Сривам се психически

[mirorforse]

Здравейте.Дълго мислих дали да споделя историята си.Щото ще се отнасяте с мен като с freak Мислих да си правя друг профил и тогава да пиша ама whatever.

Когато бях на 14 (преди почти 5 години) се случи нещо, което явно още не мога да понеса. Историята е дълга, но ще кажа на кратко без да се задълбочавам. Бях на село с чичо ми и леля ми. Спах на 2рия етаж, една вечер чичо ми се напи,дойде и ми посегна. От тогава стана нещо с мен. Може би грешката ми беше в това, че не казах на никой за случката.И до днес никой не знае(освен приятеля ми). Чувствах страх, отвращение, обида, усещане за несправедливост, но най-вече срам. Когато бях малка бях прекалено срамежлива да говоря за каквото и да било.Реших да преглътна случката. Не казах нито на баба ми, нито на леля ми. Когато се прибрах в София не казах и на родителите ми.
Това не ме промени по никакъв начин като човек.Поне не и пред хората.Плачех си тихичко вечер и с времето свикнах с мисълта, че това е станало и се примирих.Не се отчуждих към мъжете.Тайно ги мразих, но и това отмина.
Проблема ми е, че понякога просто се сещам (даже без да го искам) за това. Или примерно когато слушам някаква песен като тази: http://www.youtube.com/watch?v=HUvGgXxL0HY и видя клипа и т.н. и ми става супер тъпо,вече не плача, но очите ми се насълзяват и чувствам, че не мога да живея по този начин. Не съм си мислила да отмъстя по някакъв начин на чичо ми,оправдавам го, че е бил пиян... но много пъти в такива моменти направо се сривам психически и просто си мисля, че няма да издържа по този начин. Мисля си, че няма смисъл да живея (не съм мислила да се самоубивам или нещо подобно), но това вътрешно чувство ме съсипва. Рухвам психически,не ми се мърда от нас,искам цял ден да седя, да гледам в една точка, не ми се учи... нищо не ми се прави. Отделно ми е супер тъпо понеже дори да забравя за случката се сещам, когато засеча чичо ми примерно в асансьора(живее точно над нас). Сега вече ми е малко по-лесно, защото се преместихме, но още не мога да спра да се сещам за случката.Припомням си всичко от началото до края и ... :X
Въпроса ми е малко тъп, но искам да попитам това чувство ще отмине ли? Ще спра ли да се депресирам? Как трябва да постъпя? Да му отмъстя по някакъв начин за да ми мине? Или това чувство не се лекува по никакъв начин? Не съм мислила да ходя на психолог или нещо подобно, защото знам, че няма да ми помогне...

[juj4elinka]

Подобна травма остава до живот. Не знам какво би могла да направиш, наистина. Грешиш относно психолога. Психолог би могъл да ти е от полза и по принцип всичко казано да остане в тайна, НО такава ситуация едва ли би останала пренебрегната. Случилото се трябва да го обсъдиш най-малкото с майка си и така двете да стигнете до някакво решение или тя да предприеме някакви действия след като ти не можеш да го направиш.
Когато се разкрие историята има възможност чичо ти да бъде осъден, но...
Друго, което мога да те посъветвам е да предприемаш колкото се може повече дейности. Така ти се надграждаш и помагаш на развитието си откъм качества и способности, а колкото по-заета си, толкова по-малко ще имаш възможността да мислиш за тази отвратителна случка. Моля те, наистина, поговори с майка си. Ще ти бъде от голяма полза...

[gabi_94]

Не няма да спреш да се депресираш, докато не споделиш болката си. А това много помага, за каквато и болка да става въпрос, споделянето помага. Поговори с някого. Приятелка, учителка, съседка, майка ти, абе някоя жена, близка до теб, изобщо някоя, на която имаш доверие. За мен лично е най добре да го споделиш с родителите си. Вярно ще стане огромен скандал, семейството ти вероятно ще се разпадне, може да не ти повярват. Толкова неща може да се случат. Но ако са умни, зрели хора, ще те защитят. И родителите ти и баба ти и леля ти дори. Честно казано съм някак потресена от това което споделяш и не искам и да си представям как се чувстваш, но с мълчание само ще задълбочиш болката си. И това, че е бил пиян изобщо не го оправдава!!! Не го оневинявай. Той е насилникът, а ти си жертвата. И той трябва да понесе заслуженото. Това е моето мнение и ще бъде тъпо да кажа колко съжалявам за това, което се е случило, но все пак ако искаш да си поговориш с някого просто ми пиши на лично. Каквото и да правиш обаче, пак ти казвам - да погребеш и да опиташ да забравиш за нещо толкова стресиращо не помага.

