Хвърляте ли подаръците от бившия/бившата?

[marktheknight]

Известно ми е,че бившата ми приятелка бърше прах с моите тениски,но хора сякви

[therichbitch]

Не, пазя си ги, все пак ги свързвам с човек, към когото би трябвало да съм имала чувства.
Ако след раздялата намразиш даден човек толкова, че да му изхвърлиш нещата, значи си си губил времето с въпросната връзка.

[XxInn0cencexX]

Пазя абсолютно всичко,което ми е подарено.Прекарала съм определно време с този човек,бил е част от живота ми,така че имам уважение както към него,така и към времето прекарано заедно и спомените останали от това време.

[d3viL]

Писмата - изгорени.
Плюшената мечка - на парчета.
Спомените са единственият "подарък", който не мога да махна. Тъй че, не смятам, че трябва да съм обградена и от останалото. С изключение на... Запазих книгите. Нищо, дори болката след онова създание, не може да ме накара да захвърля книга.

[gabkaa...]

не защо да ги хвърлям...пазя си ги

[aLeksandrinka]

Пазя си ги.Все пак този човек преди време е бил важен за мен

[broken-barbiee]

Ако сме се разделили със скандал не мога да търпя подаръците му и ги давам на най-добрата си приятелка (защото не искам да ги хвърлям, като може да ги дам на някой, който ще им се зарадва), но ако просто сме се разделили и сме си останали приятели подаръците, които някога ми ги е подарявал не ми пречат.

[MusicalCherry]

Пазя ги. Не обичам да хвърлям подаръци, още по-малко от хора, които са ми били скъпи някога. (:

[iLovePussyJuice]

На мен ми се вижда доста малоумно и детинско да ги изхвърлям.

[PainMonopoly]

Не, има някои много мили подаръци и винаги ще ги пазя.

Вероятно ако се бяхме разделили с гръм и трясък щях да ги изхвърля, но раздялата ни беше изключително лишена от драма.

[Illuminatus_ii]

Не, това все пак са спомени! Колкото и да са лоши или добри, ги пазя. (:

[Glamour92]

Аз моите ги горя на ритуална клада пред блока(като се поуспокои огънят,бабите даже си го ползват за производство на зарзават,ако е през лятото ).Снимките пък намират добро приложение като ключова част от вуду-кукли

[jghgh]

детинска, глупава, неблагородна съм и си махам подаръците от погледа/хвърлям ги/горя. не че съм имала подаръци де. само веднъж гадже ми е подарявал нещо-си. един камък с кристали по него, който бил намерил на някакъв поход. запазих го и не съм го унищожавала, но това е може би защото ми го подари в такъв момент, в който връзката ни се разпадаше главоломно, бях напълно отчаяна и апатична и вече безчувствена, защото постоянно бях наранявана и т.н. тогава аз просто не възприех подаръка по никакъв начин. приех го равнодушно и дори не се зарадвах. и до днес си стои този подарък до прозореца в нас и не извиква никакви чувства в мен. не знам дали мога да предполагам какво бих направила с него, ако нещата бяха по-иначе, защото докато не ми се случи, не мога нищо да кажа.

но при една друга раздяла изтрих всички общи снимки, изгорих тази, която ми беше дал да си нося в портфейла, моментално изтрих телефонния му номер и така... защото знаех, че ще му звъня да го тормозя, ако не му го изтрия веднагически (+ смсите)
да, дете, злобна, и неблагородна съм. дам. нямам висока духовност явно. искам някой да ме цитира и да каже колко е тъпо, при положение че си обичал някого, и не бива да постъпваш така. не ТРЯБВА да постъпваш така. ТРЯБВА по еди какъв си начин, с еди какви си чувства, ТРЯБВА, ТРЯБВА, ТРЯБВА.
е, аз не съм такава. аз съм човек. грешен. нормално е.

**самозащитна реакция он, хах**

[PainMonopoly]

Не знам, ама това е един от кратките ти постове в този форум.

