Има ли истинска любов в тинейджърските години? Какво ви кара да вярвате или не в това

[Eli P]

Гледаме филми за любов, четем книги за това, мислим, че обичаме. И питам се как може да сме сигурни в себе си дори? Способни ли сме на това, което е построено от въобръжението ? Каква част от любовта ни към момче/момиче не е изградена само на представата в главата ни за него ? Най-вероятно не повече от 10% от драматичните ни тийн връзки оцеляват. Мазохисти ли сме, като знаем в какво се забъркваме - в нвщо с ясен край ? Любовта какво е ? Страст ? Близост ? Нужда ? Принадлежност ? Имаме толкова въплащения на любовта около себе си, понякога се сещам за това и се замислям дали една огромна част от всичко не е един фарс, една загуба на време. Но млади и луди сме, впускаме се с главата напред в живота и често забравяме дори 'каската'. Е какво мислите ? Любов, а ? ;д

[SkiCatA]

Аз съм един сред онези, които постоянно се питат, какво точно представлява любовта. Има моменти, в които си викам, че това е любов, което усещам... НО след известно време разбирам, че това е било просто моментно увлечение. И сам реших да се оставя на течението по реката на живота, която ще ми покаже пътя към нея в най- чистата и форма. Или поне се надявам! Напоследък започнах да гледам много философски на нещата !

[Luidgie]

Бъркаме си в носа, за това мислим, че имаме сополи...мдаммм

[JagAlskarDig]

Когато хората научат и усетят разликата между увлечение, харесване и любов, ще разберат, че има. А вие сте объркани, понеже всеки в днешно време говори неща, чиято сила и същност не разбира. И докато всеки сам не проумee за себе си кое каква стойност има, какво получава и какво дава в замяна, каквото и да ти каже друг, няма да те удари прозрението. Трябва повече мисъл и морал, по-малко "кеф" и живeeне с празни химери. Докато всеки е егоист и обвивиката го кара да трепва, а не истинското "аз" на другия да го интересува, ще има ред сълзи и сополи, безбройни връзки и самотни хора. Понеже много се отклоних, но наистина няма смисъл от обяснения - има истинска любов, но някои не я намират и цял живот, защото са "кухи" и "бедни" за истинското и възвишеното, а преди едно 18/19 години - не, това си е детска работа, няма истинска любов тогава.

[PyCoKoCkA93]

С четенето на книги и гледането на филми не постигаме нищо повече от това да си създаваме фалшива представа за света около нас и да си вдигаме изкуствено критериите до небето,търсейки принца на бял кон/единствената, неповторимата.И в същото време пропускаме красивото и истинското.Жалко,но факт!
Едно е да обичаш човек,виждайки и най-вече ПРИЕМАЙКИ негативното у него,а съвсем друго да си затваряш очите за недостатъците му и да издигаш на пиедестал (не)ограничените му качества!Едното е любов,а другото-ПСЕВДО измерението и.
Краят на КАЧЕСТВЕНОТО никога НЕ е ясен.Ако знаеш какъв ще е,значи имаш прекалено ниски критерии за човека до себе си и поведението ти граничи с пословична идиотщина и мазохизъм!
Любовта може да е всичко или нищо.Може да е най-голямото щастие и най-голямата грешка.Въпрос на интерпретация,виждания,лич ен опит.За мен лично тя е силата,която ти помага да покажеш най-доброто от себе си и те кара да заобичаш най-лошото у половинката си...
Да,всичко е любов.Дори и това,което интерпретираме като омраза СЪЩО е любов.Не мислите ли?

[Luidgie]

Бъркам си в носа и не се съгласявам с теб ^

[SisiStrange]

Когато хората научат и усетят разликата между увлечение, харесване и любов, ще разберат, че има. А вие сте объркани, понеже всеки в днешно време говори неща, чиято сила и същност не разбира. И докато всеки сам не проумee за себе си кое каква стойност има, какво получава и какво дава в замяна, каквото и да ти каже друг, няма да те удари прозрението. Трябва повече мисъл и морал, по-малко "кеф" и живeeне с празни химери. Докато всеки е егоист и обвивиката го кара да трепва, а не истинското "аз" на другия да го интересува, ще има ред сълзи и сополи, безбройни връзки и самотни хора.

