- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Ревност. (към момчетата)
Конкретен проблем нямам. Просто искам да разбера защо момчетата ревнуват толкова много? Бихте ли обяснили? С всяко момче, с което съм била едва ли не искаше да ме заключва вкъщи ако него го нямаше. Не мога да разбера какъв е смисъла на това да се ревнуваме? Ясно, обичаме се /чак обич не, обаче да приемем, че се обичане/ ама бива ли такава ревност? Според мен така показват ниското си самочувствие и комплексите си. Вие как мислите?
Фактор е населеното място, в което живееш. На някои места е тенденция.
Temet Nosce
벨야카
Без конкретен казус само ще си чешаме езиците. Мъжката природа, комплексите и липсата на доверие са три големи причини да има ревност. Всяка една може да се проявява в определени ситуации, в други не. На всичкото отгоре някои момчета не са ( сме) ревниви, което пречи да обобщаваме. А защо са те ревнували твоите, можеш сама да разбереш, ако се замислиш над преживяното и характерите им.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Писала съм го десетки пъти из този и други форуми - за мен ревността е липса на увереност. Един човек ако има самочувствието, че дава на партньора/ката всичко, от което той/тя има нужда, няма да ревнува.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Веднага ти давам конкретна ситуация.
Стоим аз и още 3приятелки вечерта на спирката и чакаме 2момчета /ходих с едното/, но пристигнаха 3. Това момче, с което бях ми каза 'здрасти' и се намуси. Непознатото момче дойде и ми каза името си и момчето, с което ходех още малко щеше да ме набие, защото съм се запознала с приятеля му. Даже ме изкара влюбена в него, нищо че за първи път се видяхме тогава.
Имам още много такива ситуации, но като цяло исках просто да разбера на какво се дължи такава простотия от страна на момчетата.![]()
От възрастта е.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Chacho не винаги. Познавам момиче на 17 с приятел на 22 и той не я пуска да отиде до мола с приятелки, а тя не го пуска да ходи на кафе, защото сервитьорките много го харесвали../и това е едно от малкото неща, които казвам, защото има още доста../
![]()
Възраст беше образно казано. За зрялост говорех.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
В такъв случай явно някой хора никога няма да бъдат зрели..![]()
Ей, като чуя "Не го/я пуска" и издивявам. Вързани в клетка ли се държат, че да се пускат? А до тоалетна питат ли кога може да ходят?
Като се сетя какъв скандал вдигнах на един бивш съученик, за това, че звънна на приятеля ми да го пита за разрешение да ме покани на купон. Бяс ме хваща.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Мен ми е много интересно как казват на гаджетата си кво да правят. Ебати изпълнителните мишлета.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Наистина не е само до момчетата. Зависи от човека. Някои хора са ревниви, други не са. Не е от пола.
Моя настоящ не ме ревнува, даже по-скоро аз си го ревнувам, въпреки че ходим от ... деъм, няколко дена само о.О
Като цяло това е едно много тровещо чувство, мразя го. Не искам никога повече да ревнувам, дори да е леко и невинно (както сега).
Искам да съм безрезервна, безусловна, да не ревнувам никога повече, както ревнувах преди.
Това е най-противното чувство, пречи на любовта от всяка гледна точка. Дори леката ревност е гнусна, не искам да я изпитвам. Задушава любовта и привнася нотка на притежание... А никой не притежава никого в крайна сметка.
Отношението при ревността е, че искаш да пречукаш всеки, който смяташ за заплаха иии едва ли не си държиш човека само за себе си. А той не е за теб, не е твой. Той си е по своя воля с теб.
И именно по своя воля ще ти изневери или няма да ти. Ревността е маса безсмислено чувство. Никого не можеш да спреш да ти е неверен, ако ще да си го заключил под 100 ключа. Неверниците в крайна сметка са изобретателни и ако искат да те предадат, ще го направят.
Така че.. абе, и аз се отплеснах, но да си споделя.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
PinkPan7her, уцели от къде съм.Не знаех, че сме толкова известни с тези изцепки ;х..
![]()
Човек ревнува, когато не е сигурен в себе си или в чувствата на партньора си. Ревността не е израз на любов. Това, че ревнуваш, означава, че се страхуваш, че си несигурен, че изискваш нещо. А тези чувства нямат място в една пълноценна и здрава връзка.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Въпрос: Ако човек не е сигурен в себе си, задължително ли е да ревнува?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Chacho не бих казала, че е задължително, обаче всеки несигурен в себе си и с ниско самочувствие го прави.. Или поне това са моите наблюдения..
Момчета, момичета- наравно са в кюпа. Като май жените са по-истерични, а при мъжете изглежда има по-силно застъпено чувство за собственост.
