Когато стане мноого сложно...

[fifito19]

Здрасти.
Ще бъде отегчително- ако не сте от търпеливите, просто не се хващайте да четете.
Бях осми клас и на първия учебен ден едно момче седна до мен. Просто така, въпреки всички.
Край. Влюбих се.
Цяла година го опознавах, излизахме, говорехме си, пишехме си...
Станахме повече от най- добри приятели, четяхме си мислите, изпреварвахме думите си, толкова прекрасно!
Никога не съм имала по- щастлив период от тогава.
но...
После в главата ми започнаха да се раждат идеи за целувка с него и какво ли още не. И до средата на 9-ти клас това беше завладяло ума ми изцяло. Всеки път, щом го погледнех, се разтрепервах, коленете ми, ръцете ми.. И плачех, когато не казваше лека нощ. Без да се усетя се бях привързала повече от всичко към него.
И тогава един ден, докато стояхме на любимата си пейка, обградени от гъъъста гора, му казах, че той е най- добрия ми приятел и винаги му казвам всичко. Тогава той ме попита дали имам все пак някаква тайна. Защото той каза, че има точно една. Аз също имах 1- че го обичам.
И много дни минаха, докато си подсказвахме и се молехме един на друг да споделим тайните си.
И в един ден, пак на тази пейка решихме на "три" да ги кажем. Разбрахме се да са само в две думи, за да не се оплетем.
Едно, две.. три!

"Обичам те!"

И после се засмяхме- какво съвпадение.
Беше страхотно...
Първа целувка, романтични подаръци... Издържахме цели 6 месеца в такава еуфория.
И после започнаха караници. Аз съм се променила, той се е променил.
Тогава тези неща ми изглеждаха смислени- а днес се смея на тях.
И спорехме и се карахме... И вече не споделяхме, мълчахме и се криехме.
Много неща се промениха...
НЕ знам защо, аз още го обичах, той мен също но някакви глупости провалиха всичко!
И един ден го попитах- приятели или приятели с екстри?
Той си помисли и каза приятели. На това се и надявах. Мислех, че така ще наваксаме, ще спечелим доверието си на ново и ще продължим, но не стана...
За месец той смени две приятелки, а аз нараних чувствата на едно друго момче, което ме харесваше, защото не го обичах. Обичах Него, с главно Н... Същият "него", който изреждаше момиче след момиче...
И тогава той срещна Ани. Прекрасна е. Толкова по- прекрасна от мен.
Малко преди да я срещне стана голям скандал.. настина голям, казахме си толкова лъжи.
И го попитах- приятели или нищо?
И той каза- нищо, защото не си струва да бъда враг с теб!
И аз плаках.
Но се зарадвах, когато ми писа, че е влюбен. Честно, надявах се да се е влюбил в мен, но едва ли.. Ужасна съм.
Проблемът беше, че той ме мразеше и имаше новата си Перфектна. А аз още го обичах.

9 клас, средата на 2 срок.
С Ани скъсаха- тя се върна в Украйна.
Той споделяше с моята най- добра приятелка, която неизменно ми разказваше всичко- чувствата им изстудели, нямали общи теми, било скучно и неприятно. И скъсали преди да замине. Нямало да му липсва.
Зарадвах се.
Отидох при него и му казах да излезем.
И го успокоих. Изслушах го, дадох му време. Показах му , че не съм звяр. И че съм разбрала грешката си. И той ме прегърна. Отново имах приятелството му!
Но все пак съм жена- не мога да се задоволя с това! Като всяко ужасно същество на земята...
И възобнових лудешкия си план да си го върна.

Отново излизахме всеки ден, играехме, лигавехме се, постоянно търсех контакт с тялото му, ей така, несъзнателно. Обичах го.

Обичам го.
Днес, във входа ми.. Говорехме си.
И той беше толкова близо, същевременно толкова далеч... Искаше да ме целуне, хвана ме за ризата, толкова здраво, ръцете му пламтяха, очите му ме изгаряха. Но усетих, че не трябва да става така..
По дяволите, обичам го! Той е моят душевен близнак...
Обичам го.
Попитах го, след всички псувни, които съм хвърлила по него, след периода, в който не се поглеждахме и след втория рунд на невероятното ни приятелство, какво трябва да последва?
Той каза, че го боли да ме гледа как страдам. Каза, че щом сме скъсали, виждал кръговете под очите ми, рошавата ми коса, лекетата от сълзливи локви по дрехите ми и не искал да ме нарани отново.
Объркан бил. Не знаел.
И аз не знам, страх ме е.
Какво да правя?

