РЕВНОСТ- КАКВО НИ ПРИЧИНЯВА ТЯ

[sexblqn]

Тази тема е за всички, които имат проблеми с ревнив партньор. Нека всички да споделят преживяванията си провокирани от ревността, за да помогнем и на други, които са в подобно положение. Аз ще започна първа.
С въпросния господин имахме връзка 3 години и в началото някак си успяваше да прикрие чувствата си (около година може би), но в последствие започна да показва истинското си аз. Постоянно ми намекваше, че не трябва вече да се обличам като сериозна жена и няма на кого да се харесвам. В началото се започна с това да не ходя с поли и деколтета. По- късно започна да ходи навсякъде с мен- едно кафе с приятелки не можех да изпия без и той да е там, пък да не говорим и мъже да има в компанията. После реши, че колегите в работата ме свалят и ме накара да напусна, за да няма конкуренция. Следенето по телефона с постоянни обаждания просто не си струва да се споделя, защото е най- малкия проблем в цялата тая мръсотия наречена ревност.Когато излизахме някъде това беше само с неговата компания,а когато приятелите му видяха какъв е започнаха нарочно да ми говорят разни неща, за да се ядосва и той полудяваше още повече, без да забелязва, че те му се подиграват. Най- накрая животът ни се превърна в непрестанни скандали, завършващи с обещания за промяна, но така и нищо не се промени.
В резултат на всичко това аз спрях да излизам, отдръпнах се от приятелите си и в един момент се оказах напълно сама. Това не е любов, а болест която не може да се контролира и си остава за цял живот.

[ShtrudeL]

ужасТ

НО не съм съгласна, че не може да се контролира.

[sexblqn]

Зависи от характера на човека. Има такива, които ревнуват в рамките на нормалното и такива, които са болни.............

[ShtrudeL]

Зависи от характера на човека. Има такива, които ревнуват в рамките на нормалното и такива, които са болни.............

По какъвто и начин да ревнуваш, за каквото и да е, важно е повече дали и как го показваш..

[sexblqn]

Имах приятелка омъжена за такъв човек. Имат и дете. Тя с мъжа и работеха в хотел- тя сервитьорка, той охрана. Ненормалника решил, че тя си има любовник и я пребил в сред заведението пред клиентите. Съответно нея я изгониха от работа, а тя се разведе и въпреки, че остана сама с детето, което тогава е било в детска градина, без той да и помага се справя отлично и живее в пъти по- добре. сега детето е голямо- учи в гимназия, а въпросния господин даже "огромната" издръжка от 150 лв. не плаща................(пари нямал) ама всяка вечер се напива по долнопробните кръчми.............

[Oy7ofCon7roL]

Ок, аз съм съгласен, че понякога ревността се превръща в болест и единсеното нещо, което може да се слувчва в една връзка "заразена" от тази болест е да става по зле.

Но нека да погледнем от другата страна на монетата. Може ли на един човек да му дадеш пълна свобода, колко от хората са готови да я понесат ? Ако един човек не ти показва от време на време, че те ревнува и си важен за него, ако не ти се обажда да пита с кой си, къде си и т.н... няма ли в един момент да се почувстваш така все едно на тоя човек му е все едно какво правиш и с кой ?..... в края на краищата има ли такъв човек, който да не иска половинката му да му показва, че му пука за него, че се интересува от него и че един вид си "брани територията" ?

