Отговор в тема
Здравейте
Извинявам се много, ако вече има подобна тема във форума, но аз лично не можах да намеря.Така..В началото на лятото се запознах с едно момче - той е красив, умен, чаровен и се държи с мен като с принцеса.Първоначално и двамата се преструвахме, че не проявяваме интерес към другия, но все пак не можахме да издържим дълго.Целунахме се, признахме си чувствата и никога не съм била по-щастлива от онзи ден.Но..ех това "но"... още преди да започнем връзката си той ми сподели че след края на лятото заминава за друга държава и няма големи шансове някога да се върне.Въпреки всичко обаче, аз се влюбих - той също.И сега и двамата ни боли - заедно сме, гушкам го, целувам го, но знам че много скоро това ще свърши.Разговаряли сме много пъти, той даже започна да си търси работа тук, за да не му се налага да замине и да остане при мен.Но аз не мога да му позволя да остане и да си пропилее живота и шанса за реализация заради мен.Да, боли ме - умирам всеки път, когато ми каже че скоро заминава, но го обичам и искам да бъде щастлив.Как да го убедя да замине и да не поглежда назад?И как да убедя себе си, че ще мога да продължа да живея без него..?
Едно искам,а друго получавам.Ако избягам в какво да се надявам...
Ей тая псевдосъвест(маскиран егоизъм) ще ви изяде главата.
Коя си ти че ще му даваш наклон на хуя за това какво да прави и какво не? Ако е решил да остане - тва си е негов избор и е глупаво да го спираш. Още повече заради фалшиво опрвдание като твоето. Човека си има глава на раменете и може да мисли самостоятелно. Недей да се опитваш да взимаш решенията вместо него.
Дрго - ако толкова много се обичате, колкото твърдиш - замини с него и си намери работа там. Не е нужно да убеждаваш никого в нищо. Просто покажи че не си проветряваш устата, или замълчи и се самосъжалявай. Само недей да взимаш чужди решения, водена от болната ти псевдосъвест и псевдозагриженост.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Остави го сам да реши какво да прави.
Сам е избрал да остане тук и да си търси работа - нека си остане. Това си е негов избор, премислил е нещата и може да бъде щастлив и в България. Да, трудно ще е да си намери работа и така нататък, но той го знае изключително добре и въпреки това иска да остане. Не му пречи на избора, какъвто и да е той.
Спокойно няма да се налага да го обеждаваш. Той така или иначе ще замине, ако има добра и сигурна работа в чужбина. Колкото и да те обича, все пак човек обича най-много себе си!
Ако остане, значи е преценил, че възможността за работа, която му се предлага не е чак "златен шанс" 1 на 1,000000
Мда, е такива хола дет се правят,че не са егоисти, само и само да се харесат на другите, много дразнят..Първоначално написано от valdesbg
WindScar <3333
obesendomat (superman) <3
Не виждам защо да и е фалшиво оправданието.И не разбрах защо пък да е псевдосъвест и псевдозагриженост,породен от егоизъм.Щом намесваш егоизъм,значи...не,изобщо не ти хващам мисълта.Може би защото ми се спиЗагатваш,че тя егоистично иска той да замине.По тая логика трябва да и е през определена част от анатомията,че ще заминава,вместо да се садва и да пуска теми.
А по темата:Не знам,в кофти ситуация сте.От една страна,той наистина може да остане при теб.От друга-а сигурни ли сте,че от тази ви връзка ще излезе нещо?Ако той пропусне изгодна възможност,за да е с теб,на теб ще ти е гузно,а той може в някакъв момент да се огорчи и да започне да обвинява това си решение(и съответно и теб) за финансовите проблеми,които рано или късно ще му дойдат на главата.Ако наистина се обичате и сте сигурни,че има шанс да сте един за друг и да останете заедно,търсете варианти,обаче ако усещате,че нещо не е както трябва и не мислите,че ще сте заедно задълго-не правете глупости.А наистина оптимален вариант би бил да заминеш с него,но не знаем нито доколко ти имаш уреден живот тук,нито дали ти се живее там,където той отива(май не си споменала страна) така че не можем нищо да ти кажем.