Ревността не е липса на увереност в себе си или това което даваш, а липса на увереност и доверие в другия. За мен ревността е както най-естественото чувство, така и най-безсмисленото.Най-логичното като реакция и най-нелогичното като проява. Защото не води до нищо и не предпазва от нищо.
Дотук добре. Осъзнавайки всичко това прекрасно, аз все пак бясно ревнувам и подозирам. Защото доверието ми се струва ирационално като концепция, защото е и до характер и опит, защото човешката природа е изменчива и склонна към предателство. Не защото са ми изневерявали на мен(доколкото знам), а защото аз съм изневерявала. И знам, че изневярата не е нещо трудно както за извършване, така и за прикриване. Намирам за нормално да я изпитвам, но за глупаво да я проявявам. Колкото и безпредметни и нелогични да са слепите прояви на ревност, също толкова нерационално е и сляпото доверие.
Тези глупости- ревнува, защото си се запознала с някъв, забрани "няма да ходиш там,няма да излизаш"(обаче като ги чета си викам "бреей и тъпотии, а аз си мислех, че съм зле")- това е до време и до зрялост. Но оттам натакък е до характер, който години могат да смекчат, но едва ли ще променят.
Завиждам безумно на спокойните и всякога хладнокръвни характери.
Sanguine като ти зачетох поста много истини намерих вътре. И някак си нещо ме навежда на мисълта, че не е само до характер и години, а и до възпитание. Защото моите родители по празници и почивки винаги са разделени /живеем си заедно, но никъде не ходим заедно/. Баща ми постоянно ходи за риба и преспива на чужди места и веднъж не съм видяла мама да му се сърди. Или пък мама ходи с мен до Анталия /главно/ по почивки, докато баща ми не и той също не се цупи. Може би аз не възприемам ревността, защото в моето семейство оцъства. Не съм убедена, че това което пиша е правилно, но донякъде мисля, че е..
Ако е във връзка. Ако не е, е доста вероятно да ревнува приятелите си. И нищо в този живот не е задължително.
Когато не си сигурен в себе си, имаш нуждата да си сигурен в нещо друго/някой друг. Било партньор, приятел, семейство. Когато тази сигурност е под въпрос (както става с всичко, което не зависи от нас), се заражда страхът. Притеснението, че ще загубиш това, което цениш. Тук е уловката - не можеш да загубиш нещо, което не си притежавал. Човек не притежава любовта, нито доверието. Те изчезват в следствие на ревността и недоверието.
Човек ревнува, когато не получава достатъчно обич и безрезервна вяра в себе си. Но това, че от среща партньорът не те обича по начина, по който ти искаш, не означава, че не те обича. На теб може да ти се струва недостатъчно, но за другия това може да е всичката любов, на която е способен за момента. Колкото до безрезервната вяра - не може някой друг да вярва в теб, ако ти сам не вярваш в себе си.
Ревността е признак на слабост, зависимост, неувереност. Когато човек ревнува проектира тези чувства върху половинката си, получава се дисбаланс. Не може да искаш доверие, когато не показваш такова. Нито пък сигурност, щом се чувстваш несигурен.
Не ми се навлиза в подробности. Все пак всеки сам трябва да премине през този тийн-период на луда ревност и да разбере, че не гневът, мъката, безсилието, които поражда ревността, а спокойствието, увереността, силата, които обуславят вътрешния баланс, са гръбнакът на пълноценните връзки. И хубавият секс, естествено.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Barbiee, защо да е не? Това също е част от предишния опит на човек, от това какво е видял и възприел(особено нещата от детството са много важни). Ето, аз съм от другата страна на барикадата- родителите ми са разведени, майка ми е изневерила на баща ми. Като прибавим и възпитанието, дадено ми от него и от вуйчо(отгледана съм от тези двама мъже без никакво женско присъствие), за това как на никого не трябва да се доверяваш и разчиташ, картинката на сегашните ми възприятия изглежда ясна.
Колкото до характера все съм се надявала,че моят ще се смекчи. Твърде избухлив, твърде непримирим, горд, неразумен и мнителен. Това ми е пречило невероятно много. И все си казвах, че е защото съм малка/ млада, ще се оправи. Но оглеждайки се около себе си, в най-близките си роднини, на които съм се метнала, просто виждам, че не е до години, а са устойчиви черти(недостатъци понякога) на характера. Срещу някои от тях съм повела епична, безмилостна и засега безрезултатна борба.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Ако опасността, някой да ми гепи гаджето, е реална (не просто фикс-идея, както е в повечето случаи на параноична ревност). И ако аз съм толкова заблудена, че да не го забелязвам, това ме прави просто глупава.
Но ако имам оправдано (а не сляпо) доверие в партньора си и ако съм уверена, че той ме обича, няма да се притеснявам, че някой ще ми го открадне. И прав си, няма да мисля за подобен сценарий.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]