Православие

[Knispel666]

Доктор, според тебе има ли корелация, че колкото човек е пристрастен към материалното и отдаден на земни удоволствия, толкова повече му се увеличава страхът от смъртта? Това го пиша в отговор на Ницше, който едва ли не заклеймява християнската аскеза.

Корелация да, но не и каузалност. Въпроса със страха от смъртта стои не толкова в самата смърт, нито дори в самото умиране, макар умирането да е инстинктивно нежелателно. Страха от смъртта идва от концепцията за смърт и неизбежното осъзнаване за смъртта на Егото, това е истинския източник на страха. Все пак, смъртта е казано иначе изгубване на живота, а кои може да се страхува от изгубването на живота, освен този, които панически се е вграбчил в него, търсеики смисъл, цел и ценност? И тук вече идва момента на материалното и удоволствието, като естествена функция и ценност на живия организъм, за което егото се закача и търси себе си в него. Но това с нищо с нищ не се различава от другите идентификации на Аз-а, нематериалните, тези изцяло в света на идеите. Така че отговора на въпроса ти е, страхува се от смъртта само онзи които има какво да загуби, дали е материално и чисто сетивно, или е нещо отвъд това, някаква друга загуба от свръхсетивен характер, това е без значение. Точно затова смъртта на Егото е символична, тя е да осъзнаеш че няма какво да загубиш, понеже не си имал нищо от самото начало, и всичко е било просто вечния сън на Аз-а. А самата физическа смърт е едно болезнено напомняне за това че този сън така или иначе ще свърши - нещо повече, не самия сън ще свърши, а и цялото сънуване изобщо. Тя е като треска забита в ума на сънуващия, поставяща състоянието на Аз-а в перманентна невроза, все караща го да сънува за нещо повече - дали в материални придобивки, дали в сетивност и наслада, дали в социална валидация, слава и успех, или в свръхсетивното и Господ - това е без значение, стига да има някакъв обект на идеализация, в която Аз-а да проектира себе си за целите на сънуването.