[jghgh]

абе да, пак е дълъг. :д
и бтв, наистина започвам да си поставям за цел да пиша по-малко : )

[dream1707]

Имали са някаква стойност преди, сега са просто вещи, напомнящи ми за едно хубаво минало.
И все пак, не нося бижутата и съм прибрала повечето от другите вещи.. Просто защото живота ми е продължил и дори и да е било хубаво, всичко това все пак си е минало

[thefolenangel]

Сантиментален съм, понякога обичам да гледам някой от нещата и да се усмихвам на хубавите спомени

Не бих си позволил да ги изхвърля

[DarkLight]

Аз лично всичко си пазя.Приемам подаръците за материален израз на това,което човекът някога е чувствал към мен,независимо дали е любов или нещо друго..А връщането на подаръците не го одобрявам.Става малко като"Дай си ми куклите,връщам ти парцалките".

[Violenza]

Не и не виждам смисъл да го правя.

[ANTIHUMAN]

Не!Това са неща,които са ми били подарени от човек,на когото съм държала.Това,че в последствие сме се разделили не променя факта,че някога сме държали един на друг.Всеки един подарък,без значение дали от бившо гадже или приятел/ка,ми е скъп и го ценя максимално!

Съгласен съм!

[ShtrudeL]

Махнах просто всички наши снимки, които ме заобикалят... Не съм ги изхвърлила. Просто ги прибрах. Не мога да хвърлям неща. Иначе неща като плюшени играчки и сувенири си стоят...
Той ми върна всичко, което му бях давала... дори най-мънички сантиментални нещица. На втория ден от както бяхме тръгнали му бяха дала едно от онези сърчица, които са половинки...сега е ръждиво и на нищо не прилича, но го е пазел през цялото време... толкова много неща, писала съм и писма лол... и тях също и... препрочетох ги, направо ме беше страх да пипна всичко това, цялата треперех...

"Връщали ли са ви чантичка със спомени? Като бонбоните на Вси Светии, но малко по-различно. Чантичка, пълна с всичко. С време. С обич. С истина. С чистота. Защото на мен ми върнаха. Да я пазя. Защо? “Защото сигурно щях да ги изхвърля, а са прекалено красиви. Пази ги. И не плачи. А продължавай да мечтаеш.” Знаете ли какво е чувството да те е страх, да отвориш подарък? Истински, панически страх. Такова е чувството. Да те е страх да бръкнеш и да издърпаш някой спомен като букет цветя от ръкава на фокусник. Отдръпваш се настрани и просто гледаш, после се осмеляваш и докато ръцете ти докосват всяко малко нещо, цялото ти тяло трепери, а в гърлото ти засяда въздух. Спомняш си колко си бил влюбен, обичащ, отдаден и чист като дете. Мирише ти на ‘преди’."

Но...

"Никога няма да намериш подходящия, докато не пуснеш грешния да си отиде..."

горе долу е така...
макар, че не смятам 4те си години за грешка, би било обидно и грозно.

[bebchoOoOoOo]

Не ги хвърлям. Превръщат се в просто красиви вещи без сантиментална стойност.

[SuNsEt]

Аз не ги хвърлям,но ги слагам в един шкаф,който почти никога не отварям.Само определени бижута съм си запазила и си ги слагам от време на време.

[jghgh]

shtrudel, ужасно. ужасно е грубо някой да ти върне подаръците. баси лайняното дето е. супер обидно и един вид не те признава; все едно не уважава това, което сте имали.
по-малко грубо е за мен сам за себе си да си унищожи подаръците, отколкото да ти направи подобна жалка, жестока и коравосърдечна демонстрация.
миличкото то щруди.. ебаси човека ...

[ShtrudeL]

shtrudel, ужасно. ужасно е грубо някой да ти върне подаръците. баси лайняното дето е. супер обидно и един вид не те признава; все едно не уважава това, което сте имали.
по-малко грубо е за мен сам за себе си да си унищожи подаръците, отколкото да ти направи подобна жалка, жестока и коравосърдечна демонстрация.
миличкото то щруди.. ебаси човека ...

Ами... така като го казваш звучи наистина грубо, но... не се почувствах обидена... всъщност се почувствах ужасно, защото... защо ми го причинява... изсипваш си тежестта върху плещите на другия, за да не ти напомнят какво е било... само като отворих торбичката да видя какво има и си казах "А аз какво да ги правя"? Каза ми, че не ми ги връща, а че просто ми ги дава...да ги пазя, защото са били красив момент от живота НИ... и аз така го приемам, сега си стоят в чантичката и не искам да ги пипам. Искам да продължа напред...