[mirorforse]

Мерси за отговорите. Ще си помисля над това, което казахте

[FuckedUp]

Вярно ще стане огромен скандал, семейството ти вероятно ще се разпадне, може да не ти повярват.

Много се съмнявам, след като го е крила почти 5 години.

[mirorforse]

Дам т'ва с родителите едва ли е добра идея. Смисъл аз ще изляза виновната, че толкова години съм го крила,или няма да ми повярват и ще кажат, че си измислям.

[FuckedUp]

Дам т'ва с родителите едва ли е добра идея. Смисъл аз ще изляза виновната, че толкова години съм го крила,или няма да ми повярват и ще кажат, че си измислям.

Я виж ЛС.

[Psyko Nuts]

Нямам какво да кажа, виж отговорите по-горе, но искам да попитам какво по-точно ти направи?

[Goddess]

Нямам какво да кажа, виж отговорите по-горе, но искам да попитам какво по-точно ти направи?

Изнасилил я е.

[NqkfaNikakva21]

Какви родители са това, които няма да повярват на собственото си дете? Ако майка ми не ми повярва за такова нещо дали ще имам очи да я погледна после?
Незабавно казвай на родителите си, колкото и да те е страх и срам. Такава случка не би трябвало да остава ненаказана, дори и след 5 години. Според мен така поне малко ще намериш покой. Просто не трябва да остава безнаказан. Успех с всичко и ще се радвам всичко да има добър край с родителите ти. Трябва да има. В какви отношения си с тях? Защо мислиш, че няма да ти повярват? Та ти си им дете .... как може да си помислят, че лъжеш за такова нещо .. Не знам как си изтърпяла да си живее живота тоя ... наречете ме злобна, но си е така ... не позволявай това да остане така! Ще се радвам да разбера развитието и съжалявам, че ти се е наложило да преживееш такова нещо .. наистина..ужасно е

[SpiritInBlack]

стана като мексикански филм . ала без мексиканците

[jghgh]

отмъсти на чичо си, за бога...

[mirorforse]

стана като мексикански филм . ала без мексиканците

това не го разбрах

Иначе мерси за коментарите отново. Ще помисля наистина дали да не кажа на родителите ми. В сравнително добри отношения съм само с майка ми. С баща ми наскоро се разделиха, но това е друга тема. Само да вметна: чичо ми е брат на баща ми - тоест няма никаква кръвна връзка с майка ми, а тя е намразила цялата рода.

[NqkfaNikakva21]

Не се чуди, а действай.
Такова нещо не трябва да се крие в теб.
Кураж и разкажи всичко, колкото и да е трудно.

[jghgh]

мисли и дали не можеш да го осъдиш ; ) никога не е късно, предполагам

[Chacho]

Не съм мислила да ходя на психолог или нещо подобно, защото знам, че няма да ми помогне...

Глупости, точно добър психолог може да ти помогне. Обикновено логиката на хората е, че сами се познават най-добре и не могат да си помогнат, знаят си страховете и няма какво да им се каже.

[PyCoKoCkA93]

Глупости, точно добър психолог може да ти помогне.

Въпросът е откъде ще вземе парички,за да го посещава РЕДОВНО,защото 2-3 посещения нищо няма да постигнат.А една 30-40 минутна консултацийка е от порядъка на 15-20лв.Сами си сметнете колко прави това и как авторката би могла да отдели сама тези пари,без да и се налага да казва на майка си каквото и да било...

Към останалата част от темата:Можеш да си помогнеш и сама.От написанот от теб изглеждаш сравнително силна и незлопаметна личност.Щом сама си преминала през най-трудното,смятам,че е напълно възможно с времето да преодолееш напълно проблема.И да искаш,няма как да заравиш,но поне имаш реалния шанс да израснеш дотолкова,че да си спомняш за това,без то да провокира на момента у теб враждебни реакции и отрицателни емоции,които да пренасяш в настоящето.Моят съвет е да живееш пълноценно и да се радваш на всичко,което имаш,да цениш и малките неща,а всичко останало може да остане зад гърба ти.Бъди силна и израсни със своя помощ.Успех

[3oPuTy]

мисли и дали не можеш да го осъдиш ; ) никога не е късно, предполагам

Минали са 5 години.Според теб авторката как ще докаже на съда,че чичо й е направил подобно нещо с нея?!


