За любовта... и уважението!

[SisiStrange]

Аз си мисля, че дори да не им личи на двама старци, щом са го докретали дотам, са силно привързани най-най-малкото. Имахме едни баба и дядо в блока. Караха се постоянно. Въобще не си личеше да имат някаква голяма обич. Като дядото почина, такава скръб, такова нещо. Една усмивка не видях повече от тая жена. Тъй че може да не си личи, може да не са хванати за ръка или да изразяват любовта си, това не значи, че вече на тази възраст и след толкова перипетии и чудеса заедно, биха преживяли раздялата. От един момент нататък това е човека, свързва ви цял един живот, знаете си и най-малките тайни, чувствате се уютно един с друг. Ако и да не се чукате бясно, ако и да не сте постоянно гушнати, имате нужда един от друг. Надявам се да стигнем до такова ниво един ден. Това е вид висш пилотаж. Много над прощаването на изневери, романтичните жестове и правенето на компромиси за важни неща.

[PyCoKoCkA93]

Любовта е най-великото чувство на този свят,това,което е над всичко и всички,благодарение на което светът продължава да съществува,това,което ни прави по-добри,по-истински и най-вече хора...Независимо колко време е минало,ако си срещнал СВОЯТА половинка,нищо и никой не може да те накара да спреш да я обичаш!А страшното е НЕ да остане само уважнието,а когато и то липсва и остане само навикът...

[xoxi]

А страшното е НЕ да остане само уважнието,а когато и то липсва и остане само навикът...

Ужасия.
Тъжно е.

[Chacho]

Любов към собствените деца - разбира се.
Както казах и в някой от предишните си коментари обаче, много по-добре е за децата е да виждат как родителите им дават и получават любов помежду си, а не как се държат като съквартиранти. Независимо дали живеят с биологичния/ната си баща/майка, те трябва да виждат, че в семейството има любов. Какъв е смисъла детето да е при биологичните си родители, след като не вижда топлината между тях? Да, никой няма да го обича повече от тях, но не само това е важно в израстването и съзряването.

xoxi, маце, и възрастните хора понякога са с пилешки мозък, правят лоши избори и не си поправят грешките. Някои дори цял живот газят все по-навътре и по-навътре в лайната, щото са абсолютни коне с капаци. Тех не ги коментираме, да се оправят как си знаят.

По-важният въпрос, който те терзае, е със истиващата и изчезваща любов. Хем приемаш, че с времето ще прерастне в нещо друго, хем не го приемаш баш. Добре де, а като одъртееш, погрознее човека до теб, сложи чене, застои се вкъщи, ще го зарежеш, за да си хванеш някой по-млад ли? Или явно ще те държи нещо към него, дори да не е същата емоция. На 80 може и да се не въргаляте в леглото и да се мляскате. Заеби, след 50 години сигурно ще се биете с черпака по главата, щото ще ви е писнало да се гледате един друг. Но дори без страстта и нуждата постоянно да си изразяваш любовтта към него, ще има нещо между вас. Може да се отдадеш на колебанията, които все някога ще се появят след тежките кавги и омръзването, и ще се питаш дали си избрала подходящия човек. Но по-вероятно това ще са дребни подробности, които ще минават и ще си заминават, а ти толкова ще си свикнала с човека, че за нищо на света не би си тръгнала. Както обикновено се чувстваме с родителите си.

[kyon]

Предполагам, че след хиляди караници просто им писва на хората да се занимават с другия.
Определено не трябва да е така, ама.. Още съм малка да знам