Той заминава...

[anonymous708973]

Ей тая псевдосъвест(маскиран егоизъм) ще ви изяде главата.

Коя си ти че ще му даваш наклон на хуя за това какво да прави и какво не? Ако е решил да остане - тва си е негов избор и е глупаво да го спираш. Още повече заради фалшиво опрвдание като твоето. Човека си има глава на раменете и може да мисли самостоятелно. Недей да се опитваш да взимаш решенията вместо него.

Дрго - ако толкова много се обичате, колкото твърдиш - замини с него и си намери работа там. Не е нужно да убеждаваш никого в нищо. Просто покажи че не си проветряваш устата, или замълчи и се самосъжалявай. Само недей да взимаш чужди решения, водена от болната ти псевдосъвест и псевдозагриженост.

Колкото и да ти е трудно да повярваш, това правят хората, когато им пука един за друг.
Със сълзи на очи и кръв в сърцето казваш "Заминавай, развивай се, не искам да те спирам". Това не е псевдозагриженост, това е висша форма на себеотрицание.

Фалшиво оправдание? Кой си ти, че да съдиш въобще?

Авторке... в началото още е трябвало да се откъснете един от друг, но никой не може да те съди, че не сте го направили. Кажи му, че искаш той да замине и да постигне целите си, но не се заблуждавай. На него ще му е лесно да те позабрави, потъвайки в нов живот и атмосфера. На теб обаче като останалата ще ти е ад.

[chushkopek]

но никой не може да те съди, че не сте го направили. Кажи му, че искаш той да замине и да постигне целите си, но не се заблуждавай. На него ще му е лесно да те позабрави, потъвайки в нов живот и атмосфера. На теб обаче като останалата ще ти е ад.

С това вече категорично не мога да се съглася, никой не може да я съди, че е взела глупаво решение? Защо? Ще му е ЛЕСНО, защото е в НОВА среда? Ко речи?

[SisiStrange]

Колкото и да ти е трудно да повярваш, това правят хората, когато им пука един за друг.
Със сълзи на очи и кръв в сърцето казваш "Заминавай, развивай се, не искам да те спирам". Това не е псевдозагриженост, това е висша форма на себеотрицание.

Фалшиво оправдание? Кой си ти, че да съдиш въобще?

С това съм съгласна.

За другото се опитвам да се поставя на негово място. Дали ще му е по-лесно да я забрави наистина? Започването на нов живот на ново място на тази възраст е много романтично и вълнуващо във фантазиите, но реално е много страховито, болезнено и изпълнено със стрес + носталгия. Да се откъснеш от близките си, от приятелите си, да градиш на ново някъде, където нямаш дом, нещо поне познато, ми се вижда ужасно трудно и без разбитото сърце и загубата на любов. Според мен и на двамата ще им е трудно, но не мога да кажа, че не ги разбирам. Ако моя приятел каже сега, че заминава и аз ще гледам като фрасната с мокър парцал и ще се чудя кое/къде/как е най-правилно. Всички, които така грубо я съдите и обяснявате, че била фалшива - не знам дали сте обичали като хората някога. По-трудни и объркващи решения няма.