Изневяра

[dream1707]

Винаги съм си задавала тоя въпрос.. Но по-скоро не
От една страна... изневерявала съм... напълно съзнателно при това... С момче в което се бях влюбила още докато ходех с тогавашния си приятел... И това ме навежда на мисълта, че ако приятеля ми ми изневери, то ще е защото нещо се е пропукало във връзката ни... Аз изневерих, първо като се влюбих и то беше предизвикано от някаква липсва ... Нещо не ми беше окей, липсваше ми и аз си го намерих в друго момче (с което сме заедно в момента де) ... И честно казано не съжалявам за това съм направила...
Тъй че предпочитам да влагам всичко от себе си и да си държа момчето до себе си ... за да НЕ МУ ТРЯБВА някоя друга... Ако ми изневери, грешката ще е и до голяма степен моя ... Няма да си продължа връзката с него, по простата причина, че явно не си е заслужавала толкова

[anonymous708973]

От една страна... изневерявала съм... напълно съзнателно при това... С момче в което се бях влюбила още докато ходех с тогавашния си приятел... И това ме навежда на мисълта, че ако приятеля ми ми изневери, то ще е защото нещо се е пропукало във връзката ни... Аз изневерих, първо като се влюбих и то беше предизвикано от някаква липсва ... Нещо не ми беше окей, липсваше ми и аз си го намерих в друго момче

Същото.
По въпроса с изневярата може много да се говори... Далеч не съм толкова категорична като авторката. Една от максимите в живота ми е "Вече не съм толкова млад, за да съм толкова категоричен". Всеки греши, но ако съжалява, защо да не му бъде простено? Нима аз съм безгрешна, че да не давам втори шанс? Едва ли.
Ако приятелят ми ми изневери, ще ми е страшно болно. Но ако видя, че умира от угризения, ще му простя. Ще съм ядосана, че не си го е държал в гащите, ако е било чисто физически, защото не е като да му липсва секс. Ако е на психическа основа, ако има и някакво емоционално привързване, ще има много сериозен разговор и тогава ще се взима решение.