Не е толкова грешно, колкото биха казали форумните опитни лъвове. Само, че наистина трябва да влезеш в душата на човека, за да стане нещо. И е хубаво все пак да му влизаш донякъде в критериите. На мен ми се е случвало да съм най-добра приятелка с някого дълго време и после спонтанно да си зарежа тогавашния сериозен приятел и да се хвана с него. После останахме приятели даже. Но е по-трудно поне според мен, отколкото от самото начало да правиш леки (или не толкова леки) стъпки към нещо повече от приятелство.