Живота ми е ужасен... :х

[ICanSeeTheFireBurning]

Абе, я стига сте я нападали! Като не знаете какво е да ви отглеждат такива инфантилни изроди, си трайте. А към авторката - миличка, трябва да вдигнеш революция у вас. Много ще ти е кофти, през много неща ще трябва да минеш, но в крайна сметка ще е полезно за теб. Трябва да осъзнаеш, че имаш пълното право да изискваш от родителите си житейската зрялост, отговаряща на годините им. И имаш право да ги критикуваш, понеже те реално я нямат. Да създадеш и отглеждаш дете е огромна отговорност, а щом ваште са я поели, имаш правото да изискваш от тях да го правят, както трябва! Трябва да осъзнаеш, че причината да се чувстваш по тоя начин е в тях. Но вина за положението си започваш да имаш и ти, ако не правиш нищо, за да им се възпротивиш.

А за твоят приятел вдигам всички крайници да не късаш с него просто така. Бори се за любовта си! Съветвам те да му разкажеш цялото положение у вас (ако вече не си го направила), да му кажеш как се чувстваш и всичко и да го оставиш сам да прецени дали да прекъснете връзката си, или иска да остане до теб въпреки всичко. (Мое лично мнение е, че ако те обича, няма да те остави.) Трябва да го решите заедно, а не ей така, да му сервираш вече взето решение. Мой съвет е освен това да кажеш на родителите си за него. Изобщо няма да те лъжа - ще стане третата световна, но това така или иначе трябва да стане. Ще ти се наложи да се караш с тях, да ги убеждаваш, макар че няма да ти вярват, но така ще се научиш да отстояваш себе - нещо на което по принцип е трябвало те да научат... Понякога в човешкия живот (даже всъщност доста често) болката и кризите са това, което ни кара да порастваме, да се развиваме и да ставаме в крайна сметка по-зрели и по-щастливи. Няма да ти е никак лесно, но пък за сметка на това ще е изключително полезно. Всичко това го говоря от преживян до болка опит, понеже и аз минах през сходна на твоята ситуация. Желая ти успех и сила!

[Irti]

А към авторката - миличка, трябва да вдигнеш революция у вас. Много ще ти е кофти, през много неща ще трябва да минеш, но в крайна сметка ще е полезно за теб

Първо: Запази приличен тон, защото гледам ти е малко трудно и се зъбиш.

Второ: Цитираната част от мен, написана от теб е меко казано малоумна.

Трето: "имаш правото да изискваш от тях да го правят, както трябва! " Да кажеш "ох" и всичко на тава, а? Толкова малка да се съпротивлява на родителите си - не говори хубаво. И въобще няма да е полезно за нея, а ще стане още по-лошо и сега не ми давай пример, ако при теб е станало. И дали са "инфантилни изроди" пак е доста малоумно да твърдиш, защото даже не си ги виждала.

Be happy.

[Sh@d0w]

Как да не са длъжни бе. Има къде къде по - културни начини да обясниш нещо на детето си, така че да го разбере, без да се стига до такива ситуации. Не да тръшнеш нещо като свършен факт и да хлопнеш вратата след себе си. Точно такова "родителско държание", води до големи пропасти в отношенията дете - родител за вбъдеще.

Подхода им куца, това е очевидно. С такъв подход, нито ще постигнат желания успех, нито детето ще е щастливо.

[ICanSeeTheFireBurning]

Първо: Запази приличен тон, защото гледам ти е малко трудно и се зъбиш.

Второ: Цитираната част от мен, написана от теб е меко казано малоумна.

Трето: "имаш правото да изискваш от тях да го правят, както трябва! " Да кажеш "ох" и всичко на тава, а? Толкова малка да се съпротивлява на родителите си - не говори хубаво. И въобще няма да е полезно за нея, а ще стане още по-лошо и сега не ми давай пример, ако при теб е станало. И дали са "инфантилни изроди" пак е доста малоумно да твърдиш, защото даже не си ги виждала.

Be happy.

Първо: Вярвай ми това е най-приличният тон, който мога да извадя, когато става въпрос за родители, които съсипват живота на децата си, макар и несъзнавано и ненарочно.

Второ: Щом тази моя мисъл ти се струва малоумна, бих могла да си направя заключения за твоят житейски опит.

