Как искате да изглежда света в бъдещето?

[Doctor_Satan]

Оооо ScarlettS къде се губиш? Липсваха ми закачливите ти критики.

На въпроса ти.... И аз бих избрал вечният живот. Както вероятно и всеки човек. Но искам да вметна нещо: Стремежът към личностно усъвършенстване и благополучие е почти същото като желанието да живееш до 70 год ама с поколение. Подобни са защото и двете идеи са обвързани с човешки егоизъм. В единия случай обаче той е индивидуален и достижим, а в другия случай е колективен и дефакто е осъществим само като идея за благополучие в бъдещето (И така индиректно благополучие сега, с идеята че си оставил нещо след себе си и си допринесъл за нещо). Но и в двата случай водещият мотив е егоизъм. Така че, субективно погледнато, няма някаква съществена разлика. Освен обективно за човешкият род, който в единия случай ще пострада. Но на никой не му пука за това. А който предпочете да живее до 70год. ще го направи с идеята да се почувства значим и "осъществен" в бъдещето, а не защото наистина му пука за човешкия род. Зад всичките тези идеи, като комунизма и " общото благо", стои всъщност колективния егоизъм. Нищо повече.

[ScarlettS]

Колкото и да ми иска да поспоря с теб просто така за спорта, съм съгласна. И все пак ако следваме тази логика всяко човешко действие може да се обвърже с егоизъм, следователно твоят принцип обезсмисля използването на термина. Всъщност е ясно, че щом човек предприема дадено действие, го прави или защото мисли, че ще му донесе нещо добро или защото дори да знае, че е лошо за него, то е в името на нещо, което му носи достатъчно смисъл да се чувства добре от избора си. Не само хората, но и като цяло никое живо същество не прави нищо с цел умишлено да се прецака без абсолютно никаква облага. Тоест собственото благо е очаквано, естествено, биологично обосновано, но решението да го съчетаеш с полза и за другите, се смята за алтруизъм. Съответно като егоистични се оценяват проявите, носещи единствено благополучие на извършителя понякога дори за сметка на останалите.

На въпроса ти.... И аз бих избрал вечният живот. Както вероятно и всеки човек.

И на мен ми е много чужда противоположната идея, но очаквах, че повечето хора ще изберат точно нея. В разговора тогава отговорите бяха нещо като 50 на 50. Най-много ме изненада изказването на едно момче: "Естествено, че ще избера децата. За какво ми е да живея вечно? Те са смисълът на живота. Аз не искам нищо повече от обикновен живот - да си направя семейство и науча децата си да бъдат хора". Действително от гледна точка на еволюцията това е адекватния "смисъл" на живота. Не твърдя, че разполагам с някакъв по-висш смисъл, дори напротив - клоня по-скоро към липсата на такъв. И все пак заявяването на продължението на рода като основен смисъл и удовлетвореността от това, са ми напълно непонятни.

[Doctor_Satan]

Колкото и да ми иска да поспоря с теб просто така за спорта, съм съгласна. И все пак ако следваме тази логика всяко човешко действие може да се обвърже с егоизъм, следователно твоят принцип обезсмисля използването на термина. Всъщност е ясно, че щом човек предприема дадено действие, го прави или защото мисли, че ще му донесе нещо добро или защото дори да знае, че е лошо за него, то е в името на нещо, което му носи достатъчно смисъл да се чувства добре от избора си. Не само хората, но и като цяло никое живо същество не прави нищо с цел умишлено да се прецака без абсолютно никаква облага. Тоест собственото благо е очаквано, естествено, биологично обосновано, но решението да го съчетаеш с полза и за другите, се смята за алтруизъм. Съответно като егоистични се оценяват проявите, носещи единствено благополучие на извършителя понякога дори за сметка на останалите.

Да, ясно е че всичко е с цел егоизъм. Но този егоизъм е човешки, той не е обективен. Затова използването на термина е валидно, но само ако изключим човека от уравнението, или ако приемем че човешкото същество е възможно да мисли извън рамките на биологично заложения егоизъм. Интересно ми е ... това изобщо възможно ли е, или просто егоизма преминава на други, по-философски нива?

Тоест собственото благо е очаквано, естествено, биологично обосновано, но решението да го съчетаеш с полза и за другите, се смята за алтруизъм.

Да , но аз ти казвам че САМОТО РЕШЕНИЕ да споделиш облагата с други е егоизъм. Просто е в различна форма. Никой не споделя с другите просто ей така, винаги има някакъв скрит мотив. Дали за да се почувства "добър" или в последствие да извлече някакви дивиденти, няме значение. В крайна сметка пак стигаме до индивидуалния егоизъм. Точно това и беше идеята която предложих, относно първоначалният ти въпрос. Всичко опира до някакво собствено благо, пък било то и на психична(чисто идейна) основа. С това, алтруизма, като идея за помагане на другите, без лична облага, е несъществуващ. А самото "споделяне" на облагата е също от егоистични подбуди. Надявам се, сега разбираш защо твърдя че между двата предложени ИЗБОРА (Да живееш вечно без деца или ограничено, но с деца) няма огромна разлика. Поне не и като субективен ИЗБОР.