[In*The*Face]

Говори! Кажи му всичко, което са написала, ама точно така без да му спестяваш нищо. Обади му се по телефона и му кажи, че си описала всичките ви години приятелство в една страница и искаш да му я прочетеш. Романтичка си и колкото и негативи да носи това, аз го приемам за качество у хората. Нищо не губиш - опитай, дерзай, бъди честна до последно, пък каквото има да става, то ще стане.

[YyoOnNiItTyY]

Пишеш толкова хубаво, че не мога да се съсредоточа върху проблема , а мисля кога ли ще излезне продължението на разказа. Малко хора мохат да пишат толкова прекрасно и с такова чувство. За да не е спам: Кажи му всичко! Като мъличш нито ще ти стане по добре, нито изобщо нещо ще стане.

[fifito19]

Благодаря..

[li0n]

От това, което прочитам съм сигурна, че ще има продължение! Но мисля, че той се е променил доста.
Сигурно ще прекарвате дни в караници, обиди и тн.
Не ви познавам, не мога да кажа нищо. Както казаха горе- говори с него!

[error92]

Тъкмо се вкарах във филма яко и това "Какво да правя?" провали всичко

[valdesbg]

Зарежи го. Бивши един път - бивши завинаги. Аман от глупави въпроси.

[ULTIMATE]

Сменял ги, влюбвал, отлюбвал и още го обичаш? Еми обичай го, но според мен не е за теб. Прекалено си емоционална, чувствителна, обичлива и всеотдайна и само би си изпатила от него. Може би ти наистина си усетила чувството любов, ама той едва ли. Онзи ден е обичал теб, вчера е бил влюбен в друга, днеска в трета - мислиш ли, че изобщо е обичал теб или която и да било от приятелките му? Далече е той от любовта и серизна връзка на вашите години.

[fifito19]

Съжалявам..
Накрая ще взема да напиша една книга
Да ми се смеят после критиците...

Много ще ми е трудно да го оставя.. Все пак все още стои до мен на чина ми и всеки ден го виждам... Дано да е за добро.

[Aanonim4eto0o]

Вземи напиши една книга наистина .. Много ти се отдава!

А относно момчето .. ще ти е трудно да си останете само приятели след като го обичаш толкова много ..! Но каквото и да решиш ще е добре за теб .. Както казват хората - послушай сърцето си
Заслужаваш да си щастлива

[heartshapedbox]

Наистина пишеш прекрасно!

Пробвайте отново, нищо не губите.

[horacio]

Точно пък това "Послушай сърцето си" изиграва най-лошата шега... слушала съм го ама какво? Само болка ми е докарвало... влюбените хора са глупави и не виждат как с това "послушай сърцето си" може да се погубят... Послушай ума си... valdesbg го каза - Бивши един път - бивши завинаги. Един път позволи ли си грешка ще я позволи още много пъти. И щом тези глупости са били тогава толкова важни значи наистина са. А дори и да не са били... малки грешки ама като се повторят много пъти и като се наслои всичко... Грешката си е грешка без значение колко малка е тя.

[rusoto_baby_f]

Пишеш толкова хубаво, че не мога да се съсредоточа върху проблема , а мисля кога ли ще излезне продължението на разказа. Малко хора мохат да пишат толкова прекрасно и с такова чувство. За да не е спам: Кажи му всичко! Като мъличш нито ще ти стане по добре, нито изобщо нещо ще стане.

Съгласна!
Заслужавате да си дадете още един шанс!