Трето: Съветвам те да прочетеш някоя и друга книжка относно възпитанието, детската психика, фазите на развитие на личността и формиране на характера - просто така - за да си информиран за какво всъщност говориш. Би могло и да не и се налага по тоя начин да порасне - като оказва яростна съпротива - но те просто не й оставят друг избор! Като родители те би трябвало да я научат да може свободно да изказва мнението си пред тях и те да уважават това мнение, дори и да не са съгласни с нея. А те дори не искат да я чуят! "Не ме занимавай с глупости!" - това в абсолютно никой случай не е зряла реакция на родители, които наистина обичат дъщеря си и ги интересува какво се случва с нея. Де факто те й казват, че за тях тя е "глупост"... Да, би могла и да си трае, да си чака да стане на еди си колко години и да се изнесе от тях - но така не печели нищо. Проблемите й сама със себе си, които нейните скъпи родители са й причинили, си остават. И тези проблеми са много повече отколкото авторката е описала - не й дават да си има приятел най-вероятно от страх да не вземе да си легне с него, сексът според тях сигурно е нещо грешно и мръсно, което сигурно са я накарали и нея да го вярва, което от своя страна би могло да й доведе много сексуални проблеми в бъдеще; става ясно, че баща й е ужасно властен - това може да й създаде куп проблеми в общуването с мъжете след време и още много такива уж дребни детайли... Според мен сега е нейният шанс да порасне много и би било глупаво да го изтърве. И да, мога да твърдя, че са инфантилни изроди само виждайки какво се случва вътре в дъщеря им. Както казваше една психоложка: "Само като видя майката и мога да предвидя симптомите на детето й." Вземи се образовай малко по темата, преди да спориш с мен.

А да си ядосан и да си щастлив далеч не винаги се изключват взаимно.

[ICanSeeTheFireBurning]

Също и идеята за училищния психолог, която някой преди мен спомена, е добра. Също и някоя друга книжка по темата - има много литература, която би могла да ти помогне, авторке. Не се отчайвай!

[DisappointedDreamer]

А към авторката - миличка, трябва да вдигнеш революция у вас. Много ще ти е кофти, през много неща ще трябва да минеш, но в крайна сметка ще е полезно за теб.

Този коментар действително беше малоумен, тъп и безмислен, и нека авторката му да не каже, че нямам никакъв"житейски опит", защото много лесно ще мога да я опровергая.

Няма нищо лошо в това да се "съпротивляваш" срещо мнението на родителите ти. Но това не се постига с циврене, викания и обиди, а с добре подбрани аргументи и доказателство, че си достатъчно голям и зрял, за да ти имат доверие и да те пуснат след 18.00

Наистина родителите и също не са постъпили правилно, но ако тя е реагирала по горепосоченият първи начин, няма какво друго да очакваме. Нека минат още няколко години, нека и тя да съзрее, и тогава всичко ще е ОК.

[SunnyOwlbright]

Боже опази !! Кой знае кви си ги навършила, че да не те пускат .. примири се , хората искат да те опазят от това да станеш евтин парцал !

[SisiStrange]

Irti, за 67ми път в тази тема ще кажа, че не иде реч въобще за часа, а за начина, по който трябва да се държиш с едно дете и как се дава пример. Ако на теб ти се види нормално да тропваш с крак и да издаваш нареждания без никакво обяснение, толкова по-лошо за децата ти. Нямам деца още наистина, но имам уникална майка и съм виждала вече точно по какъв начин родителят става не само родител, но и приятел. На мен тя ми е най-добра приятелка и досега всеки проблем го решаваме след дружно обсъждане. Това нещо е постигнато без нито една забрана тип: "Щото така казвам АЗ, а АЗ съм родител."
Всички пъти, в които нещо не ми е било разрешавано, ми е обяснявала каква е причината и защо според нея е по-добре да си седя на д-то. В резултат никога не ми е хрумвало да пиша подобни теми и да се чувствам по този начин.
Тъй че, не виждам защо да не ги съдя.
И спрете да мрънкате специално за часа, в който се прибира. Това въобще не е от значение. То е най-малкото в случая.

[ICanSeeTheFireBurning]

DisappointedDreamer, да - страхотно би било, ако й позволяваха с добре подбрани аргументи да им докаже, че заслужава да й имат доверие. Те обаче не й го позволяват. Какво друго й остава, освен да повиши тон и да им се наложи?! Когато говориш на човек, който не иска да те чуе, понякога се налага и да викаш. Няма как отведнъж нещата да станат гладки и приятни...

