- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Какво мислите???
^
Това с черната и бялата дупка и минаването през тях вероятно си го гледал в някой друг подобен филм, понеже го нямаше в нито един от епизодите на този The Fabric of the Cosmos. Ако евентуално се сетиш къде точно го е имало, ще го изгледам и него.![]()
За тези shorcuts, wormholes и тн, съм гледала в документален филм за извънземните и казаха, че за да се осъществи подобно нещо трябва енергия, колкото горе долу се отделя при унищожението на звезда. Тоест релативистката телепортация най-вероятно ще си остане хипотетична. Алтернативния случай беше да се използва тъмна енергия, която е милиарди пъти по-ефективна, но никой не е открил начин как да стане това, ако изобщо е възможно.
Епааа вече не се сещам кво съм изгледал
На Мичио Каку са интересни всички филми/клипове.
Through the wormhole с Морган Фрийман
Master of the Universe.
Малко струнна теория http://www.youtube.com/watch?v=PpQngpaHamg
Разни безплатни лекции от университетите
И там квото съм чел по книги и учебници.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Имам и аз един бърз въпрос, дано Чачо благоволи да ме светне, тъй като не ми се рови (или да даде линове, пак важи ;p)
Ей това изречение в една статияме озадачи страшно много като я четох.A 250-qubit array would contain more ‘bits’ of information than there are atoms in the entire universe.
Read more: http://www.dailymail.co.uk/sciencete...#ixzz21r7HDW2Q
Сега видях, че си отворил темата за квантови компютри etc, пък на мен когато ми беше интересно ми се виждаше и твърде сложно за човек, който реално няма практически знания по IT (себе си визирам, де).
Та можеш ли да разясниш (или да пуснеш линк към сайт, в който е обяснено като за лаици =D ) с какво чип, изчисляващ едновременно 2 състояния е по-добър от такъв, "тестващ" само едно ? Принципно имам *някакви* познания по мрежи етц от времето, когато се правех на скрипт киди с backtrack и ми е ясно с какво това би помогнало за разбиване на пароли, симулации и т.н. (което само по себе си е адски добре, спор няма), но смисълът на това изречение тотално ми се губи, тъй като от написаното излиза, че чипът *би бил* способен да възпроизвежда по 2 състояния за всяко състояние (пояснявам в ново изречение)
Ако правилно съм разбрал написаното, за всеки 'квибит' ще важат следните позиции 0 И 1, и 0 ще бъде нула или 1, както 1 ще бъде нула или едно ?
Правилно ли изобщо разбирам, че всяка позиция си има "или" позиция ?
Съжалявам за вероятно елементарно малоумния въпрос, но просто наистина изобщо не съм навътре с тези неща, а езикът, на който са написани повечето неща по темата ми е или прекалено сложен, или изобщо не отговаря на въпросите ми.
уоу, ясно. Това ми обяснява нещата. Изобщо не ми и хрумна да си направя сметката. Мерси
Глупости съм писал, соре. Вече от толкова щуротии ми отказа мозъка. Не чети горното, ето поправката:
Да кажем, че имаме n-бита. Те могат да представят точно едно n-цифрено двоично число (по време на изчислението). Това е така, защото запълваме n-те кутийки с цифра 0 или 1. Кубитите обаче представят всички възможни n-цифрени двоични числа (по време на изчислението). Защото могат да бъдат 0 и 1 едновременно, това означава, че разглеждаме всички възможности за n-те кутийки, вместо да избираме на всяка позиция конкретно 0 или 1.
Така 3 бита могат да представят едно от числата от 0 до 8. (най-голямото двоично е 111 = 2²+2+1 в десетична,т.е. числото 7. като преброим и 000 тоест нулата, стават 8 числа). 3 кубита представят 8 числа едновременно. 4 кубита представят 16 числа и т.н.
Тоест n кубита представят 2^n числа едновременно.
Последно редактирано от Chacho : 07-27-2012 на 20:55
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Пф, много си подъл. Сега отново нищо не разбирам =D
Така. Ето това изречение ме глозга :For example: Consider first a classical computer that operates on a three-bit register. The state of the computer at any time is a probability distribution over the different three-bit strings 000, 001, 010, 011, 100, 101, 110, 111. If it is a deterministic computer, then it is in exactly one of these states with probability 1. However, if it is a probabilistic computer, then there is a possibility of it being in any one of a number of different states. We can describe this probabilistic state by eight nonnegative numbers A,B,C,D,E,F,G,H (where A = probability computer is in state 000, B = probability computer is in state 001, etc.). There is a restriction that these probabilities sum to 1.
