Отговор в тема
Животът ми не трябва да има смисъл за да го живея. Не съм в рамките на тези разбирания за света .... че всичко трябва да има смисъл и някаква цел. Света, Вселената, Природата - всичко това съществува без точно определена цел. То си взаимодейства, променя се, адаптира се, но в крайна сметка просто съществува. Няма скрит мотив зад всичко това. И аз съм отражение на това. Пък и на определно ниво на духовно израстване, такива определения като "нещо да ме кара да живея" просто губят смисъла си. Също както и понятия като добро и зло - те просто губят значението си. Това са абстрактни понятия измислени и валидни само за хората.
Остави , не се занимавай с тоя дебил , по ника му разбирам че е някакъв вид култист , вярващ че живота му няма смисъл и че "дявола" е всичко , Сатанистче живей си измисления и скапан живот и не тролвай момичето , на теб като не ти дреме за живота , ние тук се опитваме да помогнем за да спасим един ?! Капиш ?!Първоначално написано от gugenceto2
за тебе смисълът е да няма смисъл.
брех, кво туй чудо.
Хаха, много обичам миризмата на прясно тролнати първосигнални индивиди.
Абе ти малоумен ли си? Едно нещо няма нужда от смисъл за да съществува. То просто съществува. Съществуването не е задължително свързано с някаква цел или смисъл. Ето и ти си глупав, в това няма смисъл, но ти въпреки това си глупав.
Едно нещо може да има път, траектория, промяна, но в никакъв случай цел. Съществуващото е само сега, само в една точка от пространството, а с това всякакви цели и предназначения отпадат. Смисълът е определен от това какво едно нещо е било и какво трябва да бъде, а живота(съществуването) става само в сегашният момент. Човекът живее в сегашният момент, затова не му е нужна цел, смисъл, предназначение и т.н. Вашата цел и смисъл са следствие от това че живеете живота си с идеята за някакво бъдещо(или минало събитие). Целта на живота ви е определена от постигането на някаква цел, на някакъв момент, който не е в настоящето. С отпадането на тези две абстрактни представи за време, целта и смисъла от живота вече не са необходими.
Doctor_Satan, всичко което казваш е така (което разбира е вярно за всички и всичко най-общо), но пък и темата наистина не е създадена в твоя чест
Неотдавна гледах по тв за такива дето се самоубиват понеже някакви тъпи секти са им вкарали паразити в мозъка. Това са натрапчиви мисли и убеждения дето постоянно циркулират в мозъка. Не съм специалист в тия неща, ама можеш например да си говориш с нея по тази тема, като идеята е тя да си каже мъките без ти да си й съдник. Най-добре е сама да стигне до правилните заключения, но вероятно й трябва някой или нещо да подбудят това да се случи
Явно никой тук не вижда по-далеч от носа си. Оставете си егото настрана, оставете си измислените "правилни заключения", оставете това какво е добре за вас и за другите, оставете настрана всичките си егоистични разбирания за живота. Истината, света, вселената, живота - ТЕ НЕ СА ПОДЧИНЕНИ НА ТОВА КАКВО ВИ ИЗНАСЯ И КАКВО ВИ Е ПОТРЕБНО! Истината не е подчинена на това дали едно младо момиче трябва да живее или не. Животът ви е безсмислен, не струва нищо, и на нищо от обективният свят не му пука за вас. Само на хората им "пука", но им пука само за това което им е потребно. Идеята че живота ви е смислен идва от самите вас, тя си е само ваша. Не идва от Господ, от природата или от нещо друго. Тя идва от вас, смисъла си го придавате вие. Но вие си го придавате защото така ви харесва. Излезте извън рамките на това възприемане на света, и ще видите че живота ви е абсолютно безсмислен и незначителен. Така че, ако някой иска да се самоубие, това ще е против природата му, ще е против договорките в обществото и измислените социални реалностти, но извън тези неща - няма нищо което да е против самоубийството. Изобщо няма нищо против нищо. Няма нищо против и за нещо, няма добро и зло, няма нещо което трябва и не трябва да бъде. Всичко е позволено и хипотетично възможно(като идея). Това е значението на свободата на истината и на ума достигащ до нея..... тя не е подчинена на човешките простотии и пристрастия.
Последно редактирано от Doctor_Satan : 11-14-2012 на 16:04
смятай да си избиваш свободното време с тролене и писане на куп неща дето повечето не разбираме и ти се кефиш .. колко си спрял
Ае тъп такъв, не разбираш ли, че ти си тоя с голямото его?! Трай си там и си вярвай в безсмислието сам, кво си тръгнал да се правиш на велик просветен. Темите в които някои пита нещо за "приятеля си", често са теми, които интересуват самия питащ. Щом момичето или приятелката й е депресирано значи е объркано. И последното нещо от което има нужда е някой да я обърква допълнително. Намери си друга трибуна да си придаваш важност.
