- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- ПРИЕТИ В 157 ГИЧЕ "Сесар Вайехо"?
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Да, аз уча в 157-мо, завършвам тази година. Ще се постарая да бъда максимално изчерпателна и безпристрастна.
Така, да се разграничим от псувните и грозните думи. Аз ще разказвам, а вие съответно си мислете. Мен ме приеха там 2008 г., а тогава паралелките бяха запълнени до краен предел (5 х 29 ученици). В последните години мисля, че са по-малки и заради наборите. Да, вярно е учим с още едно училище, но почти не се засичаме. Започваме по различно време училище и междучасията ни не си съвпадат. Не говорете наизуст! Отвън може и да не изглежда приветливо, но нашата част на училището е ремонтирана. Имаме добре оборудвани кабинети по природни науки и информатика, имаме си и фонетичен кабинет, широки коридори, обновени и чисти тоалетни. В стаите зимата е много топло, защото повечето от тях са с южно изложение. Започнах с такива описания, защото предвид прочетеното това е от особено голямо значение.
Относно испанския. Има наистина много хора, които излизат от училището ненаучили испански. Да научиш езика зависи от две неща: да имаш желанието и късмет. Ако наистина имаш ентусиазма ти ще успееш и няма да хленчиш. Давам пример със себе си: до десети клас бяхме сменили няколко учители по испански, аз знаех езика на средно ниво, което все пак не беше достатъчно. Хванах се в ръце и последните две години здраво се постарах да наваксам пропуските си. Защо се реших ли? Втръсна ми от вечно недоволни хора! Получаваш безплатно учебниците си по испански, имаш библиотека, възможност да участваш в международни конкурси (като Виахе а Еспания, Пуеблос Абандонадос, Рутас Литерариас, Рута Кецал), испанска стипендия, преподават ни симпатични испанци по физическо, провеждат се куп училищни фестивали на испанския театър и кино, вдъхновяващи учители, готови на мига да ти помогнат (ДА, наистина ги има! Твой е проблемът, че не си ги забелязал...) и т.н. Ти пак си недоволен ли?! Еми сори ама няма кой да ти налее шарени думички в главата. Съжалявам, че звуча като даскал, но в край на сметка съм права. Седнах си на д*то и сега правя преводи (на Лорка, Неруда, Бекер и т.н.). То не било толкова трудно! И не, не съм някакъв залухан зубър! Просто имах щастието да дойде моментът в който се запитах "Какво правя тук, ако не уча езика? Значи някакви загубени пет години и прозрачна диплома?!" Имам още много да уча въпреки всичко.
За учителите. Имаме добри учители: някои са просто добри, а други ти завъртат ума и те отвеждат на някое свое пътешествие в непознатите нам земи на Латинска Америка. На теб не ти остава нищо друго освен да ги слушаш захласнато и да си записваш по някоя нова думичка на испански. Така че те са всякакви! Млади и по-възрастни, но всички със собствена история и излъчване. Не се изкарват лесно оценките-причина много ученици да се дразнят. Това са нашите учители: с историйки, с поучителни притчи, с дълги задачи, с документални филми, с нормативи, с броене до четири, с малко пристрастия, поръсени с лека ирония. Не мога да ги съдя, за това, че грешат.
Не, не говоря така само защото ще завърша скоро. Тежко ми е било трудно даже, аз също съм се ядосвала, но има ли това значение?
Оценките. Нека не бъдем толкова слепи. Да проверим оценките от матурите. През 2010 година средния успех на учениците от матурата по БЕЛ е 5.61 (или нещо от сорта), а по испански е към 5.45. Това също ли не е достатъчно? През 2010 и 2011 училището ни влизаше в топ 15 на гимназиите в столицата (под номер 13). Това може би се е променило, но доказва, че никой няма правото да говори каквото и да е! Пример: Ти влизаш с БАЛ 29, като да кажем по БЕЛ имаш 4.9, след 5 години излизаш от гимназията и имаш 5.4/5. Това повечето хора не го проумяват: не говорим за едно запазване на нивото, но си станал още по-добър.Не на всички им се получава, много ясно.
Проблемите. Ще бъде прекалено плоско, ако има само позитивни гледни точки. Мисля, че проблемните места са в работата в екип на учителите и по някои проекти. Учениците, абе нека си признаем, че и ние не сме много за мирисане. Оплакваме се, пискаме, борим се за тройки и често подхождаме несериозно към нещата. Не ставаме ли по-придирчиви? Да си отговорим честно. И така всички (учители, ученици, родители) от собствените си капризи, желания и неосъществени мечти се оплитаме ужасно.
Е, хлапета... дано съм помогнала!
Успех (:
Aaa, и относно хората: ми моят клас е супер! Някакви забавни са. Иначе като цяло във випуска има кукленски момичета. (Малките са по-страшни в това отношение!) Но нали всеки има право на избор? А и кой те задължава да ходиш с някакви неприятни хора?!
Последно редактирано от ribozyme : 07-18-2012 на 12:14