Авторке,отиди на психолог.От опит казвам,че помага.Вярно,в моя случай травмата не беше в следствие от изнасилване,но въпреки това и аз се бях сринала психически ... За щастие след няколко разговори почти всичко премина

[Chacho]

Въпросът е откъде ще вземе парички,за да го посещава РЕДОВНО,защото 2-3 посещения нищо няма да постигнат.А една 30-40 минутна консултацийка е от порядъка на 15-20лв.Сами си сметнете колко прави това и как авторката би могла да отдели сама тези пари,без да и се налага да казва на майка си каквото и да било...

Към останалата част от темата:Можеш да си помогнеш и сама.От написанот от теб изглеждаш сравнително силна и незлопаметна личност.Щом сама си преминала през най-трудното,смятам,че е напълно възможно с времето да преодолееш напълно проблема.И да искаш,няма как да заравиш,но поне имаш реалния шанс да израснеш дотолкова,че да си спомняш за това,без то да провокира на момента у теб враждебни реакции и отрицателни емоции,които да пренасяш в настоящето.Моят съвет е да живееш пълноценно и да се радваш на всичко,което имаш,да цениш и малките неща,а всичко останало може да остане зад гърба ти.Бъди силна и израсни със своя помощ.Успех

Колкото, толкова. Според мен са много по-добре инвестирани пари от чифт обувки. Надценявате се с тия самостоятелни терапии. Но е съвсем нормално, все пак авторката е под стрес, не вие самите, две приказки ви се струват достатъчни.

[marilyn]

На майка си дали ще кажеш, сама си прецени. Зависи и от отношенията ви, от това колко сте привързани една към друга, имате ли връзката "майка-дъщеря". Идеята за психолога е добра, според мен много би могла да ти помогне такава терапия.

[Amore-Mio*]

Това ще те измъчва до края на живота ти - за огромно съжаление. Някак, може то леко да се заличи от съзнанието ти, но не и да изчезне напълно. Просто сподели болката с най - близкия за теб човек - ще ти олекне и ще се поуспокоиш. Не мисли за това.

[TrollWare]

Кажи на който можеш стига те да ти имат доверие

[jghgh]

Това ще те измъчва до края на живота ти - за огромно съжаление.

Да не би и теб да са те изнасилвали че говориш така?


5 години, 5.. може да пробва да го осъди. Дали ще успее е едно, но аз направо не знам вие кво предлагате. Нищо да не предприема, сама да се оправи с проблемите си, да не се бори и т.н.
Абе яя... опитвай се да го съдиш тоя нещастник. Ако не стане изгори го, викни му мъже да го набият.. Това е НЕПРОСТИМО. Смърт за тъпия ти чичо, всичко мило да му умре и да е нещастен до края на дните си.


...

И психолог може много да ти помогне.
Тук сте (сме?) шибани келешчета, обаче от науката психология има много голям смисъл, както и от терапиите и т.н. Не са измислени случайно и няма такива - 2-3 разговора, 5-10 минути.. много ми е странно що се отрича тази опция и хората някак подценяват смисъла й, мислейки си че сами ще се оправят.. ами не е така. и не го казвам за да обезкуражавам..
просто има проблеми, които самите вие (пишещи в темата) не сте си оправили и плачете скришом под завивките, иначе "можете да се оправите и сами".


и пак, да пукне тъпия ти чичо..
направо се изпълвам с гняв от такива малоумници НЕЩАСТНИ.
заради тях едно добро момиче като теб страда и се побърква от тъга и обърканост.. гняв, проблеми в живота и т.н.

пфф...

[PyCoKoCkA93]

и пак, да пукне тъпия ти чичо..

"Който копае гроб другиму,сам пада в него."-народна българска поговорка
Едва ли тук има човек,който да не е отвратен от тази постъпка,но по-добре се въздържай от такива пожелания,за да не се връщат към теб.

[jghgh]

потресена съм от такива хора.
нали осъзнаваш, че той си е направил кефа и е забравил?
а тя е със сисипан живот и наранена психика заради него..

да.. прекалих. бог ще ме съди, както винаги го е правил ...


прекалих, така е. просто съм потресена. къде е справедливостта тук? чичото си живее необезпокояван и няма такива травми като нея..
наистина съм потресена..
знам че прекалих.