Според мен ако дадеш пълна свобода на един човек в една връзка, рано или късно тая свобода ще се превърне в совобидия. Смятам, че щом човек е във връзка то трябва да му се напомя от време на време, че е във връзка пък било то и по някои мааалко по-грознички начини.... дано да бъда разбран правилно

[OutlawGirl]

Чувство на ревност изпитват преди всичко нервните, неуравновесени хора, които се нуждаят от постоянно одобрение. Всяко нещо си има граници, съществува и ''здравословна'' ревност. Тази ревност до някаква степен индикира, че приятелят/приятелката ти те обича. Стига да не се преминат тея граници, няма лошо човека до теб да се интересува къде си с кой си и да ти звъни, когато не е до теб. Въпроса е, че за някои ревността се превръща в болестно състояние, независимо дали имат доверие на партньорът си, те се обсебват от него, приемат го за даденост, третират го като вещ и и имат чувство за собственост. Ревността отразява страха от това да бъдеш отхвърлен от другия, показва липса на самочувствие, липса на доверие и увереност. Когато е прекалено ревнив даден човек, то това е предимно защото се съмнява в себе си, а не в партньора си. Този, който изпитва ревност, иска да знае всичко за живота на другия, наблюдава непрекъснато жестовете и постъпките му. В такива ситуации и най-невинните действия на партньора се тълкуват като знак, че нещо не е наред, че има трети. Наистина има много тежки случаи на ревност, които могат да се превърнат в параноя, дори да доведат до насилие...в темата ми JoLLiE92 беше споменала за психоаналитик, смятам, че това би помогнало до някаква степен...ревността е като невроза. До голяма степен е свързана с нервното и психическото състояние на един човек. Съдя по приятеля ми, който както вече писах постоянно ми прави проблеми, за това с кой излизам, как се обличам. Не ми дава да комуникирам с момчета и да излизам някъде без него (с изключение на кафета през деня с приятелки). Прави ми проблеми и за работата, поради факта, че не иска някви смешници ''да ме обарват за бакшиши''. В яроста си става адски агресивен, обиждал ме е, хващал ме е за врата на публични места..като цяло много неща мога да разказвам, но проблема е че за да се намали тази скапана ревност (защото мисля, че не може да се премахне изцяло), трябва много търпение, упоритост и психическа стабилност...

[sexblqn]

Oy7ofCon7roL тази тема я пуснах, за да може жени, които са го преживяли да споделят опита си и ако можем да попречим на такива, които не могат да съберат сили да вземат правилното решение да съсипят живота си.

Относно това за свободата и свободията аз мисля, че всеки сам може да си прецени до каква степен е готов да понесе последствията от постъпките си и ако сам не си поставяш границите няма сила на земята, която да те задържи по правия път.

Нямам нищо против здравословната ревност. Сегашния ми приятел също ревнува понякога и от време на време ми го показва под формата на шега, за да знам, че не ме приема за даденост, но никога не ми е забранил да изляза с някого поради каквато и да е причина.
Доверието е основа на връзката ни. След като го запознах с роднините си първия човек с когото държах да се запознае беше едно бивше гадже с което и до сега сме в изключително близки отношения, но никога не е ревнувал от него. Каза ми само, че се надява един ден да бъдем толкова близки и с него, защото това беше още в самото начало на връзката ни.
Срещала съм се и с други бивши в негово отсъствие, ходили сме заедно на купони с бившия и ме е карал до вкъщи и никога приятеля ми не ме е подозирал в нищо. Точно поради тази причина никога не бих си позволила да загубя доверието му, защото такова доверие рядко се намира.

[OutlawGirl]

Доверието е основа на връзката ни. След като го запознах с роднините си първия човек с когото държах да се запознае беше едно бивше гадже с което и до сега сме в изключително близки отношения, но никога не е ревнувал от него. Каза ми само, че се надява един ден да бъдем толкова близки и с него, защото това беше още в самото начало на връзката ни.
Срещала съм се и с други бивши в негово отсъствие, ходили сме заедно на купони с бившия и ме е карал до вкъщи и никога приятеля ми не ме е подозирал в нищо. Точно поради тази причина никога не бих си позволила да загубя доверието му, защото такова доверие рядко се намира.

Златно момче имаш, не го изпускай.

[sexblqn]

Златно момче имаш, не го изпускай.

Хахах, След всичко преживяно с бившия, за когото вече говорихме в никакъв случай не си го давам сладурчето.

