Не знам дори от къде да започна.
Не е толкова до слаба воля, колкото до стремежа да бъдеш разбран. Приет.
Искаш да държиш живота си под контрол, искаш да си самостоятелен, свободен. Щастлив. Обичан. Да, ама не. И когато реалността те фрасне с мокър парцал - изненада! Не става така. Не казвам, че е изброените неща са невъзможни (хич даже), осъзнаването е трудно. Когато индивидът осъзнае колко незначителен е всъщност, как не той е важен, как нищо не идва наготово, как на никого не му пука и как трябва да си скъсва задника от работа, тогава идват въпросите - какъв е смисълът? Защо трябва да се старая да изпълнявам желанията на другите? Защо, за бога, да ходя на работа/училище, когато не се чувствам добре там? И т.н. глупави екзистенциални клишета. Та, това (и още куп фактори) води до социална тревожност, страх от негативно оценяване.
Ясно е, че всеки иска да контролира живота си. Когато това е невъзможно - а то почти винаги е (защото не всичко зависи от теб), тогава кръгът се стеснява до желанието да контролираш себе си. Да конторлираш тялото си, да решаваш какво да приемаш и колко често. Да избираш какво да пиеш. Какво да пушиш. Намираш средството, което намалява грижите ти. Прави те щастлив. Спокоен. Чувстваш се под контрол. Ти си решил да се надрусаш, ти си го избрал. Майната му на обществото.
Окей, картинката до тук е страхотна. Но както казах преди - всичко е до мярката. И всичко е вредно, ако е в големи количества. Ето пример с книгите - имам лекция на обяд, но съм се зачела в една много интересна книга. Става време да излизам, а аз още чета и дори не съм се облякла. Казвам си - "бала съм го, няма да ходя, ще си чета книжката, защото е толкооова интересна, а лекцията и без това ще е тъпа". Това не е здравословно. Това е проблем.
Да - човек може да се пристрасти към всичко. И не всичко е вредно. Наркотиците са вредни. Чаят и книгите - не. Но всяка една зависимост е опасна.