When I get sad, I stop being sad and be awesome instead
Къв е тоя фалшив свят брат. Всеки се интересува от себе си, от това да не бъде разбито неговото сърце.. С това,че тя му казва да замине и да не си проваля живота заради нея, се опитва да му ппокаже,че държи на него и той да го разбере и всъщност да остане и заедно на бял кон да тръгнат към залеза.
WindScar <3333
obesendomat (superman) <3
Не можеш да се убедиш. Не можеш да се залъгваш и заблуждаваш. Приеми го като изпитание на връзката ви. Радвай се като се сещаш за прекрасните спомени и ако истински държите един на друг, някой ден ще сте заедно отново.
Времето изтича, минават години ..
а вас, палячовци, омразата ви поддържа живи!!
Не го карай да остава, не го карай и да заминава. Нека сам си вземе решение. Ако остане - ще имате шанс да сте щастливи заедно,ако не е ще се наложи да го забравиш... И в двата случая живей си за момента и си изкарай малкото време, което имате с кеф. Дори и да не продължи ще ви остане спомена за нещо красиво.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Никога не съм му казвала "Остани" или "Замини".Естествено, че той сам ще си вземе решението какво да прави с живота си.Казах му, че според мен е по-добре да замине, защото има по-големи шансове за реализация, но и че ще ми липсва ужасно много.Няма как да замина с него, защото майка ми е болна и трябва да се грижа за нея, така че ми остава само да го забравя.Но толкова ме боли всеки път като си спомня колко малко време ни остава заедно...
Едно искам,а друго получавам.Ако избягам в какво да се надявам...
Щото може да ти е съвестно само за неща които ти лично си направил или не си направил. Не може да ти е съвестно за действието или бездействието на другите. Съвестта се обажда когато ти правиш нещо нередно, а не когато някой друг прави нещо такова.
Фалшиво е защото не бива да смяташ че знаеш какво е по добре за някой от самия него. И не бива да налагаш поведение базирано на предното. Може да имаш предложение или съвет или такива неща, но трябва да уважиш решението на друг човек, освен ако то директно не застрашава живота ти по някакъв начин. Не може да погазваш решението на човек, само защото ти мислиш че това не е най-правилното възможно. И съвсем егоистично да държиш на това.
Или поне не би трябвало.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Ако обичаш някого,пусни го на свобода!
Дееба дървените философи, дееба.
Много ясно, че няма как да си цифра време с един човек, да го обичаш и на драго сърце да го пуснеш по широкия свят да си търси късмета. Гадно ти е, тъпо ти е, мъчно ти е. Само че това не те прави егоист. Егоистично е да кажеш " как ще ме изоставиш, аз те обичам, не заминавай никъде". А реакция тип "върви, пробвай, потърси си късмета, не подритвай шанса си да видиш свят и да натрупаш пари" говори само, че човекът, който я изрича, е реалист.
Тука развивате някви кухи теории как съвестта се проявявала, когато ТИ вършиш нещо нередно и нямало как, разбираш ли, да ти е гузно за чуждите решения. Да, ама не. Щото не си сам, а си част от Двойка; двама души сте в тая връзка, един отбор сте и решенията на единия влияят косвено на живота на другия. Затова да, определено би ми било гузно, ако приятелят ми пропилее шанс да сбъдне някоя своя мечта/план, заради мен. Щото искал да бъде с мен, обичал ме и подобни филмарщини. То хубаво, ама аз не съм сигурна, че бих постъпила по идентичен начин. Най-вероятно бих си хванала парцалите, секс за последно "чао", самолета и започвам живота си на чисто. Никой не дава гаранции, че утре няма да ме блъсне ТИР или че ще се събудим един ден и ще решим, че нищо вече не ни свързва, дори секса. Затова е абсолютна измишльотина да си поставяш образованието/работата/бъдещето на карта, заради някого другиго; лишаваш се от възможността да натрупаш ценен житейски опит, който ще ти е в полза цял живот, осланяйки се на някаква си измислена любов към някого си, която има срок на годност.
