Аз чак толкова не съм изгрубявал като това което ти описваш, ама ми звучи познато това което казваш и все едно и аз съм се чувствал (чувствам?) така.

Някои неща ни правят нещастни. Докато седят и ни изяждат от вътре, ставаме все по-антисоциални, започваме да нараняваме себе си, близките си. Често пропадаме заради това и издълбаваме дъното докато няма накъде повече да дълбаем. Тогава си правим равносметка и тръгваме по единствения път: нагоре.

Трябва да дефинираш много точно какво те прави нещастен. Убедих се, че в основата на почти всяко лично нещастие стои някакъв страх. Намери страха си и го убий. И не се опитвай да го прикриваш от хората, за да изглеждаш корав мъж. Всеки има страхове. Да го приемеш и дори да говориш свободно за него, е част от решението.