[ShtrudeL]

Кви са теЗ глупости? Човек може да си има достатъчно самочувствие, увереност и доверие на партньора си и пак да ревнува.
Мен са ме ревнували за абсурдни неща, като това да се видя с приятелче (момче). Ок.. айде не беше приятелче, а добър познат тогава, но не съм гледала на него по специален начин и тогава ест ми беше гузно и гадно за едното нищо. И от тогава всъщност си наложих някакви абсурдни граници, че не бива да се виждам с никакви хора от мъжки пол, дори да са грозни, дебели и да не мога да имам нищо с тях. Което е адски тъпо.
Аз пък в началото на първата си връзка, се разплаках, когато Той гушна негова приятелка. Не съм изпитвала никога лоши чувства, но го приемам сякаш някой ми взема Всичкото от ръцете, а аз не мога да направя нищо, защото не мога да държа никой на сила и всъщност не мога да го държа в ръцете си, защото.. защото това не е обич.

[OutlawGirl]

Кви са теЗ глупости? Човек може да си има достатъчно самочувствие, увереност и доверие на партньора си и пак да ревнува.

Да ревнува в рамките на нормалното, да, но болестната ревност се дължи и на тези неща, според мен.

[Oy7ofCon7roL]

.

разбрах за какво е темата, аз просто исках да погледнем и от другата страна и да изразя мнението си, че според мен нито една от двете крайности води до нещо хубаво

[OutlawGirl]

нито една от двете крайности води до нещо хубаво

Много правилно, аз съм на мнението, че трябва винаги да се намира ''златна среда''.

[sexblqn]

разбрах за какво е темата, аз просто исках да погледнем и от другата страна и да изразя мнението си, че според мен нито една от двете крайности води до нещо хубаво

Нямам нищо против мнението ти даже напротив. Добре е да има различни мнения, за да стигнем до истината все пак. Аз само казвам, че след това което ми се е случило не искам и да чувам за ревност. Аз не изпитвам такава или поне не болестна. Ако я изпитам гледам да си остане в мен или да подметна нещо на майтап, ама да ми сложат проследяващо устройство вече няма как да стане

[ShtrudeL]

Да ревнува в рамките на нормалното, да, но болестната ревност се дължи и на тези неща, според мен.

Какво значи 'в рамките на нормалното'?
И напротив. Мисля, че 'болестната ревност' се дължи на съвсем различни неща, като неумение да се контролираш, липса на достатъчно себепознание, нисък интелект и такива ти неща. Трябва да си може би достатъчно open minded, за да не ревнуваш и да обичаш човека си едновременно.

[machoka]

Ревността е хубава, когато я има и лоша, когато се проявява видимо.

РЕвността е най-добрият критерий за останали чувства към партньора. Щом ревнуваш, значи 'обичаш' (или другите форми на тая дума).

Но да започнеш да проверяваш телефона на гаджето, да изискваш скайп/мейл паролите за да я/го следиш и да четеш хистори-та, да правиш проблем защо ще излиза с приятели и КОИ точно са те - те тАва е селяния, а изискващият го е пълен кретен.

[marilyn]

Авторке, темата ми се струва безсмислена. Ако човек сам не иска да си помогне, никой друг не може да го направи. Щом ви харесва да търпите това "отношение", което аз бих нарекла "тормоз" си е ваша работа.

[Oy7ofCon7roL]

общо взето всички сме на едно мнение, а именно, че ревността си е едно нормално човешко чувство и ако не се прекалява, едва ли никой ще има нещо против, аз ще добавя, че според мен маалко ревност дори гали самочувствието на партньора и е полезна хаха

[ShtrudeL]

Ревността е хубава, когато я има и лоша, когато се проявява видимо.

РЕвността е най-добрият критерий за останали чувства към партньора. Щом ревнуваш, значи 'обичаш' (или другите форми на тая дума).

