А Вие как се справихте с раздялата? Да споделя!!!

[pandiflysche]

Не минаха и 24 часа, а аз имам чувството, че умирам! Не мога да се справя! Останах почти сама! Приятели нямам, а с родителите ми не се разбирам добре, за да споделя с тях! Не мога да издържа! Чувствам се слаба е му боли ужасно много! Преди 2-3 седмици се случи същото, но му звъннах и всичко се подреди! Снощи ми каза, да не го търся повече както и миналия път! Обичам го, а той не разбира и за точно 30 минути сложи край на близо двугодишна връзка! Като сън е - гаден кошмар! Сякаш нещо се е настанило в гърдите ми и не ми позволява да си взема глътка въздух! Вие как бихте постъпили - бихте ли го потърсили отново или не? Обичамго ужасно много и без него няма смисъл нищо! Дайте съвет!

[Seeker93]

В момента преживявам същото.Повтарям си , че в този кратък живот няма време на всяка спънка да лежим на земята..изправяш се и напред.Боли , гадно е , това е.Стискаш зъби , главата горе и напред..

[Violenza]

Разкажи ни малко предистория, иначе как да ти дадем съвет дали да го потърсиш или не? 2-годишна връзка не се приключва ей така от днес за утре.

[Amore-Mio*]

Щом е сложил край, явно е имало защо. Не се случва за първи път, а за пореден. Не си струва отново да го търсиш и да тичаш след него - безсмислено е , според мен. Ясно е, че ти е трудно, особено след такава връзка, но при него тръпката я няма. А съберете ли се отново, нищо няма да е същото като преди, имай го в предвид.

Бъди силна, не се предавай.
Колкото и трудно да е, се опитай да разсееш мислите за него, за връзката ви, за моментите, изживяни заедно. Излизай с познати, сприятели се с някой, запиши се на някакъв курс, намери си хоби. Не се затваряй в себе си, това в никакъв случай не ти помага.

[pandiflysche]

Преди да се запозная с него, имаше момче, което имаше някакъв минимален интерес към мен. След като тръгнах със сегашния (не го приемам като бивш няма и да го приема) ми приятел, оня почна да ме търси и притеснява. Въпроса е, че премълчах от него иму казах доста по-късно, че ме притеснява. Снощи ме казах тези думи:
Аз: Има хора които късно са ме оценили, но са го направили
Той: Кои са?
Аз: Мл. ...
Той: Ми върви при него тогава и т.н и т.н.
Дори аз не разбирам, защо сложи край! Винаги като е нервен говори лоши и груби неща, но сега не разбирам защо го направи! Не съм му изневерила, ако това му минава през главата!
Не мога да стискам зъби мила! Твърде слаба съм! Не мога да се боря! Трябва ми за да съм щастлива! Не бих обикнала друг човек и не бих посмяла да погледна друг! Не мога! Сърцето ми обича него! Всичко обича него! Не мога да се справя!

[balu4ka]

Чувството на много от нас е познато ...
Трябва да дадеш конкретните причини за краят,до тогава едва ли ще можем да ти дадем конкретен отговор на въпроса ти.
Живот е ,очаквай нещата да се градят и рухват,когато най-малко очакваш.Всеки след подобен спад в живота си ,трябва да се дигне на крака и да продължи напред.Никой не е казал ,че ще е лесно и няма да има сълзи,че спомените ще изчезнат или обичта..след време просто ще избледнеят.Явно причина за раздялата е имало,няма какво да направиш...

[pandiflysche]

Отосно излизанията, хобитата и т.н - нямам никакво желание за занимания, не се храня, не съм спала! Нямам желание да се преборя... мисълта, че останах без всичкото, което съм имала отбива от мен всяка една надежда, всичко... абсолютно всичко! Той е мисълта, която би ме крепила! Само той!

