Смятам, че никой няма право да налага забрани на хора с репродуктивни проблеми да имат деца по неестествен път ( в случая това са ин-витро, и сурогатно майчинство). Църквата като се обявява против, не печели нищо. То е ясно, че становището й е такова.
Аз четох декларация на някакви организации, които също са се обединили против изкуственото оплождане, като тезата им е, че има толкова много изоставени деца и е по-добре да се осиновяват те, отколкото да си имаш твои собствени, макар и направени с ин-витро, или чрез сурогатна майка. И другото, което ме разби, като тяхно становище, е че, едно дете, родено по този начин ще има психологични проблеми в по-късна възраст, чудейки се коя е майка му, докато дете, направено по естествен начин не. Е, първо-ако не кажеш на едно дете, че е ин-витро, или родено от сурогатна майка, то как ще знае? Нали в сурогатната майка се поставя оплодената със сперматозоидите на таткото, яйцеклетка на биологичната майка. А не на износващата....кому е нужно да обяснява на детето си, че друга го е износила? И дори да му се обясни, то трябва да се направи, когато това дете вече има ясна представа за света и би могло да разбере мотивите на родителите си.
Както и да е-мисълта ми е, че не може да се отнема шанса на двама души да станат родители.