[fifito19]

Днес в часа му написах на бележка едно дъъълго извинение и го помолих да ми разкаже първо той последните ни две години през неговите очи.
Съгласи се.
Останахме след училище и слязохме в мазето, където стои едно пиано, на което никой не свири.
И той ми говореше, докато аз си играех с най- ниските тонове.
Честно да ви кажа, толкова красиво ми описа всичко, че той трябва да напише книга, а не ас със моите жалки описания...
Той по принцип не лъже и сега изглеждаше честен. Говори ми цял учебен час- от звънец до звънец.
Толкова подробности помнеше...
Да ви призная, възнамерявах да се отдалеча от него след тази среща, както повечето от вас ме посъветваха,но...
Да му се не види, толкова приятно ми стана, че помни всички детайли, които и аз помня...
И нямах сили просто да кажа каквото и да е. Обърнах се обратно на стола си към пианото и си засвирих една приспивна песничка, на която баба ме беше учила.
Свирих към 6-7 минути и ми стана странно само да мълчи и да стои зад мен. Обърнах се на дясно да го потърся и го нямаше. Когато се обърнах на ляво, готова да побеснея, че си е тръгнал, той стоеше на колене до мен...
Сигурно звучи невероятно филмирано, но уви- истина е. Ако знаете само как се разкъсвам в момента...
Та стоеше той на колене, за пръв път го виждах да плаче.
НЕ помня точно какво каза, шокирана бях, но нещо от сорта на "Прости ми за всяка секунда, в която не бях до теб и за всяка тъпа грешка, която допуснах, просто защото съм момче и никога не ми стига това, което имам." И още много ми се молеше и поне 20 сълзи паднаха от огромните му очи. Направо щях да припадна...
Е как да кажа на такова съвършено същество, че не искам повече никакви контакти с него.. Честно говоря, искрен беше.

Обърнах се с лице към пианото и подпрях брадата си с ръка, опрях лакътя си на клавишите и те издрънчаха... Той нещо се разшета- стана и взе един стол, сложи го до моя и направи същото, което и аз и се усмихна, а очите му си бяха още насълзени...

Смях, смях.

После ме научи да свиря първите 10-ина секунди на улеснената версия на "Fur Elise".
И, честно- забравих да мисля и въобще- бях забравила какво е да докосвам ръцете му..

НЕ мога да го оставя- още ме мъчи това. А всичко в мен крещи, че трябва в единия момент, а в следващия се прехласва по него. Той е искрен- обича ме. В това съм сигурна, но ... Колко ще трае? Не знам.

Та така... Изпрати ме до нас и просто ме прегърна силно, ама чак ме смачка и каза, че ми благодари за прекрасния ден. Плаче ми се. Само разочаровам хората.

И след всички съвети все още съм на никъде и не зная какво да направя...

[In*The*Face]

Изживей си хубавите мигове без да си задаваш въпроси, на които никой не може да ти отговори от рода на "колко ще трае?". Просто се отдай на настоящите си мисли и чувства и това е.

[fifito19]

"Сърцето ми се къса, но осъзнах нещо- не ме мрази за това. обичам те, повече от всичко на света. ти си ми сестра, ти си най- добрата ми приятелка и най- близкият ми човек. и искам да съм близък с теб всяка секунда. но не искам да съм близък така... прости ми че те обърках толкова жестоко и че ти дадох надежди които сам измислих. не е това което исках да кажа... обичам те, но не и като повече от приятелка. безценна си, не ме мрази, моля те."

Това ми каза...
Смятам темата за закрита- сама съм и съм с разбито сърце. Няма какво повече да питам... Благодаря за искрените ви отговори.

[SmilezZz]

Сменял ги, влюбвал, отлюбвал и още го обичаш? Еми обичай го, но според мен не е за теб. Прекалено си емоционална, чувствителна, обичлива и всеотдайна и само би си изпатила от него. Може би ти наистина си усетила чувството любов, ама той едва ли. Онзи ден е обичал теб, вчера е бил влюбен в друга, днеска в трета - мислиш ли, че изобщо е обичал теб или която и да било от приятелките му? Далече е той от любовта и серизна връзка на вашите години.

И аз така си мисля, честно казано. Или не знае какво иска, или просто му харесва това - да върти момичета една след друга, лъжейки ги, че е влюбен. И не, няма как да е така - това не е нещо, което изниква сутринта, а вечерта го няма. Може би трябва да го послушаш - не иска да те нарани, въпреки всичко все още му пука за теб. Излизайте си както досега, като приятели. Дай му време да помисли и да се изясни с чувствата си. Друго няма какво да правиш.