Не бих си осиновила дете. Бих станала доброволка в дом за деца, бих им помагала, бих играла с тях, но не бих осиновила едно. Може да звучи егоистично и гадно, но искам да усетя какво е да носиш дете 9 месеца, какво е да родиш и да се чувстваш свързана с малкото или малките дребосъчета.
Много от вас сега ще скокнат и ще кажат, че мога да си осиновя и да си родя едновременно. Да, мога, но не съм сигурна че някога ще гледам на това дете, като свое собствено, че ще го обичам колкото обичам своите. Ако е съвсем новородено бебенце, добре, може би бих се навила. Но после идват и проблемите/въпросите относно дали да кажеш на детето че е осиновено, как ще го приеме то, ще се ядоса ли на теб, ще тръгне ли да търси биологичните си родители и т.н. С такова нещо не бих се справила.
Последно редактирано от DisappointedDreamer : 04-26-2012 на 15:53