Чувствам се глупаво. И тъжно. Не се имам за грозна (или поне не фрапиращо грозна), но не се имам и за прекрасница (всъщност не си харесвам ного неща), но забелязвам, че ми обръщат внимание ей тъй защото 'съм имала мило излъчване' или нещо такова, което малко наистина ме натъжава (сега се замислих) защото ми се лепят хора (не твърде често сега...), които гледат на теб като на... месце... Но ако първо виждаха колко задръстено (затворено, срамежливо и ужасно) човече съм, а след това ми видят физиономията, може би щях да имам по-истински човечета до себе си. Някак се изморих да не вярвам на никой и за това да съм толкова страхлива. А може би външния вид е от огромно значение и съм ужасна наивница и пф, изгубих си мислите.