[DisappointedDreamer]

Повишаването на тон (викането) въобще не е начин да се "наложи" и "докаже" човек. Чрез викането нищо няма да постигне - както ти, аз и целия форум се уверихме. Да не говорим, че викането е доказателство за несъзрялост и детинство.

[ICanSeeTheFireBurning]

DisappointedDreamer, с несъзрели и вдетинени родители няма как тя да е съзряла и пораснала. Или поне докато не вземе живота си в свои ръце и не започне сама да гради себе си. И ситуацията, в която е сега, е един прекрасен момент, в който това може да се случи. Да, още е зависима финансово от техните, но това не означава, че трябва да е напълно зависима за всичко от тях. Тъкмо напротив. А относно викането - тогава ми обясни как трябва да говори тя, така че да я чуят? Какво би могла да направи, че да им привлече вниманието в крайна сметка? Опитва да подхване темата, отсвирват я, опитва се да изрази мнение, прекъсват я и не и дават да се доизкаже дори. Какво й остава да прави според тебе? ...

[ninaa12]

Дори и да тръгна да говоря с тях.. не знам дали биха ме взели насериозно. Мисля да поговоря с баща ми, защото всичко зависи от него. Майка много пъти ми е казвала, че ако зависи от нея е съгласна да стоя до по-късно и то защото ми има доверие..но когато тръгна да и говоря на нея за това ми казва " не ме замесвай,говори с баща си" и какво си мисли, че не ми стиска ли? Хах.. ем вече наистина мисля да го направя ... дори и да не ме вземе насериозно стига ми аз самата да знам,че съм направила всичко възможно по някакъв начин да се сближа с него. Но ако и той самия не се опита ... не мисля че мога да направя нещо повече, след като в замяна не получавам същото отношение.

[Sh@d0w]

Това дали ще те вземе насериозно, зависи как ще отнесеш въпроса ти самата.

[toad]

Родителите най-добре в случая си знаят стоката . Не е наша работа в случая да ги съдим . Нито познаваме момичето , нито обкръжението и , нито родителите и . Прибързани ми стоят мненията на някои от вас . Иначе вие познавате ли перфектни родители ?

[DisappointedDreamer]

Да се примири, че в крайна сметка е направила нещо, което родителите не са харесали.

Аз на нейното място се примирявах, когато бях виновна. Ако мислех, че аз имах право, а не те, спокойно им го обеснявах и доказвах, но никога не съм викала. Както виждаш това ми се е отразила добре, след като не аз съм тази, която пише теми в теен сайтове, казвайки че иска да се самоубие.

Родителите и може да са всякакви, но това не означава, че и тя трябва да е такава. Това че баща ми цял живот дереше гърло, когато аз и брат ми грешахме, не ме е накарало аз да решавам проблемите си с викания. Както виждаш, това не е оправдание.

[ICanSeeTheFireBurning]

DisappointedDreamer, какво значи да се примири? Да продължи да крие гаджето от тях или да го зареже и да продължи да живее като изпълнител на нареждания? Според мен не трябва да се примирява - става дума за нейния живот и нейното бъдеще.

А иначе искрено съжалявам, че твоят баща е възпитавал с викове и крясъци, вместо с любов и разбиране, и вследствие си възприела викането като нещо лошо и недопустимо. Да, определено това е било грешка от негова страна. Но според мен не би било грешка от страна на авторка. Разбира се, зависи и от ситуацията, но понякога (не винаги!) това е единственият начин да накараш някого да те чуе. И ако й се наложи, тя би трябвало да се осмели да го ползва тоя начин.

[DisappointedDreamer]

Да - единственият начин да накараш някого да те чуе, ако той е на другия бряг на река, а ти на отсрещният.

Баща ми никога не е знаел за моите гаджета. Имам приятел от 9 месеца, а той дори не подозира. Все пак тя е достатъчно голяма, за да бъде и самостоятелна.

Нейното бъдеще? Да не би това да остави тежки психиатрични травми?

Не искам съжаление. Не е възпитавал само с викове и с крясъци, а любов винаги е имало. Грешка? По скоро съм му благодарна.

[ICanSeeTheFireBurning]

Да - единственият начин да накараш някого да те чуе, ако той е на другия бряг на река, а ти на отсрещният.