Администраторите няма да е зле да вземат отношение вече.
Не само се кефя, аз си провеждам експерименти. В първият си дълъг пост, нарочно наблъсках много термини и абстрактни понятия(аз ги наричам маркери), на които различните хора реагират по различен начин. И естествено единия веднага ги оприличи на полуфабрикатни философии, друг пък ме нарече окултист, трети пък се съгласи.... всеки ме тълкува според себе си и според своите способности,преживявяния, убеждения, вярвания и т.н. Именно това доказва че човека възприема нещата според себе си и според това как му изнася, а не се ръководи от сляпото безпристрастие на логиката. И конкретно в случая, всеки изкривява истината през мислите за живота на момичето. Но това не е истина.
Изобщо не ме интересува кой от какво има нужда.... нито пък истината се влияе от това.
Психолог.
исках да кажа че не може да живееш защото няма смисъл да живееш.
Щом си жив, значи все нещо те кара да живееш, и те възпира от смъртта.
Ти като си мислиш, че ще отидеш в Рая т.е на по-добре място, що не се самоубиеш бе, педал?
Определено трябва да живее. Всеки има място под слънцето и самоубийството е знак за слаб характер. Отказваш се, предаваш се, а не трябва. Пак казвам - всеки има място под слънцето. Това, че някой друг не го е еня дали ти си жив, не означава, че трябва да се отказваш от живота.
Инак - психолог. Надявам се отговора ми е достатъчно изчерпателен.
Напротив, има нещо, което те кара да живееш и това са положителните емоции. В момента, в който отрицателните емоции надделеят, човек губи желанието си за живот, често дори се самоубива.
С голяма част от останалото, написано от теб съм съгласен.
Според кой? Я се замсли, кой има полза от това да проповядва идеята че трябва хората да живеят? Кой? Ами много просто - САМИТЕ ХОРА! Знаеш ли защо? Защото са живи! Живите хора имат много голяма полза от това да вярват, че живота е някак си свещен, че всеки има място под сълнцето...бл бла бла. Така че цялата идея, че "Хората ТРЯБВА да живеят" е базирана само на личния интерес на живите хора. Мотивът за появяването на такива идеи идва само от желанието на хората да живеят, което е породено от инстинкта за самосъхранение. Погледни извън човешкото виждане, извън това какво е полезно и вредно за човека, и ще видиш че тези идеи са напълно условни. Те са човешки измислици, нищо повече. Валидни са само за човека. И според свинете, свинският живот е свещен, неприкосновен, и всяка свиня има място в кочината, но на теб изобщо не ти пука, защото не мислиш от гледната точка на една свиня. Мислиш само от своята гледна точка - егоистичната. И така прилагаш собствената си "нужна истина" като общовалидна, обективна истина. А тя не е. Тя е истина само за хората - измислена е от тях, за да служи на самите тях. Този принцип е валиден и за всичките останали човешки измислици и договорки, които се приемат като истина.
Да, всеки има място под слънцето, Господ ни обича всички, Живота трябва да е хубав... Толкова ли не виждаш огромния личен интерес и полза от такива идеи? Казвам ти, това че ти се иска всеки да има място под слънцето, не значи че е така. Това какво искаш няма общо с това какво е. Така че всички призиви " Това трябва да е така, онова трябва да е така" произхождат от напълно изкривената точка на ЖЕЛАНИЯТА. Желанията пък са израз на ЧОВЕШКАТА природа, не на ОБЕКТИВНОТО! Човекът има нужди, физични и психични, които трябва да удовлетворява. Но да привеждате човешките нужди и потребностти до някаква общовалидна вселенска истина е просто смешно. Затова ви казвам, удобните и потребните истини, нямат нищо общо с обективната истина.
Тук сама си противоречиш. Казваш че за всеки има място под слънцето, а после изключваш "слънцето" като причина за стремеж за живот. Значи хем имаме някакво "място"(демек на нещо му пука за нас, трябваме му), хем това не е причина за съществуването ни.
Хммм, ти имаш ли смелостта да се самоубиеш, след като имаш толкова силен характер?
Последно редактирано от Doctor_Satan : 11-15-2012 на 09:56
Чакай сега. Това, че примерно Драганчо има място под слънцето, на значи, че на мен ми пука. Но пък това, че не ми пука, не значи, че той трябва да си го слага и да мре, понеже видиш ли, някаква от някъде си не е доволна. Това искам да кажа. Иначе да си теглиш куршума/да се накълцаш като свиня/да се метнеш от някой мост/или нещо друго не е решението на проблема и е глупаво да мислиш по този начин. Смелостта да се самоубие, я има у почти всеки, като не изключваме и мен самата. И я има, защото си мислим, че няма решение на някой проблем (макар винаги има такова, просто за момента да не сме го намерили) и това да гътнем камбанката ще е много по-полезно за другите.