The state of a three-qubit quantum computer is similarly described by an eight-dimensional vector (a,b,c,d,e,f,g,h), called a ket. However, instead of adding to one, the sum of the squares of the coefficient magnitudes, , must equal one. Moreover, the coefficients are complex numbers. Since the probability amplitudes of the states are represented with complex numbers, the phase between any two states is a meaningful parameter, which is a key difference between quantum computing and probabilistic classical computing.[9]
If you measure the three qubits, you will observe a three-bit string. The probability of measuring a given string is the squared magnitude of that string's coefficient (i.e., the probability of measuring 000 = , the probability of measuring 001 = , etc..). Thus, measuring a quantum state described by complex coefficients (a,b,...,h) gives the classical probability distribution and we say that the quantum state "collapses" to a classical state as a result of making the measurement.
НЕ знам!! защо, но не ми побира ума какво значение би имало подобно нещо за някое съвременно приложение (имам предвид програма, игра етц) ? Греша ли мислейки, че въпросните си работят с фиксирани битове информация, а не 'изчисляват' вероятните такива ? Много малоумно ще прозвуча за пореден път (както казах реално нямам никакви познания в областта), но да кажем натискайки някое бутонче на Windows-a последствията не са ли предварително зададени (по този начин превръщайки подобна 'поддръжка' ненужна ? ).Since the probability amplitudes of the states are represented with complex numbers, the phase between any two states is a meaningful parameter, which is a key difference between quantum computing and probabilistic classical computing.
Пояснявам ;д - не разбирам какво приложение би могло да има това при системи, нуждаещи се от предварително зададени параметри, вместо такива, търсещи решение ?
Да се върна на примера ти - n кубите представят 2 на n-та числа едновременно.
Какво приложение ще има това например при представяне на числото 200. Реално ще са необходими 8 бита или 8 кубита, нали така ? Каква е разликата, ако това число е предварително зададено, а не се търси някакво решение ?
Взимам за пример обикновен калкулатор. Пишеш 2 + 2 и ти го решава - =4.
Реално погледнато в двоичен код това е 10 and 10 = 100 , нали така ? =D
С какво 'относителното' представяне на така зададените параметри би ускорило процеса ?
//
знам че въпросните 'чипове' се разработват с цел изчисляване на къде-къде по-сложни уравнения,но като цяло електронните изчисления се базират именно на тези прости процеси.
Мисля че ще се наложи да изчета ей този ферман : http://en.wikipedia.org/wiki/Shor%27s_algorithm и да не разбера абсолютно нищо, тааа ако можеш да поясниш малко ще се радвам =D
Мерси
Ами в права посока си. Двете архитектури имат различно приложение. Като цяло програмите на единия компютър е малко вероятно да работят на другия компютър и обратното.
Един от най-полезните приложими алгоритми за квантови компютри е този на Шор, което означава, че могат да ти крадат паролите за милисекунди чрез негоИли по-точно, че ще има напредък в криптологията, просто задачата за намиране на простите делители на цяло число е много сложна, когато изберем голямо цяло число (става много бавно). Предполагаме, че за анализ на колосални количества данни ще можем да ги ползваме. В генетиката, за навигация (откриването на най-къс път, щото обхожда всички едновременно), т.н.
Един хибриден компютър би бил с голяма потенциална мощ. Но надали ще ни направят игрите по-яки. По-скоро ще дадат тласък на технологията и тогава ще видим каква ще е ползата от тях. Но така или иначе съвременните силиконови микропроцесорни компютри вървят към лимита на възможностите си и ни трябват алтернативи.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Аз съм много тъп, извинявам се.
3 кубита представят 8 числа едновременно
За идиоти като мен, които четат по 2 думи на ред, явно е по-лесно да изпишат цял ферман вместо да прегледат внимателно предходния пост.
http://www.scientificamerican.com/ar...um-comp&page=2
Намерих си г/д отговора, мерси много ;P
Добре, чакай. Имам нов въпрос =D
Сигурен ли си за частта с битовете ? Доколкото съм запознат това, което си написал за кубитите, важи и за битовете ?Така 3 бита могат да представят едно от числата от 0 до 8. (най-голямото двоично е 111 = 2²+2+1 в десетична,т.е. числото 7. като преброим и 000 тоест нулата, стават 8 числа). 3 кубита представят 8 числа едновременно. 4 кубита представят 16 числа и т.н.
Тоест n кубита представят 2^n числа едновременно.