[npp]

запази самообладание, подобно на хората, които се справят с служебните си задължение съвършено и с лекота, така ще можеш по-лесно да намираш лесно решение на проблемите в всяка ситуация, всяко влошено състояние е вследствие от лукавите хитрости на сатанинската система устроени против човеците, вследствие на които в сексът(т.е. най-общо половата любов, сиреч, онази между мъжа и жената) е имало разни афекти, такива като болестно състояние(примерно: привързаност, пристрастеност, или хомосексуализъм), непримиримост и разочарование, което може да доведе афектирания до самоубийство или до влошено състояние и дори да го убие, например, лудо влюбен, който не може да понесе безизходицата на несподелената любов, или, някой, който е изоставен от човека, към който е "развил" силна привързаност/пристрастеност, обаче имало ли е някога човек, който е могъл завинаги да задържи другиго като част от своя живот?!, то е както с вещите, никой никога не е могъл да задържи завинаги която и да е вещ, нито да я отнесе с себе си в отвъдното, а човеците дори са мислещи и действуващи, поради което е още по-трудно да бъдат задържани, разбира се всичко това не означава че е неестествено мъж и жена да се обичат и да бъдат/живеят заедно, но ако въпреки всички положени усилия (на който и да е от двамата) това да стане нещата не се получат, защо това трябва да завърши с мъки или смърт за някой, след като (например) всеки може да (си) намери друг при тази немалка популация от милиарди мъже и жени?!, истината е че самият аз въобще не знам кое е най-добро(-то) за когото и да е от човеците, за това и не зная какво да те посъветвам, но определено не си заслужава човек да угажда на афектите, чрез които силите на злото се опитваха да водят немалко хора към погибел досега, Исус е казал че всичко, което за човеците е невъзможно, за Бог е възможно, аз вяврам в това, и от опит съм видял/разбрал че е така, дано Бог възможно най-скоро (да) осъществи най-доброто за теб

[npp]

Преди да се запозная с него, имаше момче, което имаше някакъв минимален интерес към мен. След като тръгнах със сегашния (не го приемам като бивш няма и да го приема) ми приятел, оня почна да ме търси и притеснява. Въпроса е, че премълчах от него иму казах доста по-късно, че ме притеснява. Снощи ме казах тези думи:
Аз: Има хора които късно са ме оценили, но са го направили
Той: Кои са?
Аз: Мл. ...
Той: Ми върви при него тогава и т.н и т.н.
Дори аз не разбирам, защо сложи край! Винаги като е нервен говори лоши и груби неща, но сега не разбирам защо го направи! Не съм му изневерила, ако това му минава през главата!
Не мога да стискам зъби мила! Твърде слаба съм! Не мога да се боря! Трябва ми за да съм щастлива! Не бих обикнала друг човек и не бих посмяла да погледна друг! Не мога! Сърцето ми обича него! Всичко обича него! Не мога да се справя!

след като това се е случвало и преди, тогава е много вероятно отново да се сдобрите, можеш да пробваш отново, разбира се когато сметнеш че му е дошло времето

[xoxi]

Прилича ми повече на зависимост, отколкото на любов това, което описваш.
Не загърбвай достойнството си заради някой, който не иска да те чува повече. Ако той изпитва все още нещо към теб, сам ще те потърси.
А теб нека те боли сега, щом си се хванала за него толкова здраво. Ти не търсиш начин да се справиш с чувството, а отхвърляш всяко предложение, самонавивайки се колко много го обичаш и как нищо не е в състояние да ти помогне.

(не го приемам като бивш няма и да го приема)

Това е глупаво.

[fenastz]

С омраза. И мотивация да изляза от дупката, в която бях набутан.

Ти трябва да направиш същото. НЕ Е ЛЕСНО ! Но, за да зарастне една рана, не трябва да бъркаш в нея - блокирай го отвсякъде, не го търси! Доста време ще си на дъното, но в крайна сметка ще се възстановиш и ще си по-силна. Предадеш ли се на слабостта, ще страдаш вечно...