Чудесен коментар. Съгласявам се напълно. Може да има истинска любов едва, когато осъзнаеш всички тези неща. Не просто да кимаш и да си казваш, че разбираш, а наистина да вникнеш в смисъла.

[black pearl]

Според мен истинска любов в тинейджърските години няма !Има по скоро харесване, влечение към даден човек. Да може да казваш/казваме ,че обичаме тази/този но всъщност ние не обичаме , а харесваме.


Нашата любов е такава- като видим обекта на любовта ни , повечето се спичаме , притесняваме се , усещаме едни пеперуди в стомаха и тем подобни ... Да това е много красиво и приятно когато се с човека към когото изпитваш тези неща, но в последствие при нас- тинейджърите , бързо отшумяват !


Много са редки случаите при които 13-14-15 годишните издържат по 1 година ..или повече. Но с времето , един от двамата или и двамата започват да се отегчават , да стават безразлични и до тук. Тези връзки оцеляват докато го има вълнението, тръпката...
Не сте ли се запитвали как нашите родители, поне моите.. са заедно вече толкова много години и не им е писнало един от друг? Да , случвало се е да си имат своите проблеми ,разделяли са се за кратко , но повече от един месец не могат да издържат един без друг. Тяхната връзка не е изградена от представите по филмите- гради се най много на уважението м/у двамата и изживяните моменти .. дете и т.н .

Докато при нас всичко е за да си направим кефа , да иживеем малко романтика , да си представим ,че сме във филм ,а после - драми на поразия ! Ставала съм свидетелка на връзката на моя най добър приятел което си е направо рекорд защото издържаха цяла една година , а сме на 13 ! Всеки път като са се карали са се вкарвали в някакви филми- да си режат вените и бла .. бла ..

Мазохисти сме от гледна точка на това ,че като луднем по даден човек , започваме да се само съжаляваме ако той не отговаря на чувствата ни ..да вършим кви ли не простотии ..


Това ,че по филмите е едно в реалността е съвсем друго! Да предполагам на всеки от нас- включително мен ,ни се иска нещата да се развиват като по филмите ,но не винаги завършваме със Happy End !

[smil4eto]

Аз съм един сред онези, които постоянно се питат, какво точно представлява любовта. Има моменти, в които си викам, че това е любов, което усещам... НО след известно време разбирам, че това е било просто моментно увлечение. И сам реших да се оставя на течението по реката на живота, която ще ми покаже пътя към нея в най- чистата и форма. Или поне се надявам! Напоследък започнах да гледам много философски на нещата !

хмм,харесва ми как мислиш,а си само на 17

[SkiCatA]

хмм,харесва ми как мислиш,а си само на 17

Хех... Мерси! Да речем, че леко съм попрекалил с книгите на Хорхе Букай.

[forside1]

Чудесен коментар. Съгласявам се напълно. Може да има истинска любов едва, когато осъзнаеш всички тези неща. Не просто да кимаш и да си казваш, че разбираш, а наистина да вникнеш в смисъла.

Sisi, според мен не е точно така. Има хора които се запознават в ученическите си години, и връзката им продължава с десетилетия. Аз лично познавам такива хора. Те са вече на възраст но любовта и привързаността им е факт. Без съмнение тези случай са много редки и може би света в който живеем в момента е доста по-сложен от това което е било преди години, но все пак за мен има такава любов.

[SuNsEt]

Има ,разбира се...Всеки има първа любов в тийн годините си,а друг е въпросът дали ще е споделена или не .

[magita]

Аз пък си мисля, че точно тогава е най-чиста, защото нямаш куп грижи на главата и т'ва, че родителите ни не могат да издържат един без друг не е точно така... По-скоро за едно семейство се говори повече като уют, уважение и приятелство от колкото любов.