Пример - с 9 бита можеш да представиш числата от 000000000 до 111111111 ,което е 511 - фактически 2^9.
Ние че оспамихме темата предварително, така е, ама вие направо се осрахте![]()
![]()
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Чакай, чакай ... реално погледнато ми казваш, че например 64-квибитов процесор (примерно =D) би могъл *моментално* да извършва проверка за всички възможни състояния на бинарен код, състоящ се от 2^64 бита ?
off-road куесчън , на който сигурно не знаеш отговора, ама аз все пак да попитам =D
Доколкото разбирам кубитите заместват битовете що се отнася до това по какъв начин се представя информацията и как се изчислява, и това е, което променя скоростта на изчисленията. Де факто е като да имаш по-добре оптимизиран софтуер (примерно да използваш GPU-то за кракване на парола, вместо CPU-то, поради наличието на значително по-голям брой ALU ) ? Правилно ли разбирам нещата изобщо ?
Тъй като ако е така, излиза, че изчислителната мощ на един съвременен чип ще е напълно достатъчна, тъй като процесорите оперират със зададена серия от битове ? Или бъркам мислейки си, че 'допълнителните' изчисления водят и до допълнително натоварване.
Всъщност ... забрави написаното отгоре. Оставям го единствено като ориентир за произхода на въпроса си, който е : Реално един квантов компютър ще *изчислява* ли всички !възможни! положения (не бъркай 'изчислява' с проверява ;д) на 0 и 1 за дадена серия битове, избирайки *най-вероятното* измежду тях, или по някакъв непонятен за мен начин (честно, наистина не загрявам още как работи тази джаджа =D ) ще отгатва точното след като си е направил списък с всички.
За да не остана тотално неразбран, тъй като въпроса ми е зададен малоумнода вземем за пример ей тази парола от 6 символа :
He!!o2 - 010010000110010100100001001000010110111100110010
Да разбирам ли, че квибитов процесор ще възпроизведе моментално всички възможни варианти от 0...............0000 до 1...........1111 и ще избере най-вероятния, без изобщо да тества останалите ? :O
Мда, извинявам се =DНие че оспамихме темата предварително, така е, ама вие направо се осрахте
Последно редактирано от Auriss : 07-28-2012 на 03:18
На главния ти въпрос: Да, нещо такова е. Първоначално възпроизвежда всички възможни варианти. Трябва да се разпадне до подходящия, което става с определена вероятност. А методът на работа обаче е доста по-сбъркан и не съм докрай в час.
Не можем да говорим за стандартните сметки и алгоритми, за които сме свикнали, щото е много по-различен като принцип на работа. Стандартните ни компютри работят с битове със стойности 0 и 1. Тези стойности са реализирани от волтажи. Тоест, 0 - тече ток, 1 - не тече ток. Запаметяване на информация, предаване, обработване - всичко се извършва в електромагнитния свят.
Когато отидем в квантовия, нещата погрозняват много. Там няма да видим стандартните медни жички, лампички, кондензаторчета. Вече си говорим за суперпроводници, субатомни частици и други, който се държат като разглезени дечица. За да е едновременно в състояние 0 и 1 кубита, означава да не го измерваме, защото измерванията го разпадат до определено състояние. Данните не можем да ги пазим много дълго, ако не се лъжа, заради декохерентност. Нито пък можем да ползваме много кубити по същата причина - получават се смущения.
Тоест, чипът на квантовият компютър няма нищо общо с познатият ни АЛУ. В АЛУ-то е закодиран начинът за пресмятане на аритметични и логически операции. Бръмчат токовете, предават се на входовете, повлияват на регистрите, изследваме влиянието, интерпретираме резултатът. В квантовият чип не работят на същият принцип аритметичните и логическите операции, там по някакъв начин от всички възможни отговори предизвикваме разпадане до подходящия с определена вероятност (тая вероятност май е квадратът на ония комплексни числа, които по-горе ни плашеха). Това означава, че не би трябвало да се казва АЛУ, а по-скоро УСН (устройство за сложни налучквания). Което звучи малко тъпо, но ние досега решавахме задачите за налучкване чрез аритметични и логически операции, сега може да се опитаме да решаваме аритметичните и логическите задачи чрез операции за налучкване. Завъртаме картинката и избираме коя от двете картинки ни устройва повече (изчислява по-бързо и пестеливо). Или още по-добре: сметките са за АЛУ, познавателните операции за квантовата машинка.