[SisiStrange]

Казвала съм го и преди. Първите няколко дена се нареви едно здраво, излей си го. После лека полека започвай да излизаш. Гледай някоя лека комедия тип "Женени с деца" или "Двама мъже и половина" и се отпускай. После идват хобитата. Самоусъвършенстване. Много е полезно за самочувствието. Когато те избие на особено силни емоции и ти е мега гадно, хващай мп3ката с гневни песни и тичай за здраве. Рано или късно ще се почувстваш по-добре.

[pandiflysche]

Хей! Може биима напредък или аз си говъобразявам не знам... говорихме по тел или по-точно аз говорих и му казах, че ще му дам време, колкото пожелае. И месец да е - ще чакам!!! Не се сдържах и се разплаках - може би това ми е грешката, защото не искам да съм слаба пред него, но не успях да си задържа сълзите! Върнах си малко от скапаната надежда! Дано се оправи всичко... и да - знам, че нищо не би било както преди! И това не е мания... трудно е да те напусне човек, за който всичко бинаправил и който обичаш ужасно много! А относно рева - не съм го спирала! Трудно е! И то много!

[bebeemalko]

В момента преживявам същото.Повтарям си , че в този кратък живот няма време на всяка спънка да лежим на земята..изправяш се и напред.Боли , гадно е , това е.Стискаш зъби , главата горе и напред..

от снощи и аз съм така.... в момента още не мога да се осъзная, въпреки че аз приключих връзката за доброто и на двама ни... и аз съм имала същия спор като вашия, но се стегнахме и издържахме... до снощи.... сега така мислиш, но след време ще ти олекне... аз си мисля че след този малък спор той ще те потърси, ако наистина сте били заедно сериозно... остави го да почувства липсата ти!

[LadyDi]

Как пък на тая крехка възраст се оплитате толкова много в чувства дето в повечето случаи не са ви ясни.
Любовта не трябва да е саморазрушителна. Ако е, то не е любов.
Но щом ти харесва да се унижаваш, кои сме ние да те съветваме за обратното...

[pandiflysche]

от снощи и аз съм така.... в момента още не мога да се осъзная, въпреки че аз приключих връзката за доброто и на двама ни... и аз съм имала същия спор като вашия, но се стегнахме и издържахме... до снощи.... сега така мислиш, но след време ще ти олекне... аз си мисля че след този малък спор той ще те потърси, ако наистина сте били заедно сериозно... остави го да почувства липсата ти!

Изключително нервен е! И аз искам именно това да направим - да се стегнем и да продължим напред!
ЛейдиДи - чувствата са ми абсолютно ясни! И не разбирам по какъв начин се унижавам - че се опитвам да се сдобрим и да бъдем заедно? Не мисля, че това е унижение! И възприемам съветите ви - ценни са ми!

[PyCoKoCkA93]

Мила,разбирам те не на 100,ами на 1000%.Аз съм същата като теб като характер и бих се почувствала и бих говорила абсолютно същите неща в твоята ситуация.Само че ти явно не си даваш сметка за две неща,за които аз бих си дала на твое място.Първо,във всяка връзка има доминиращ и "изпълняващ".Образно казано,не ме разбирай буквално и грубо.Винаги единият е малко по-силен характер и дори привидно да изглежда,че сте 50/50,в дадени моменти си проличава по-слабохарактерният.В случая това си ти и той ясно го разбира и на моменти чак се възползва от това.Но в това да си по-слабият в една връзка няма нищо чак толкова лошо,защото,ако няма такива хора като нас,които да отстъпват КОГАТО Е НЕОБХОДИМО,светът ще е пълен само с хора,които знаят единствено своето и не се вслушват в отсрещния.Невинаги това,че ще замълчиш или ще преглътнеш,означава,че няма какво да кажеш или нямаш мнение.
И второ,от думите ти ясно личи как все ТИ би направила всичко за него,как ТИ го обичаш толкова много и пр.Явно,освен,че се възползва съзнателно от добрината ти,не изпитва и същото към теб,или поне не толкова силно.Замисли се дали има смисъл,дори и да се сдобрите (за да се залъжеш вътрешно,че сега всичко е наред и светът е по-хубав и по-цветен отпреди),да продължаваш да трепериш дали няма отново да те зареже при първото му лошо настроение или при първия път,когато му кажеш нещо на въпреки...