Но да, прави сте, че в случая не става въпрос за малки деца, ами за завършени личности(или поне така се предполага), които би трябвало да могат да вземат самостоятелни решения и да понасят отговорността за тях.
Само дето се дразня на такива решения, наистина много се дразня, не понасям такова себеотдаване, направо жертвоготовност към половинката ти и то... за чий накрая.
Колкото и да ти е трудно да повярваш, това правят хората, когато им пука един за друг.
Със сълзи на очи и кръв в сърцето казваш "Заминавай, развивай се, не искам да те спирам". Това не е псевдозагриженост, това е висша форма на себеотрицание.
Фалшиво оправдание? Кой си ти, че да съдиш въобще?
Авторке... в началото още е трябвало да се откъснете един от друг, но никой не може да те съди, че не сте го направили. Кажи му, че искаш той да замине и да постигне целите си, но не се заблуждавай. На него ще му е лесно да те позабрави, потъвайки в нов живот и атмосфера. На теб обаче като останалата ще ти е ад.
Еха..толкова ми хареса мнението на Пантерката, че дори няма какво да добавя. Подкрепям с две ръце и два крака всяка една написана думичка.
С това вече категорично не мога да се съглася, никой не може да я съди, че е взела глупаво решение? Защо? Ще му е ЛЕСНО, защото е в НОВА среда? Ко речи?
Вземи го прочети пак, барем ти влезе нещо в главата.
Никой не може да я съди, че е взела КАКВОТО и да е решение. За теб може да е глупаво, за мен също, но за нея - не е. Какъв си, че да съдиш? Съд? Бог?
Да, по-лесно ще му е ДА Я ЗАБРАВИ (не по-лесно като цяло), защото се ПОТАПЯ в нова атмосфера и ще мисли за езика, ученето и сприятеляването с нови хора. По-рядко ще се сеща за нея - само вечер, когато остане сам, далеч от цялата шумотевица... постепенно и това ще спре. Още нещо неясно?
Май не си на кеф, сори ако съм те издразнил някакси.
Що да не мога да съдя хората? Защо трябва да съм повече от тях, че да ги съдя?
Пак не разбирам защо ще му е по-лесно....когато човек се отдели от средата си, 1-вите няколко месеца единственото което му е в главата са спомените за старта му среда.....
С това съм съгласна.
За другото се опитвам да се поставя на негово място. Дали ще му е по-лесно да я забрави наистина? Започването на нов живот на ново място на тази възраст е много романтично и вълнуващо във фантазиите, но реално е много страховито, болезнено и изпълнено със стрес + носталгия. Да се откъснеш от близките си, от приятелите си, да градиш на ново някъде, където нямаш дом, нещо поне познато, ми се вижда ужасно трудно и без разбитото сърце и загубата на любов. Според мен и на двамата ще им е трудно, но не мога да кажа, че не ги разбирам. Ако моя приятел каже сега, че заминава и аз ще гледам като фрасната с мокър парцал и ще се чудя кое/къде/как е най-правилно. Всички, които така грубо я съдите и обяснявате, че била фалшива - не знам дали сте обичали като хората някога. По-трудни и объркващи решения няма.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
По-лесно е най-малкото, защото той отива на съвсем различно място. А тя ще си остане тук и всичко ще й напомня за него...паркчето, уличката, пейката на която са седяли...и още куп неща. Казвам го от личен опит, тъй като съм била от двете страни. Разбира се, не всички сме еднакви, но това е моето мнение
Оф... ама като почнете....
