Това чувство е прекрасно.

[anonymous708973]

А може би не всички имат "любовта" за розови понита пърдящи дъги и пърхащи пеперудки. За някои това прекрасно влюбване носи болка, други го възприемат като нещо ненужно и непотребно (каквото Е всъшност). Това, че вие го възприемата като нещо прекрасно, неповторимо, иделано и всякаква хиперболизация - по никакъв начин не означава, че всеки човек е на същото мнение. Да приятно е докато не ти донесе страдание, да хубаво е да го изпиташ, но е мимолетно. Това, че го величаете толкова много е глупаво. Любовта не е най-важното нещо на този свят. Има къде къде по-важни работи. Не споря, просто оборвам това, което каза.

Не си прав/а. Не всички възприемат любовта като розови понита пърдящи дъги и пърхащи пеперудки, това е така. Но това, че смятаме любовта за толкова ценна, далеч не значи, че я величаем. Част от нас сме реалисти, когато стане дума за любов, и лично аз се смея на хора като теб, играещи ролята на много наранени и загърбващи любовта заради "по-важни неща". Ненужно и непотребно, дръжки. Умри си сам/а тогава.
Мимолетно е за тези, които не са достатъчно зрели, за да оценят чувството и да направят всичко възможно, за да го задържат. Да, понякога боли, да има свирепи скандали, нацупени физиономии, наранено самочувствие и прочее. Точно това го прави истинско, каквото Е всъщност.

[Luidgie]

Не си прав/а. Не всички възприемат любовта като розови понита пърдящи дъги и пърхащи пеперудки, това е така. Но това, че смятаме любовта за толкова ценна, далеч не значи, че я величаем. Част от нас сме реалисти, когато стане дума за любов, и лично аз се смея на хора като теб, играещи ролята на много наранени и загърбващи любовта заради "по-важни неща". Ненужно и непотребно, дръжки. Умри си сам/а тогава.
Мимолетно е за тези, които не са достатъчно зрели, за да оценят чувството и да направят всичко възможно, за да го задържат. Да, понякога боли, да има свирепи скандали, нацупени физиономии, наранено самочувствие и прочее. Точно това го прави истинско, каквото Е всъщност.

Ти на любов ли ме учиш? СЛучайно да говоря за себе си? Кое ти е "релизмът" хъм? Нещо не мога да хвана нишката на бумащината дето си изрекла. Величаете я, кланяте и се като кашкавал на сандвич! Каква роля играя? От къде пък го измисли това, че съм наранена и че се правя на многострадална Геновева? Къф е смисъла на това, което си написала. Захарош и захаросваш чувство, което съществува, за да се размножава човечеството. Придавате романизирани захаросани качества, на нещо, което е първичен инстинкт. Много се бъркате с тая любов. Не разбирате, че я няма. Това е желание и нужда.