Баща ми никога не е знаел за моите гаджета. Имам приятел от 9 месеца, а той дори не подозира.

Нейното бъдеще? Да не би това да остави тежки психиатрични травми?

Не искам съжаление. Не е възпитавал само с викове и с крясъци, а любов винаги е имало. Грешка? По скоро съм му благодарна.

Малко си противоречиш за баща ти, ама това е вече друга тема.

И да, остават тежки психични травми и не е никак смешно...

[LeprikonA]

проблемът като цяло за нея не е това, че не може да говори с родителите си. цялата работа беше, че не я пускат навън. съдейки по последния и коментар, очеизвадно може да говори поне с майка си, независимо колко от полза е това, щом тя не прави нищо по въпроса. не можем да сме сигурни какви точно са техните и защо майка и не казва нищо срещу баща и, камо ли защо са решили така. малко ме съмнява да е просто ей така, от нищото, моята майка поне ми е обяснявала защо не ме пуска - защото може да ми се случи нещо лошо (примерите с изнасилвания до толкова са ми повлияли, че дори не искам да съм навън до много късно). окей, факт, тропват с крак и казват "защото аз казвам така", но нима масово не го правят родителите? сигурно има и там някакви изключения, но са рядкост. не казвам, че е правилно, но въпреки всичко какво може да се направи? да им реве на среща - не става, да им прави скандали - няма да подейства, само по-зле би станало. онова с "революцията" беше уникално тъпо, такава революция ще и направят техните, че сигурно скоро няма да пусне мнение в темата си дори. ще ми се да чуя истински пример за такава "революция", ама тц.

[DisappointedDreamer]

Той мнoгoкратно упражняваше колана, дървена летва, и каквото друго му дойдеше върху тялото му. Викането вече го споменахме. Но днес аз съм едно независимо, самостоятелно, лъчезарно и общително момиче, което никога не се е повлияло от това, което и се е случило. Обичам баща си, въпреки идеите му за възпитание.

Авторката не я пускат след 6 часа. Това в сравнение с моята история е меко казано нищо, затова вярвам че никакви травми няма да я споделят - трябват и няколко години, за да съзрее и осъзнае какви ги е дрънкала.

Отказвам повече да коментирам темата. Мнението ми беше ясно изразено.

[ICanSeeTheFireBurning]

онова с "революцията" беше уникално тъпо, такава революция ще и направят техните, че сигурно скоро няма да пусне мнение в темата си дори. ще ми се да чуя истински пример за такава "революция", ама тц.

Ем, ето аз съм ти пример за такава "революция". Майка ми преди се държеше с мен по начин не толкова строг, но подобен на този на бащата на авторката. И в последствие сама си извоювах свободата днес да излизам и да се прибирам, когато аз преценя. И под революция не разбирайте единствено сцени - аз имах предвид коренна промяна на отношенията на авторката с родителите й и на нагласата й към самата себе си.

[Luidgie]

Оле божке! Много сте смешни поне половината от вас! Съветвате я да дига ревплюция и дрън трън мрън - за нейно добро!? От къде знаете какво е добро за нея?! Родителите са тези които определят. Т'ва че вие имате по благосклонни родители не означава, че и нейните са такива. К'во се правите на великите мислители. Революция да дигала - силни думи от устата на малка пикла. Като я дигне тая "революция" най-малкото ще стане по-зле за нея и защо? За да седи с тъпите си дружки, които по няйни думи не са и никви приятели. Айде, айде. Малката дрисла трябва да почне да мисли и тогава да прави нещо по въпроса. Малко антисоциалност хич няма да и се отрази зле. Туко виж реши да стане човек, а не простият егоистичен парцал, който е сега (съдейки по мисленето й).

[LeprikonA]

ICanSeeTheFireBurning , на колко години беше като те ограничаваше и на колко си сега?

[ICanSeeTheFireBurning]

ICanSeeTheFireBurning , на колко години беше като те ограничаваше и на колко си сега?

До 16-годишна бях така. Сега съм на 18.

[LeprikonA]

^това говори само за себе си. разликата от няколко години в тая възраст колкото и да не сте съгласни има огромно значение, това е просто живия пример. друго си е да си на 15-16 и да мрънкаш, друго си е да си пълнолетен. най-малкото, малко или много вече не те имат за баш келеш.