Самоубийството е егоизъм, аз така мисля. Представи си, че имаш много проблеми и умирайки, ти ги оставяш на плещите на близките си, заедно със погребението ти и скръбта по теб. Няма ли да е подло от твоя страна? А освен това на тях няма ли да им е още по-неприятно от мисълта, че повече няма да те видят? Да си говорят с теб? Да си около тях?
Да, бих умряла, за да спася някого от семейството и приятелския си кръг, но да се предам собственоръчно - не.
Това е валидно само за хора, които идентифицират смисъла на живота си чрез усещанията, емоциите, нуждата от тях и насладата от удовлетворението им. Нормалният социален член се "преживява" чрез образи, а емоциите са симптом от успешното влизане в образа, от успешно задоволената психична нужда човека да изпитва. Това е така защото Аз образа изисква постоянно усещания и емоции, които да потвърждават и засилват човешките само-образи, "само-магии" и "сънувания". Аз-ът се идентифицира чрез тези чувства, той се определя от тях. Когато човек изпитва негативни емоции, това нарушава цялостта на изкуствено създадения Аз-образ, и Аз-образа, имитацията, фикс-идеята за АЗ, започва да пропада .... което води до ниско самочувствие и самоубийства. Така че положителните емоции се търсят само от хора, които искат да задоволят нуждата на своя измислен АЗ-образ, който е създаден от обществото и от тях самите. При рухването на идеята вечно да се храни Аз-образа, нуждата от положителни емоции губи своя смисъл..... емоциите изобщо губят своето значение и ефект върху човека. Така че, търсенето на положителни емоции, и излишното им интелектуализиране, като "смисъл на живота", си е всъщност един най-просто егоизъм, самовлюбеност. Емоциите пък от своя страна са просто психичния еквивалент на физическите УСЕЩАНИЯ. Примерно когато се храниш и храната ти харесва, това прераства в търсене на храна, заради подсъзнателното търсене на удоволствието от хубавото наяждане. Така че да ми кажеш че смисъла на живота са положителните емоции, е все едно да кажеш че смисъла на живота е яденето на хубавата храна.Защото емоциите са "храната" за психиката. Аз не изпитвам "глад" от емоции защото нямам нужда да храня измисления си АЗ образ и психичните си потребностти. Самата потребност от емоции е наложена от обществото, защото самия АЗ-образ е възникнал като част от обществото.И АЗ образа се определя според нуждите на обществото. Така че хората да могат да се "изживяват" в своите обществени роли и функции..... но тези неща вече са тема на друг разговор.
Оффф аз и говоря да излезе от рамките на собствения си егоизъм, а тя дори още не е излязла от илюзията на близките, семейството, обществото и какво е полезно за тях. Още ли не си разбрала, че грижата за другите изпълнява някакъв твой интерес? Защо ли изобщо си правя труда.....
Една малка истина от мен.... на никой не му пука за теб, и на теб не ти пука за никой...не и на по-дълбоко(подсъзнателно) ниво.Всичко е един прост фалш в съзнанието, едно крайно пресилване на изконния човешки егоизъм.
^
ако излезеш от рамките на егоизма значи влизаш в рамките на любовта, ако излезеш от рамките на любовта отиваш в рамките на егоизма, няма такова състояние, в което да си едновременно излязъл и от двете рамки т.е. любовта и егоизма. Ако нямаш любов си егоист и обратното.
празно няма.
Любовта е егоизъм. Омразата също. Единствено безпристрастието е извън рамките на егоизма.
любовта не може да егоизъм щом в нея има саможертва т.е. отказваш от нещо свое за благото на другия.
безпристрастието към нуждите на другите е по-скоро проява на егоизъм
Не, това е общоприетата идея за любовта. Всъщност никой индивид не обича другите заради самите тях. Всеки го прави с някакво условие, с някаква скрита полза. Дали за да се залъжеш че си добър, дали за да получиш някакво отношение, признание, или психическо удовлетворение .... няма значение. Любовта е просто добре прикрит егоизъм.
Безпристрастието се явява не само като липса на отношение към нуждите на другите, но и към своите собствени нужди. Защото нуждите на другите, са всъщност колективен образ на собствените нужди. Даването и грижата към другите, е всъщност прозилиза от желанието някой да ти дава и да го е грижа за теб. Все игрички на "малки" хора.
момчето ми аз досега ти говорех за християнство, където от доста време се вижда, че хич те няма. Иначе няма съмнение, че доста добре си осъзнал мъдростта на този свят.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