[LadyDi]

Изключително нервен е! И аз искам именно това да направим - да се стегнем и да продължим напред!
ЛейдиДи - чувствата са ми абсолютно ясни! И не разбирам по какъв начин се унижавам - че се опитвам да се сдобрим и да бъдем заедно? Не мисля, че това е унижение! И възприемам съветите ви - ценни са ми!

Не знам, миличка, щом смяташ, че постъпваш добре като плачеш и се молиш... За МЕН (натъртвам) това е недопустимо. Ако обичта е истинска и силна, тя преодолява нещата. Щом се стига до там да плачеш пред него... абе картинката не е хубава.
И как се хвана за 2-те по-безсмислени изречения в поста ми, а не обърна внимание на това, на което трябваше
Повтарям ти, любовта не трябва да е разрушителна.

[Violenza]

Пандифлюшче, щом за себе си си убедена, че той заслужава да правиш това за него, добре. Но внимавай, защото е много тънка границата между компромисите и саможертвата. Твоето върви към второто по-скоро. Казваш, че е трудно да те напусне човек, за когото би направила всичко, а убедена ли си, че и той би направил същото в такава ситуация, ако беше от другата страна?

[thelover3]

http://www.youtube.com/watch?v=jYqoeAxqFpg

Нормално е след 2 годишна връзка да ти липсва толкова много. Все пак си се привързала много към него. Даже може би не го обичаш толкова много, колкото си се привързала. Моят съвет е да си намериш някакво занимание, може да се запишеш на някакъв спорт, хем така и приятели ще намериш. Излизай повече с познати и гледай да не се стоиш много сама и да мислиш за него! Никой не е незаменим все пак

[Incadeptus]

Вианаги ми е било по-добре да съм сам,не ми трябват приятели или гаджета ;д но ако наистина си влюбен няма как да не ти е гадно,но аз ще го преживея по-лесно.Предлагам ти да не тъжиш ами да играеш на уоу или да си легнеш да поспиш(помага)

[pandiflysche]

Русокоска май май най-правилно ме разбра!
Виоленза познавам го и знам, че би направил същото!
Дъловър не мисля че е привързаност! Не ме боли за хора, с които съм била нон стоп преди, колкото за него. И ако ви улесня - от различни градове сме и може би тази ваканция ни се отрази лошо и на 2мата :Х

[Glamour92]

Първо слез обратно на земята,а после направи усилие да събудиш дълбоко заспалата си мозъчна гънка...
След това ще си направя труда да ти дам съвет,иначе би било загуба на време.

[PyCoKoCkA93]

И ако ви улесня - от различни градове сме и може би тази ваканция ни се отрази лошо и на 2мата :Х

Ето тук си дойдохме на думата.Винаги съм казвала,че за мен връзките от разстояние са обречена кауза.Не знам как и колко често сте се виждали,но със сигурност знам,че,колкото и клиширано да звучи,"когато две очи не се виждат,се забравят",независимо колко истинска е била любовта помежду им.Явно ваканцията е била предела на издръжливостта ви в това положение и първо това е избило у него като по-нервна личност.А ти,милата,продължаваш да живееш в прекрасните спомени,които сте имали,и затова отказваш да погледнеш реалността.Но те разбирам напълно,влюбените хора са така.Те са като ангели,чиито крила са отрязани,и светът им се срива,защото не виждат друга переспектива пред себе си.И между другото на по колко години сте все пак?Питам,защото едва ли сте самостоятелни още,и зависи колко време ви остава докато имате шанс да започнете работа или студентство и евентуално да бъдете в едно населено място...

[pandiflysche]

Имаме известна разлика и ни остава г.д годин и половина през която се стремим към по-чести срещи... това не ни е било проблем... но както каза имам чувството, че имено тази ваканция, в която се видяхме един път и този един път бе най-прекрасния ... ни удря под кръста и най-вече него!