Не говоря за дечицата дето са само с нагон на патката или пичката, а именно за оня момент когато видиш човека който обичаш и всичко спира...

[SisiStrange]

Sisi, според мен не е точно така. Има хора които се запознават в ученическите си години, и връзката им продължава с десетилетия. Аз лично познавам такива хора. Те са вече на възраст но любовта и привързаността им е факт. Без съмнение тези случай са много редки и може би света в който живеем в момента е доста по-сложен от това което е било преди години, но все пак за мен има такава любов.

Съгласна съм и с това. Според мен не е точно до възраст. Различните хора израстват различно. За да поддържаш една връзка исински красива, жива и да е толкова стабилна, че да преминава през всички възможни проблеми и трудности без да се разклаща, трябва да си осъзнал и да си приел нещата от поста на JagAlskarDig. Кога ще стигнеш дотам зависи от много неща. Нищо не пречи и да се случи по-рано. Също нищо не пречи и да се случи вече след като си намерил човека и си в процес на изграждане на връзка.

[Incadeptus]

С четенето на книги и гледането на филми не постигаме нищо повече от това да си създаваме фалшива представа за света около нас и да си вдигаме изкуствено критериите до небето,търсейки принца на бял кон/единствената, неповторимата.И в същото време пропускаме красивото и истинското.Жалко,но факт!
Едно е да обичаш човек,виждайки и най-вече ПРИЕМАЙКИ негативното у него,а съвсем друго да си затваряш очите за недостатъците му и да издигаш на пиедестал (не)ограничените му качества!Едното е любов,а другото-ПСЕВДО измерението и.
Краят на КАЧЕСТВЕНОТО никога НЕ е ясен.Ако знаеш какъв ще е,значи имаш прекалено ниски критерии за човека до себе си и поведението ти граничи с пословична идиотщина и мазохизъм!
Любовта може да е всичко или нищо.Може да е най-голямото щастие и най-голямата грешка.Въпрос на интерпретация,виждания,лич ен опит.За мен лично тя е силата,която ти помага да покажеш най-доброто от себе си и те кара да заобичаш най-лошото у половинката си...
Да,всичко е любов.Дори и това,което интерпретираме като омраза СЪЩО е любов.Не мислите ли?

от книгите та дори и от филмите научаваме много неща,ако ги нямаше може и да не знаеш въобще как се пише и чете,камоли какво е любов

[Hilary_]

Докато всеки е егоист и обвивиката го кара да трепва, а не истинското "аз" на другия да го интересува, ще има ред сълзи и сополи, безбройни връзки и самотни хора.

Съгласих се до това изречение. Не съм сигурна обаче дали не го разбирам по различен начин, ако е така .. поправи ме. Не смятам, че в любовта трябва да забравяш себе си (твоето "аз") и да поставяш на първо място другия. Любовта се изгражда от двама и не трябва да има водещ и следващ, а равнопоставеност. В другия случай просто нещата рано или късно правят единия нещастен.
Извън това .. на много хора представите за "любов" си остават на думи и са силно изкривени от филми/книги. Много от тях дори не се замислят за какво иде реч, защото е по - лесно да кажеш на втория ден "Обичам те!" и да се чувстваш като човек, имащ смислена, стойностна и сериозна връзка. Да не говорим, че вече не се срещат възпитание, кавалерство, съобразителност, сериозност у хората, а се очакват нереални отношения от тях.

[SisiStrange]

^Когато поставям на първо място него, той също поставя на първо място мен. И сме равноправни във всички възможни смисли. Това се нарича отдаденост. Много е важно да го има в една връзка. Иначе, ако е всеки за себе си е безсмислено въобще да се ангажират хората. Не се заяждам.

[Luidgie]

от книгите та дори и от филмите научаваме много неща,ако ги нямаше може и да не знаеш въобще как се пише и чете,камоли какво е любов

О тук съм много съгласна! Някои хора явно са врагове на книгите и си личи...

