на безкористна любопитност. Защо, когато някои друг им го е сервирал наготово, а те могат просто да влизат в роли. И цялото това псевдо-интелектуализиране и овчедушие прозира и в морала им - това от което Гьоте и Хаине се отвращават като бюргерски морал. Бюргера е точно това, NPC, non playable character - тои няма собствено вътрешно пространство, в което да изследва и развива идеи за себе си, без някакъв външен мотив. За бюргера - философията, психологията, науката и всички сфери на човешкото познание са просто една дреха, с която облича социалната си личност и нищо повече. Защото за него вътрешното пространство е изцяло изпълнено от социалната личност. Моралната му облицовка е също толкова фалшива и повърхностна - затова изпитва нужда да я натрапва на останалите, също колкото жалкото си, полу-информирано мнение по които и да е въпрос. Защото всичкото е за едната роля, или в наи-добрия случаи защото вярват че информираността им по тези теми ще им е полезна. Е тъкмо към тия хора изпитвам непоносимост, които търсят някаква облага в познанието и вярата, а християнския Бог и морал в текущия си, масово разпространен вариант, е точно техен продукт, уподобен е на тях, и от него лъха на същия зловонен бюргерски, утилитарен морал. Във философските и психологическите среди също е пълно с такива хора, ранени птици, търсещи утилитарен модел на човека и вселената - не защото ги интересува как работи човешката психика и вселената, не от някакъв интерес към истината или невинно любопитство, а за да си превързват духовните рани и да се изживяват като духовни личности.

[defender]

Ти кво сега, мазниш ли ми се? Не си прави труда, ласкателствата ти имат толкова ефект върху мен колкото и евтините ти опити да ме провокираш със зле скалъпени психологически обвинения.

Какви ласкателства ве докторче , просто изказвам причините да си мисля, че не си обикновен плебей, расъл в плебейска среда, а напротив.
Не знам, как в обстановка на тристаен апартамент, където живеят примерно още 3-4-ма човека или живот изпълнен с проблеми и грижи, пандемии и прочие, един човек може да има възможност да расте, самовглъбява, концентрира, чете до степен да достигне такива прозрения и осъзнатост. Масовия плебей и средата в която живее, по принцип ги прави да са хора съществуващи на повърхността на съзнанието си и почти цялата им личност е изнесена навън т.е. екстровертен тип. – Затова си мисля, че не си от плебейска среда ве. А като сметна и непоносимостта ти към християнския Бог и воаля, какво да си помисля за тебе освен, това което казах в предишния пост.

[Knispel666]

Какви ласкателства ве докторче , просто изказвам причините да си мисля, че не си обикновен плебей, расъл в плебейска среда, а напротив.
Не знам, как в обстановка на тристаен апартамент, където живеят примерно още 3-4-ма човека или живот изпълнен с проблеми и грижи, пандемии и прочие, един човек може да има възможност да расте, самовглъбява, концентрира, чете до степен да достигне такива прозрения и осъзнатост. Масовия плебей и средата в която живее, по принцип ги прави да са хора съществуващи на повърхността на съзнанието си и почти цялата им личност е изнесена навън т.е. екстровертен тип. – Затова си мисля, че не си от плебейска среда ве. А като сметна и непоносимостта ти към християнския Бог и воаля, какво да си помисля за тебе освен, това което казах в предишния пост.