Цялата работа се корени в това че се чувствате виновни защото вие не бихте постъпили така в подобна ситуация. И затова си връзвате гащите. Ми никой не ви кара да постъпвате по същия начин, човека е решил да направи жест като остане с вас за сметка на "каквото и ще да е" ми под ягодите оценете го, или му теглете майните и да се приключва. Няма защо да го украсявате с разни панделки, за по добра реализация и блабла.
Чисто и просто стигаме пак до егоцентричната нагласа - аз не бих го направил, затова няма да му позволя и на него да го направи.
Гаранции никой не дава, тва ясно. Но това е друга тема вече. Ако двама души са заедно трябва да се изяснят добре, кое на кого му е приоритетно. Дали работата, дали парите, дали семейството, дали егото, дали личното пространство или бог знае още какво. И да се знае - ако ми изскочи по добра работа, зарязвам съпруг, къща, деца, заеми, приятели и отлитам в Мозамбик, вие се спасявайте. Или не ща да се жертваш за мен, не искам и пръста да си мърдаш ако ме видиш че пропадам. Рй така, подмини ме, щото и аз така бих направил/а.
Тва е разговор, който всяка двойка трябва да проведе още в началото на връзката си. Щото колкото повече се отлага.. толкова по големи драми ще стават, защо мисля е ясно.
Половинката ми сама ще взима решенията си, и аз ще ги уважа. Както казах - кое е най-добре за нея преценява тя, аз няма да налагам какво аз мисля че е най-добре. Така че ако е решила да остане в никой случай няма да я изгоня и да и кажа "Заминавай". Или ще и кажа "стой", при положение че е решила да замине.
Ако на мен ми го направят тоя номер, при ясно и категорично решение, което съм взел да ми се правят фасони и прочее.... не само майни ще тегля ми и перушина ще хвърчи.
Чудя се само като се окучите какво ще мислите.
И да, човека, който заминава е в пъти по изгодна позиция и в пъти по лесно ще забрави.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Не е толкова просто, когато си обвързан наистина, не само като термин. Щото от една страна искаш да си с тоя човек до лудост, от друга не искаш един ден да те гледа с неприязън и да си мисли: "Заради тебе нищо не излезе от мен и взимам 300лв заплата вместо 2000." И мисля, че при всеки неуспех тая тема ПАК би се повдигала, защото хората са такива - като нещо не проработи все ще се чуди дали пък нещата нямаше да са други, ако беше заминал. Това е същото нещо, което се случва с разни стари домакини, които в един момент кресват: "Мразя те, ако преди 30г. не се бях задомила с тебе, щях да съм велика певица." Без да знаят дали е щяло да стане така наистина. На мястото на авторката всеки би се шашардисал. Никой не иска да му се случи това. Замине ли, поне, ако един ден все пак се съберат, ще се знае кой какво е могъл и какво е направил по въпроса. Когато наистина много обичаш човека до теб, не е толкова лесно егоистично да кажеш: "А, викаш... ще останеш заради мен? Ок. Идеално. Чакай да ти разопаковам багажа." Щото искаш да е щастлив и да се е реализирал максимално. Не да захвърля всичко за тебе. Никой не иска да се жертват в негово име. От един момент нататък нещата спират да са: 'Моите решения - неговите решения", а стават "Нашите решения". Поне така стоят нещата в сериозните връзки. Заедно сте не да се правите на дръж ми шапката, а защото искате да сте двамата и дружно да се справяте и с проблеми, и с ежедневие.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
Ако баба беше мъжка....
В една връзка хората се уважават и зачитат мнението на другия. Колкото и неразбираемо да е за тях на първо четене. Щом съм казал "Оставам" значи това е финалното ми решение и това ще е нещото, което ще ме направи щастлив. Капиш?
Ако се окаже че бъркам - сам съм си виновен и няма да буча, щото никой не ме е насилвал да взимам това решение, нали?
Easy as that.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Не всички разсъждават като теб.
Когато решението ти бърка и друг човек, тогава спира да бъде на принципа: "Ми така искам. Така казвам. Точка." А за такива важни решения е хубаво да се помисли добре.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
