
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Какво им пречи да Вярват.
ок, тогава и аз ще ти кажа изследване от човешкия свят:
слабакът, които винаги не успява да се вреди между останалите хора и да си създаде хубави моменти, затова стои в ъгъла и се задоволява само с лошите моменти, като се опитва това да ни го представи за някакъв вид смелост, а останалите хора успяващи да си създадат хубави моменти ни ги представя за слабаци живеещи в илюзия, защото имали нужда, а пък видиш ли той е живеещ в реалността.
От друга страна, когато на масата има хляб и някой е избрал да яде от хляба вместо от хлебарките, това не знам дали го прави по-слаб от тебе, но със сигурност го прави по-умен.
Последно редактирано от defender : 11-22-2012 на 11:54
И аз ям от хляба, просто няма нужда да казвам че Бог ми го е дал, че се грижи за мен, или че този хляб ми се полага.... Това е лицемерно.
Колкото до хубавите моменти... за мен всеки момент е хубав. Във всеки момент аз виждам възможност да изследвам себе си и света. Но в никакъв случай не търся хубавите моменти, особено пък чрез някакви жалки житейски изживявания и роли. Хубавите моменти се търсят само от този които има нужда от тях... Именно нещастниците търсят щастието.
Именно те търсят да се изживяват, тези на които им липсва нещо. И всеки се опитва да компенсира нещастието си с някаква заблуда. И така да подчини света на малката си кауза и изживяване. Аз нямам каузи и изживявания. Не съдя и не се опитвам да подчиня света на моите потребности.
Божият "хляб" са го яли само онези, които са започнали да бъдат добри, а не онези, които търсят разни неща в Свидетелството на истинските Светии за да ги използват за зли цели
значи все пак смисълът на живота ти не е само това просто да съществуваш, както говореше, значи излиза, че имаш и други поводи да живееш.
всички сме нещастници, просто някои успяват да разнообразят с малко щастие, а други не.
Последно редактирано от defender : 11-22-2012 на 12:39
Мисленето и осъзнаването е част от пътя ми, то ме изразява и определя. Мисленето и осъзнаването не ми е цел, а просто следствие от вървенето по пътя ми към себе си. Има много неща, които са част от съществуването ми, но нито едно от тях не е ЦЕЛ на съществуването ми.... Има разлика.
Съвсем не... Всеки търси каквото му е необходимо. На мен не ми е необходимо нищо, защото всичко вече го имам в главата. Самата необходимост е в главата ми.
Последно редактирано от defender : 11-22-2012 на 12:55
Не, отговорих ти за да бъда коректен и за да не си правиш заблуди относно кой съм аз. Иначе изобщо не ми пука за какъв ще ме взимаш. Във всеки опит някой да ме анализира виждам възможност за провокация. Затова и ти отговарям, провокирам теб и останалите. А и нали ти казах, пиша тук за да си упражнявам мисълта и словото. Също така и е доста забавно. Но иначе нямам нужда от нищо, поне не в най-общия човешки смисъл... Иначе в личен план си имам свои необходимости, неща които да компенсирам... но те вероятно биха ви се сторили далечни и скандални. Както и да е, те нямат общо в случая. Говорим си за основните човешки емоционални нужди - от закрила, критика, похвала, значение и смисъл на живот, възпитание и добро поведение, социални договорки и удобни истини. и т.н.