Супер удволетворено ми беше довчера, а днес пак ми се мрънкоти, че всичко се случва ужаасно бавно(или никак) и имам нужда от повече ангажименти. Де факто, занимавам се с много и най-различни неща, ама пак не ми е достатъчно, все се отваря някакъв прозорец от свободно време, който не успявам да запълня по най-добрия възможен начин и се нервя. Искам, искам... искам да съм супер нат'варена и да ми пари под опашката, да нямам време да се наспивам, да ми е стресирано и гадно, да гоня срокове като ненормална, да имам висок приток на адреналин следователно, 'щото просто тая динамика ме кара да се чувствам жива и потребна. Не съм създадена да вегетирам и да съм пасивна.

А споменах ли колко съм разочарована, откакто разбрах, че нещата нямат първоначален замисъл, не съществуват и ник'ви тайни знаци, които да ти подсказват как да постъпиш, и всичко е изградено върху (щастливи) случайности?
Много нещастно ми е, ако трябва да си призная честно. Понякога е хубаво човек да има розов балон и да вярва в някакви наглед нереални неща, 'щото точно т'ва те кара да вярваш, да се надяваш и да се наслаждаваш на магията на живота. Инак е някак... сухо? сиво? еднотипно? безмислено?