Но да започнеш да проверяваш телефона на гаджето, да изискваш скайп/мейл паролите за да я/го следиш и да четеш хистори-та, да правиш проблем защо ще излиза с приятели и КОИ точно са те - те тАва е селяния, а изискващият го е пълен кретен.

мхмхмх
адски, адски грозничко е

Но не съм сигурна, че е нещо хубаво и признак на това, че обичаш, или каквото и да е, защото е разяждащо и отровно и те скапва душевно, особено пък ако не се проявява.
въХХ, това ми е болна тема, не я харесвам.

[sexblqn]

Авторке, темата ми се струва безсмислена. Ако човек сам не иска да си помогне, никой друг не може да го направи. Щом ви харесва да търпите това "отношение", което аз бих нарекла "тормоз" си е ваша работа.

Не съм съгласна, че е безсмислена, защото има много жени в такова положение, които нямат сили да прекратят отношенията и се нуждаят от малко подкрепа, за да помогнат сами на себе си. Понякога е нужно съвсем малко. В един такъв момент има толкова много въпроси, чиито отговори никой не знае, но за това моля тук всеки сам да сподели собствената си история и резултатът от всичко.
Това не може да бъде разбрано от някой, който не го е преживял. Наистина изглежда като лудост и наистина е тормоз. Аз нямам отговор на въпроса защо съм търпяла това, но се надявам да помогна на някого дори и само на един, за мен това е важно. Ако поне една жена прочете това, което съм написала и си каже " И аз мога , няма да търпя и ще се справя и сама" за мен това няма да е загубено време.

[sexblqn]

въХХ, това ми е болна тема, не я харесвам.

????????????????????????????????

[ShtrudeL]

ъъ защо се говори само за жените като жертви? Авторке, не си ли се замисляла, че има и жени, които се качват на главите на ъъ мъжете си от ревност?

[ShtrudeL]

????????????????????????????????

Ами... хем разбирам нещата, хем съм някаква ревнива и като цяло се опитвам да съм само на единия бряг (по-добрия), ама се оказва, че съм и на двата едновременно. мф
Не искам да имам никакъв досег с такива чувства, но това е едно от малкото неща, от които и да искам (а аз ужасно много искам), не мога да избягам и ме връхлитат без да съм се филмирала излишно, а обикновено става обратното. Което (за мен) е лошо.

[marilyn]

Не съм съгласна, че е безсмислена, защото има много жени в такова положение, които нямат сили да прекратят отношенията и се нуждаят от малко подкрепа, за да помогнат сами на себе си. Понякога е нужно съвсем малко. В един такъв момент има толкова много въпроси, чиито отговори никой не знае, но за това моля тук всеки сам да сподели собствената си история и резултатът от всичко.
Това не може да бъде разбрано от някой, който не го е преживял. Наистина изглежда като лудост и наистина е тормоз. Аз нямам отговор на въпроса защо съм търпяла това, но се надявам да помогна на някого дори и само на един, за мен това е важно. Ако поне една жена прочете това, което съм написала и си каже " И аз мога , няма да търпя и ще се справя и сама" за мен това няма да е загубено време.

Разбирам желанието ти да помогнеш, но пак ти казвам, че според мен човек ако не иска да си помогне сам, колкото и да чете теми из форуми, няма да направи нищо. Ти самата 3 години си търпяла тоя тормоз? Замисли се колко ти е взело това, колко е било гадно, колко ти е било тежко? И защо не се отърва по-рано, когато видя на къде отиват нещата?!

Първото ми гадже беше такъв-обсебващ. Разказваше ми как с предишните му приятелки са се чували през 10 мин по телефона и са прекарвали ужасно мн време заедно, нз си какво и тн и тн.. опита се и с мен да го направи. Но аз не позволих, показах му къде е границата и видя, че иначе ще ме изгуби. С това исках да ти кажа, че границите си ги поставяме ние, ти си решаваш до колко да допуснеш един човек, какво поведение да му позволиш и тн. От теб си зависи, затова не мога да съжаля момичета като теб. Сами сте си го направили.