В какво вярвате?

[Ilikeliljon]

Предполагам за доста хора отговорът е еднозначен. При мен обаче винаги се променя и това, което ще напиша сега, може да противоположното на това, което ще мисля след време. Не претендирам за истинност или точност, просто в момента до това стигнах.

Преди винаги съм си мислела колко нелепа е нуждата от религия и бог. Казвах, че аз нямам нужда от вяра. Специално от такава вяра и до днес нямам нужда, но ако говорим за вяра изобщо в нещо, въпросът стои по друг начин. Вярвам в нещо индивидуално, не бог, дори не нещо свръхестествено, но го дефинирам като вяра. Относно определението, по принцип то е: ''уповаването и вярването в идея, представа, конкретен човек, Бог и т.н.'' Под упование, разбирам да живеем според дадена идея или философия, да разчитаме на нея или в случая на религиозните - на бог. Нямам нужда от нея да живея, но да живея по начина, по който бих желала в момента - да. В случая има разлика между нужда и желание, така че все още не съм сигурна дали всъщност се нуждая толкова от въпросната вяра, колкото по-скоро просто я предпочитам пред липсата и. Както и да е, засега не мога да определя.

Често като питам някой вярващ какъв реалния смисъл и приложение на вярата му в живота, не получавам конкретен отговор. Във вярата има смисъл тогава, когато тя води както личността до вътрешно усъвършенстване, така и до подобрение при възприемането и справянето със заобикалящата реалност. Не знам доколко е от жизнено важна нужда вярата, но считам, че определено е възможно тя да бъде полезна на човека. Всичко, което мисля по тази тема дотук, е субективно. Засега мога да си направя заключение само на базата на собствената ми представа, а то е, че имам нужда от вяра, за да подобря определени аспекти от живота си, но не дотолкова, че да не мога без нея. Зависи обаче и от моментното състояние. За човек, търсещ подобрение на лошо състояние в живота си, а не просто по-добър и усъвършенстван вариант на дадено нещо, то сигурно действително би било по-удачно да го наречем нужда, а не просто желание. Друг е въпросът, че при мен идеите за вяра и стремеж на практика доста се припокриват, така че е възможно всеки да вкарва различна интерпретация на понятието.

Браво супер. Религията често се затваря в тясната рамка на вярата в бог или не. Религия може да съществува и без БОГ!!! Ако разглеждаме религията като вглеждането в обект към който човек може да насочи усилията си, то тогава тя може да бъде всякаква. Религията може да бъде истината в нейния най-висш смисъл и измерение. Търсенето и разбирането на истината за себе си и другите. Може да бъде разбира се и нещо далеч по-отрицателно, но това е друга тема

[ScarlettS]

Браво супер. Религията често се затваря в тясната рамка на вярата в бог или не. Религия може да съществува и без БОГ!!! Ако разглеждаме религията като вглеждането в обект към който човек може да насочи усилията си, то тогава тя може да бъде всякаква. Религията може да бъде истината в нейния най-висш смисъл и измерение. Търсенето и разбирането на истината за себе си и другите. Може да бъде разбира се и нещо далеч по-отрицателно, но това е друга тема

Мда, най-простия пример е наличието на атеистични религии - никъде при определението за религия няма задължително условие тя да включва позиция спрямо бог. Иначе спрямо досегашните ми наблюдения в повечето от случаите е нещо отрицателно. Причините са доста, но наистина това е друга тема.