[Hilary_]

^Когато поставям на първо място него, той също поставя на първо място мен. И сме равноправни във всички възможни смисли. Това се нарича отдаденост. Много е важно да го има в една връзка. Иначе, ако е всеки за себе си е безсмислено въобще да се ангажират хората. Не се заяждам.

Идеята ми беше всеки да обича на първо място себе си, грижейки се за своето лично щастие и тогава за човекът до него, а не да бъде зависим от това дали той се грижи за щастието ти. И тук идва моментът: "когато поставям .., той също поставя" a.k.a. очаквания. Не съм им фен. За това цифричката 1 принадлежи за мен, а 2 - за него. И нека от сега изключа опцията "той е моето щастие", защото за мен това вече отива към зависимост (не отдаденост), от което лично съм патила.
Трудно някой би ме разбрал. Както не веднъж си казвала .. странни, различни разбирания имам.

[Amore-Mio*]

Съществува любов , да. Аз я изпитах и все още я изпитвам с настоящия си приятел. Чувството просто е различно от обикновено. Просто е нужно да срещнете правилния човек, за да я изпитате. А аз вече я срещнах и се моля да не го загубя.

Любовта е страст, обич, вдъхновение, страх, болка, сълзи, ревност, близост. И още куп чувства, събрани на едно място. Това според мен, е любовта.

[Rebirthing]

Да, мисля, че съществува любов и на тези години. Колко е истинска, колко е безусловна и т.н., не зная, но смятам, че до известна степен я има. Наистина не са много връзките които оцеляват, но пък тийновете могат да се научат на важни неща и да продължат напред. Разочарованията могат да бъдат ползотворни, дори градивни за човека. Могат да те направят по-осъзнат, дори и по-мъдър след години. Смятам, че при повечето хора първите любовни отношения и контакти са адски важни.

[nymphadora]

Според мен точно тийнейджърската любов е най-сладката и чистата ^^.По това време хората все още не са наранявани от други,готови са да дадат всичко от себе си и се отдават изцяло на връзката.

[BornToRaiseTheHell]

В тийнейджърски години, не мога да кажа дали можеш да си точно "влюбен". Доста емоции са подсилени с леко драма, хормонки и прочие, но определено има нещо сладко в начина,по който започваш да усещаш първи трепети.
Истинската любов, за която четем и слушаме, доста рядко е перфектна и невинаги носи щастието, което всички мислим, че върви в комплект с нея. Това, да приемеш човека до себе си със всичките му недостатъци, но пак да си го обичаш и да го искаш до себе си, просто защото един вид имаш нуждата от него,вече е любов, но това ,да пишеш във фейсбук колко го обичаиш и да муказваш всяка вечер "Обичам те", просто защото така правят във филмите и книгите, не е любов.
Това, което ние имаме за любов в тийнейджърските години, доста рядко наистина прераства в истинското чувство, за което, както се казва " не се знае дали съществува, но статусите за него са готини".

[PyCoKoCkA93]

Трудно някой би ме разбрал. Както не веднъж си казвала .. странни, различни разбирания имам.

Да,определено.БЕЗ ДА СЕ ЗАЯЖДАМ искам да те попитам нещо,че от доста време ми е интересно,а не намирах подходящ момент да питам:
Досега имала ли си истинска връзка,в която разбиранията ти да са били прилагани УСПЕШНО на практика?

[Hilary_]

Досега имала ли си истинска връзка,в която разбиранията ти да са били прилагани УСПЕШНО на практика?

Не. До сега опитите ми са били с неправилните хора и съответно загубих години от живота си с тях, чакайки промяна.Рядко се срещат мъже, каквито аз търся .. на мода са путьовците.
Повече не бих направила компромис със себе си, заради някой. По - добре сама, отколкото зле придружена.

До тук с мен. Нека коментарите се придържат към темата.