Чувствам се нормално, кафето ме ободри и съм готов да се справя с домашните задължения. После към гарата. Чудя се какво ще е усещането да се срещнеш с човек, когото познаваш отдавна, а не сте се виждали от повече от 10 г.

Довечера ще се видим на по чашка с едни нови и интересни познати.

Задава се нова песпектива. Жалко, че е далеч(на). Защо все трябва да проявявам волско търпение за най-хубавите неща в живота ми?