И все пак заявяването на продължението на рода като основен смисъл и удовлетвореността от това, са ми напълно непонятни.

Мхм, и на мен. Ама то друго май не остава. Така или иначе ще умреш и нищо няма да остане след теб. Виж ако имаш деца, то все пак някаква част от теб продължава да съществува. Така че, като обективен(т.е. природен, еволюционен) смисъл на живота - борбата за оцеляване и за продължаване на рода е единственото наистина "смислено" нещо.

[FuckedUp]

Мхм, и на мен. Ама то друго май не остава. Така или иначе ще умреш и нищо няма да остане след теб. Виж ако имаш деца, то все пак някаква част от теб продължава да съществува. Така че, като обективен(т.е. природен, еволюционен) смисъл на живота - борбата за оцеляване и за продължаване на рода е единственото наистина "смислено" нещо.

Точно така. Буквално, "смисъла" на живота е точно това - да си предадеш проклетия ген. Оставяш деца.
Поне е fulfilling.

[ScarlettS]

Да , но аз ти казвам че САМОТО РЕШЕНИЕ да споделиш облагата с други е егоизъм. Просто е в различна форма. Никой не споделя с другите просто ей така, винаги има някакъв скрит мотив. Дали за да се почувства "добър" или в последствие да извлече някакви дивиденти, няме значение. В крайна сметка пак стигаме до индивидуалния егоизъм. Точно това и беше идеята която предложих, относно първоначалният ти въпрос. Всичко опира до някакво собствено благо, пък било то и на психична(чисто идейна) основа. С това, алтруизма, като идея за помагане на другите, без лична облага, е несъществуващ. А самото "споделяне" на облагата е също от егоистични подбуди. Надявам се, сега разбираш защо твърдя че между двата предложени ИЗБОРА (Да живееш вечно без деца или ограничено, но с деца) няма огромна разлика. Поне не и като субективен ИЗБОР.

Аз пък се надявам да отвикнеш от навика си да четеш между редовете. Много добре те разбрах. Просто аз говоря за разбирането на термините алтруизъм и егоизъм в контекста на нашия свят, а не в абсолютния смисъл. Ще пробвам да го представя по-точно:

егоизъм+определени убеждения=>полза за индивида и другите; целият процес - единственият познат човешки 'алтруизъм'

Неслучайно в началото се съгласих с теб, но после предложих алтернативна дефиниция на понятията. Спрямо твоето определение на алтруизъм - действие в името на чуждото благополучие без лична облага, както казах още в началото, наистина е невъзможно. Преди време имахме същия спор за свободната воля, доколкото помня. Аз използвам термините, съобразени с познатия свят на хората най-вече, за да спестя време. Всъщност повечето подобни наименования са неточни и тяхното абсолютно проявление в нашия свят лесно може да се обори. Не разбирам обаче какъв смисъл намираш ти в цялото това безплодно усилие.

[Doctor_Satan]

Аз пък се надявам да отвикнеш от навика си да четеш между редовете. Много добре те разбрах. Просто аз говоря за разбирането на термините алтруизъм и егоизъм в контекста на нашия свят, а не в абсолютния смисъл. Ще пробвам да го представя по-точно:

егоизъм+определени убеждения=>полза за индивида и другите; целият процес - единственият познат човешки 'алтруизъм'

Неслучайно в началото се съгласих с теб, но после предложих алтернативна дефиниция на понятията. Спрямо твоето определение на алтруизъм - действие в името на чуждото благополучие без лична облага, както казах още в началото, наистина е невъзможно. Преди време имахме същия спор за свободната воля, доколкото помня. Аз използвам термините, съобразени с познатия свят на хората най-вече, за да спестя време. Всъщност повечето подобни наименования са неточни и тяхното абсолютно проявление в нашия свят лесно може да се обори. Не разбирам обаче какъв смисъл намираш ти в цялото това безплодно усилие.

Много не обичам да казваме едно и също нещо, но което погледнато от две различни точки, изглежда противоречиво. Това е въпрос на разбиране на понятие и термини. Ти си по-практична в случая, което ще рече че твоята представа е по-близка до реалността, но пък в дискусията, термините и понятията се разбират в абсолютен смисъл. Това че може да не е точно така в действителност, не е важно, защото дискусията има чисто хипотетичен характер, също както и зададения въпрос. Така че не разбирам защо намесваш реалността като фактор. Да, ясно е че не всичко е абсолютно. Както и да е, съгласявам се с теб, въпреки че този практицизъм ме дразни. Употребата му на такива места и ситуации не е правилна. Иначе не намирам никаква полза в това да използвам абсолютни понятия и обобщения. Тук е място за общи приказки с никакво практическо приложение, не е като живота на някой да е заложен....