Значи смяташ че трябва да съм роден със сребърна лъжичка в уста за да достигна до това "ниво"? В това няма логика. Може би щеше да има смисъл, ако бях роден на улицата зад някоя кофа за боклук и после израстнал по домовете, но чак толкова зле не е било. Роден съм в нормално семеиство от работническата класа. Така или иначе, това няма нищо общо - на които си му идва от вътре, тои се интересува, развива и образова. На които не му идва, колкото и пари да имат техните, тои си остава глупак. Дори и да го напъват да учи, това ще има само незначителен ефект на подобрение и тои пак ще си остане предимно глупак. Познавам много такива хора. Въобще средата няма нищо общо с това дали човек е екстровертен или интровертен, или ако има някакво влияние, то е много незначително и не променя нищо фундаментално, понеже нещата са първо на ниво генетични заложби и предразположености, след това на вътрешно развитие и чак накрая средата. Човек се ражда интроверт и умира такъв - вече дали е крайно интровертен или може да минимизира негативните ефекти от това и да придобие частично екстровертни черти, тук вече зависи и от средата и ранната социализация, но средата съвсем не се свежда до материално положение. Материалното положение е само един много незначителен фактор от средата и всъщност сам по себе си не е изобщо фактор, а само в комбинация с други фактори.Също така, интроверт не е равносилно на осъзнаващ себе си.

[defender]

Значи смяташ че трябва да съм роден със сребърна лъжичка в уста за да достигна до това "ниво"? В това няма логика.

Смятам, че родителите ти трябва да са ти създали необходимите условия и среда за нормално развитие, както и личен пример. Това не означава задължително да си много богати.
Как например си обясняваш, че психичните проблеми най-често се отключват, във възрастта, когато детето става самостоятелно, излиза от дома и се сблъсква с реалността и тогава на повърхността изплуват и се проявяват всичките му психични проблеми от възпитанието му в неправилна среда и родителско отношение. Някои успяват да изплуват чрез самоусъвършенстване, други се давят, защото, като възрастни хора, просто вече нямат това време и безгрижие като деца.

Ти например живял ли си в една стая с още 2-ма човека. Аз съм живял като бях на общежитие, и ти казвам, че е трудно в такава среда човек да стигне до някаква самоосъзнатост.

ПП: Друг пример: защо почти няма роми философи или пък защо при тях престъпността е в пъти по-голяма - ами защото това се наследява от средата. Така че има голямо значение, а не нищожно.

Също така, интроверт не е равносилно на осъзнаващ себе си.

Говоря за интровертност пораждаща се от изследователска страст, а не интровертност в резултат на потиснатост и бягство от света.

[Knispel666]

Смятам, че родителите ти трябва да са ти създали необходимите условия и среда за нормално развитие, както и личен пример. Това не означава задължително да си много богати.

Така вече има смисъл. И да, родителите ми в интерес на истината може би са култивирали заложбите ми по някакъв начин, макар че не смятам това да е било умишлено. Общо взето не съм бил възпитаван в класическия смисъл на думата - чрез сурова дисциплина. По-скоро ме оставяха да се оправям сам, без да ми налагат някакви ограничения или да ми дават наклон на пикнята, дето се вика. Това обаче беше нож с две острита - първо защото дисциплината отвън учи на дисциплина отвътре, и второ защото не култивира никаква амбиция в мен. Така че тези неща трябваше сам да науча и развия. Но предвид всичко, осигурили са ми някаква сравнително стабилна среда.

Ти например живял ли си в една стая с още 2-ма човека. Аз съм живял като бях на общежитие, и ти казвам, че е трудно в такава среда човек да стигне до някаква самоосъзнатост.

Като малък никога не съм имал собствена стая, ако това питаш. Разбирам какво искаш да кажеш де - трудно е да се вглъбиш в себе си, когато нямаш лично пространство. Но в краина сметка, на които си му идва отвътре... Ето аз си спомням още в детската градина другите деца тичаха и се гонеха, и аз също съм участвал разбира се, но предпочитах да си правя замъци в пясъчника, или да се катеря на едно дърво, от което госпожите изтръпваха . Така че, въпрос на предразположеност. Спомням си след това една от преподавателките в университета се опитваше да се запознае с всеки един, какъв му е характера, стремежите и т.н. и за мен каза че като все едно има някаква невидима стена пред мен. Което деиствително е така - дори и в разговор, аз не съм никога напълно открит - не защото има какво толкова да крия, просто съзнанието може да е изцяло насочено навън или навътре, но за мен винаги има една част която остава насочена навътре - към моето вътрешно пространство, от което след това насочвам неща навън. Докато при повечето хора, екстровертите специално, тази вътрешна насоченост просто я няма - те са изцяло отдадени на външните стимули и преноса на информация от външното към АЗ-а е директен, от което следва и по-добрите им социални умения. Понеже в своята същност, да имаш натурално добри социални умения е точно да си лишен от самоосъзнатост, а поведението ти да е повече емоционално и инстинктивно, сиреч несъзнателно.

