Православие

[Knispel666]

Просто не мога да схвана как ти побеждаваш егото и излизаш от примката му.

ПП: Както се вижда егото може да се трансформира и възкръсне от всичко. Ти му отрежеш едната глава, мислиш си, че си го убил, а на нейно място порастват още две.

Проблема не е в егото - Аз-ът е просто волята за власт, която придобива очертания и форма, като интенционалност, като субект на действие и мотив. "Аз съм" означава преди всичко "Аз искам". Проблема е повече в концепцията за Аз, която е илюзия, понеже в момент на пълно блаженство и момент на тотално страдание, човек все смята себе си за Аз, докато двете състояния качествено нямат нищо общо. Този момент на статичния Аз работи чисто концептуално, но пък волята сама по себле си е динамична и проблема идва когато хората деиствително започнат да си вярват че има такова нещо като Аз, което е постоянно, което е нещо повече от сумата на техните преживявания. Така в човек могат да присъстват две или повече проявления на волята, две различни сили, които да са противоположни, но концепцията за Аз трябва да изтласка една от двете - понеже човек не може да е гладен и сит едновременно(примерно). Отделно Аз има друг, по-висш смисъл, но тънко доловим, които е именно постоянното и неизменното, но този смисъл е далеч по-различен от смисъла, които влагат повечето хора. Този смисъл не е социалната конструкция на Аз-а, а е изцяло личен, самосъзнателен. Често обаче хората смесват двете и ги припокриват едно с друго, и в това е смисъла на социалната интеграция и възпитанието, подчиняването на личната воля в социалната единица. Само че тази социална единица е обречена от самото начало да е в постоянно противоречие с първоизточниците си, сиреч с волята, защото не може концептуално да обедини всичките елементи и сили в себе си. Така че " побеждаването" на Аз-а нито е възможно, нито има нужда от него - волята и съзнанието предхождат всяка концепция за Аз. Аз-ът е просто сянката на волята, осветена от светлината на съзнанието. Човек просто следва да е съзнателен и в потока на волята си, защото чрез съзнанието може да насочва волята накъдето пожелае, вместо да е неин несъзнателен посредник.

[defender]

...

Искаш да кажеш, че истинското Аз е динамичното ти Аз, а лъжливото Аз е статичното Аз и проблема е в това, когато истинското Аз бъде припозната в статичното Аз (демек стереотипите на които робуваме).
Добре, но когато волята за власт („Аз искам“) се насочи към това, което иска за да го осъществи, то точно в този момент тя се идентифицира с това, което иска и започва да спазва неговите писани или неписани правила за да получи желаното – ето това отново е его, което се припознава и идентифицирало с обекта на своите желания. А това припознаване и идентификация се извършва в самия процес на осъществяването на това, което иска волята за власт - така че не е задължително егото да произлиза само от статичното Аз, то може да произлиза и в самия процес на осъществяването на желанието на динамичното Аз.
Само че християнството вярва, че когато човек умре, той вече там не може да се идентифицира с обекта на своите желания, това е възможно само докато човек е на земята във физическо тяло и ако тук волята ти за власт не е пожелала и оттам не се е идентифицира в Бога, то след смъртта остава завинаги отделена от Него.
Така че, ако иска човек да се спаси, той трябва да си изгради още тук идентификация, статично Аз в Бога, а не с този свят, и оттам този свят трябва да го пречупи през Него. Волята ти за власт трябва да търси своето динамично развитие във вечното усъвършенстване и полза в Бог, а другото да остане второстепенно, а когато Бог е второстепенен или е производно на идентификацията на стремежа на динамичното Аз в нещо друго, тогава лошо.

[Knispel666]

Само че християнството вярва, че когато човек умре, той вече там не може да се идентифицира с обекта на своите желания, това е възможно само докато човек е на земята във физическо тяло и ако тук волята ти за власт не е пожелала и оттам не се е идентифицира в Бога, то след смъртта остава завинаги отделена от Него.
Така че, ако иска човек да се спаси, той трябва да си изгради още тук идентификация, статично Аз в Бога, а не с този свят, и оттам този свят трябва да го пречупи през Него. Волята ти за власт трябва да търси своето динамично развитие във вечното усъвършенстване и полза в Бог, а другото да остане второстепенно, а когато Бог е второстепенен или е производно на идентификацията на стремежа на динамичното Аз в нещо друго, тогава лошо.

Само дето за усъвършенстване в този живот не ти е нужен Бог, и това е критиката на Ницше - че християнина твърде много се е отдал на усъвършенстването в свръхсетивното, дотолкова че живота му тук е останал като второстепенен. Аз знам за този живот тук, за друг не знам. Ако ти искаш да се усъвършенстваш за целите на нещо измислено и нереално, прав ти път. Но за мен това е равносилно на да си изгориш къщата, защото вярваш че утре ще спечелиш от лотарията и ще си купиш имение.

[defender]

Само дето за усъвършенстване в този живот не ти е нужен Бог, и това е критиката на Ницше - че християнина твърде много се е отдал на усъвършенстването в свръхсетивното, дотолкова че живота му тук е останал като второстепенен. Аз знам за този живот тук, за друг не знам. Ако ти искаш да се усъвършенстваш за целите на нещо измислено и нереално, прав ти път. Но за мен това е равносилно на да си изгориш къщата, защото вярваш че утре ще спечелиш от лотарията и ще си купиш имение.

Ми, че ти ако нямаш за какво да умреш, то ти няма и за какво да живееш. Такъв живот в самия си корен е по-скоро болестно състояние, тва не е живот, камо ли свобода. Ти значи изобщо не знаеш какво е свобода, а пак си живееш в някакви илюзии за свобода, с които да се самоуспокояваш, че си готин.

[defender]

това е критиката на Ницше - че християнина твърде много се е отдал на усъвършенстването в свръхсетивното, дотолкова че живота му тук е останал като второстепенен.

Относно отношението между свръхсетивното и сетивно в живота на християнина на Ницше му отговарям така: "Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се предаде " (Мат. 6:33), колкото и когато е нужно.

Разбираш ли докторче, когато следваш истината, истината ти дава всичко, което трябва, без да е нужно да ставаш роб на света и да си играеш на илюзии за свобода. Лъжеученията правят точно това със своята лъжлива духовност, създават илюзии за свобода, докато си роб на света.