ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 21

[anonymous708973]

То за тия мисли ме провокира един приятел, дето много обича приятелката си, с която скъсаха наскоро, ама й написал груб смс, в който я нарекъл "пача".
Може би не мога да обичам, може би никого не заслужавам, щом го наранявам словесно, и щом съм готова да го нагрубя по някакъв начин - дали с намек, или с конкретна дума.

Бъркаш двете неща.
Това неговото е пълна простащина.
А твоето... винаги нараняваш любимите си хора - съзнателно или несъзнателно, казвайки или правейки нещо. Неизбежно е. Важното е след това да осъзнаеш грешката си и да се извиниш, колкото и изтъркано да звучи. Вероятно ще ти бъде простено, макар че е малко вероятно да бъде забравено, особено ако си настъпил някого по болното му място. Друго важно е да си го направила с цел градивна критика. Това, разбира се, означава да критикуваш само неща, които зависят от човека.
Имаш склонност да се филмираш. Понякога нещата са точно толкова прости колкото изглеждат и не е нужно да ги мислиш повече

Готино ми е. Гледам слънчевото временце и си представям колко готин ден ще е... а ако остане малко време само за нас двамата, ще е направо идеален.