ПП: Друг пример: защо почти няма роми философи или пък защо при тях престъпността е в пъти по-голяма - ами защото това се наследява от средата. Така че има голямо значение, а не нищожно.

Ти да не си станал марксист-комунист? Роми философи няма, щото са тъпи парчета и по рождение нямат тия заложби, а средата само спомага за това, по такъв начин че двете са в взаимно-обуславяща връзка. И все пак, кръвта е преди средата - кръвта създава средата, не обратното. Обратното е валидно но само в антропологичен смисъл - тоест ако имаш среда и народопсихология на номад, от хиляди години предците ти да се движат на катуни, да крадат, лъжат и да са мошеници, то много по-вероятно е да се родиш предразположен към това да си крадлив боклук в такъв народ. А дори и да не се родиш такъв, то средата няма да ти позволи да се станеш друг, особено в затворени общности като ромските. И тук вече средата има значение, но пак казвам - кръвта е първична. Културата е отражение на хората повече отколкото хората са отражение на културата.

[defender]

Това обаче беше нож с две острита - първо защото дисциплината отвън учи на дисциплина отвътре, и второ защото не култивира никаква амбиция в мен. Така че тези неща трябваше сам да науча и развия. Но предвид всичко, осигурили са ми някаква сравнително стабилна среда.

Добре де, суровата външна дисциплина по какъв начин води до дисциплина отвътре на едно дете. По-скоро не води ли това дете до потиснатост, че никой не се съобразява с чувствата и желанията му, а само го командори? И то едва ли не почва мисли, че неговото мнение няма никакво значение и като възрастен най-вероятно ще му повлия.

трудно е да се вглъбиш в себе си, когато нямаш лично пространство. Но в краина сметка, на които си му идва отвътре...

Е как си му идва отвътре, нали преди си казвал, че едно дете, като се роди първото нещо, което става е по дефолт да почне да му се развива егото, а сега казваш, че отвътре му било да се самовглабява. Това самовглъбяване не идва ли на по-късен етап, когато човек надрасне егото.

Роми философи няма, щото са тъпи парчета и по рождение нямат тия заложби, а средата само спомага за това, по такъв начин че двете са в взаимно-обуславяща връзка. И все пак, кръвта е преди средата - кръвта създава средата, не обратното. Обратното е валидно но само в антропологичен смисъл - тоест ако имаш среда и народопсихология на номад, от хиляди години предците ти да се движат на катуни, да крадат, лъжат и да са мошеници, то много по-вероятно е да се родиш предразположен към това да си крадлив боклук в такъв народ. А дори и да не се родиш такъв, то средата няма да ти позволи да се станеш друг, особено в затворени общности като ромските. И тук вече средата има значение, но пак казвам - кръвта е първична. Културата е отражение на хората повече отколкото хората са отражение на културата.

Не съм напълно сигурен в това, че кръвта е преди средата. Не гледаш ли какво прави елита с нас и как ни променя. Вече една година ни наложиха да живеем с маски и локдауни и хората почват да свикват към новото нормално.
Също живеейки в среда на комунизъм за 45 години, това не промени ли нравът на хората, независимо от кръвта им.

Както един бейховиорист беше казал (но му забравих името): "Дайте ми едно дете и ще направя от него какъвто човек си поискам." - или нещо такова беше казал.