Една интересна аналогия за работата на квантовия компютър бяха изказали в едно научно-популярно предаване. Представи си, че ходиш в лабиринт. Ако си стандартен компютър, за да излезеш, ще опиташ всички пътища един по един, докато не откриеш изход. Ако си квантов компютър - ще тръгнеш във всички посоки едновременно.
Виждам, че и ти забелязваш колко пъти по-голяма мощ би означавало това. С алгоритъма на Шор, в сравнение със стандартни алгоритми за Тюрингова машина като РС-то, доколкото знам може да се сведе задача от време за изчисление години до броени минути, ако не ме лъже паметта.
Та в този ред на мисли, не е просто като разликата между СРU и GPU. Там имаме просто повече АЛУ-та и ОП и се интересуваме дали всички АЛУ-та вършат една или повече инструкции, както и дали ползват една или много памети. В GPU-тата имаме много АЛУ-та и една памет с векторни мерни единици (векторите са крайни редици от числа, ползват се за изобразяване на каквото ни хрумне върху екрана) и голямата бройка АЛУ-та се впряга да изчислява един вектор с голяма скорост (примерно). Такива векторни действия са идеални за графичната част. Централният процес пък може да има повече АЛУ-та за различни функции, така едно АЛУ може да поеме изчисленията на операционната система, а друго АЛУ - тези на приложният софтуер. НО, това са просто различни архитектури на процесори, работещи с еднакви по идея АЛУ-та. Все тече ток и боравят с него. В квантовите компютри облъчваме електорни и въобще все едно се намираме в совалка.
Не на последно място ще спомена, че към момента все още се разработват и квантовите чипове, и алгоритмите за такива машини. Рано е да се говори на този етап каква мощ биха имали или какво приложение. Но имаме големи очаквания.
И между другото има и още интересни кандидати за компютри с различен принцип на работа. Бяха разработили органична памет със срок на годност повече от месец. Сега се работи да се измести силицият с някъв карбонен наноматериал и да се премине въобще на органични компютри. Доста интересни времена ще настъпват за технологиите.
Ето и едно видео за бъдещите технологии: http://www.youtube.com/watch?v=219YybX66MY
Последно редактирано от Chacho : 07-28-2012 на 04:01
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Уоу, мерси много. Ще имам да те черпя бира някой ден. Даже отговори на неща, които също имах намерение да питам =D Мерси много.
//
клипчето, което си линкнал, съм го гледал. Както и (мисля си) голяма част от клиповете в Youtube с въпросния господин. :P
Веселяк е Мичио. За нищо, пак заповядай!
Отивам да се псувам в темите за бременност и несподелена любов.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Уау, много смешно, направо ме заби. Казах ти вече защо твоят Бог не може да знае всичко и ние да имаме някакъв избор. Така че или трябва да приемем че Господ знае точно какво ще направим преди да сме го направили, с което свободната воля изчезва, или трябва да приемем че избора си е изцяло наш, и Господ не знае какво ще направим, следователно Господ е ограничен, следователно не е никакъв Господ, или поне не е такъв какъвто вие християните го представяте. Дефендър се опита да измисли някаква заобиколна простотия, която сама по себе си нямаше никакъв смисъл. А ти така и не ми даде логично обяснение на това противоречие.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
аз те познавам добре и знам че като отидеш в магазина ще си вземеш от зелените цигари а не от белите, но това не означава, че влияя на избора ти, избора ти сам си го правиш.
В това няма никакъв смисъл. Ще ти го кажа за пореден път, даже математически ще ти го изразя:
Да приемем че X в случая е човешката воля. Следователно Х може да заема две или повече стойности.
Да кажем че отиваш в магазина и се колебаеш дали ще си купиш ябълки, круши или банани
Т.е в първият случай Х=ябълки
във втория Х=круши
и в третия Х= банани
Тук Х се явява променлива.
Но ако речем че някой си отгоре знае със сигурност, че ще си купиш ябълки,
то тогава Х=ябълки във всички случаи
или иначе казано Х СТАВА КОНСТАНТА
И така в началото свободната воля Х Е ПРОМЕНЛИВА
а когато се намеси Господ тя става КОНСТАНТА.
Константата не може да бъде променлива, и обратното. Щом Господ знае предварително какво е Х, то Х става константа. И тази константа няма как да стане променлива. Сега след като ти го обясних като на пълен малоумник, разбра ли ме?
Не знам ти изобщо мислиш ли като говориш? На мен от тази мисъл че Господ знае бъдещето предварително, но ние въпреки това имаме избор, ми се пръска мозъка. Просто явно ти липсва логика, за което не се учудвам......