Нещо, над което да работите. Малко лични примери.

[Chacho]

Гневът в този си вид винаги произлиза от егото. Загърбете егото и ще си изгоните и гнева.

[DisappointedDreamer]

Гневът в този си вид винаги произлиза от егото. Загърбете егото и ще си изгоните и гнева.

Не е от егото.

[Chacho]

Не е от егото.

Това също е от егото. ^^
Без лоши чувства, разбира се.

[DisappointedDreamer]

Това също е от егото. ^^
Без лоши чувства, разбира се.

Ха-ха.
Това, да. Не мога да го отрека. И все пак, не си прав. Не смятам, че егото е лошо. Индивидуалист съм, да. Това съм избрала да бъда.

[ledenakrasota]

Ха-ха.
Това, да. Не мога да го отрека. И все пак, не си прав. Не смятам, че егото е лошо. Индивидуалист съм, да. Това съм избрала да бъда.

Егото не е лошо или добро, а производните от него.

[tori]

Трябва да работя над доста неща - като за начало трябва да се науча да не съм толкова емоционална, да приемам критика и да не паля от четвърт. Не, не съм тризначка, просто съм си такава. Най-малкото нещо може да ме ядоса и да ме накара да искам да сритам нечия физиономия. Добре, че не владея карате.
Едит: Айде да редактирам, че авторката иска повече обяснения.
Значи твърде съм емоционална. Плача, смея се, викам, удрям, блъскам... Дори бълнувам разни неща докато спя. Това ми пречи.
Не мога да приема дори когато някой от родителите ми ми дава градивна критика. Просто не мога. Почва да ме пари, да ме гори направо и... Не мога да преглътна. Или съм права, или си мъртъв.
Супер лесно се ядосвам. За най-малкото нещо, за най-голямото, за най-засягащото и дори за най-незасягащото ме нещо. Направо съм отвратителна. Паля само заради снимка на гавра с нещо, примерно ебавка с хляба, а отдолу разплакан възрастен човек, който гушка хляб. Е, не мога! Няма как да подмина. Иде ми да го блъскам тоя идиот, да го ритам, да удрям...

Какво съм постигнала? Ами почвам да си скривам маааалко от чувствата вътре в мен. Не съм достигнала нужното според мен ниво, но е доста добре за мен, за моята личност. И като че ли май е само това.

[anonymous708973]

Какво съм постигнала? Ами почвам да си скривам маааалко от чувствата вътре в мен. Не съм достигнала нужното според мен ниво, но е доста добре за мен, за моята личност. И като че ли май е само това.

Според мен това не е правилно. Трябва да намериш здравословен изблик на тия чувства, не да ги криеш вътре в теб, щом не ти е присъщо.
Това е все едно да съм скромничка, тихичка и притеснителна :д

[Khaleesi]

затварям се в себе си
понякога се държа по коренно различен начин
изолирам се
държа се студено, понякога дори грубо и надменно
изключителен егоист съм
понякога наистина прекалявам с иронията

[anonymous708973]

Гневът в този си вид винаги произлиза от егото. Загърбете егото и ще си изгоните и гнева.

А, благодаря, аз си харесвам егото.
Лесно се паля, ядосвам се на другите и се разочаровам от тях. Искам да го променя единствено и само заради собственото си благоденствие.
Искам да не се опитвам да се харесам толкова... вредно е. Не мога да формулирам точно защо, но е удар по егото ми да не ме харесват. И не в романтичен смисъл. Някакси... кво ми има, че не ме харесват :д Тъпа логика, знам.

[ledenakrasota]

А, благодаря, аз си харесвам егото.
Лесно се паля, ядосвам се на другите и се разочаровам от тях. Искам да го променя единствено и само заради собственото си благоденствие.
Искам да не се опитвам да се харесам толкова... вредно е. Не мога да формулирам точно защо, но е удар по егото ми да не ме харесват. И не в романтичен смисъл. Някакси... кво ми има, че не ме харесват :д Тъпа логика, знам.

Зодия близнаци ли си? :/


Винаги има върху какво да работя. Непрекъснато трябва да го правя. Най-вече страховете си като стълбите, кучетата и т.н. Вече се възпирам да бъда като майка орлица над останалите хора. Трудно е да спреш да се раздаваш и да се научиш да бъдеш егоист, но поне знам, че няма как да изпадна в другата крайност. В баланса е решението.

[anonymous708973]

Зодия близнаци ли си? :/


Винаги има върху какво да работя. Непрекъснато трябва да го правя. Най-вече страховете си като стълбите, кучетата и т.н. Вече се възпирам да бъда като майка орлица над останалите хора. Трудно е да спреш да се раздаваш и да се научиш да бъдеш егоист, но поне знам, че няма как да изпадна в другата крайност. В баланса е решението.

Да о.О
А ти? Защото това с майката орлица ми е болезнено познато.

След няколко години, или пък месеци, това сигурно ще се промени. И няма лошо. Може би съм просто малка, наивна и глупава. Смешна, дори. Или пък накрая ще бъда просто от онези хора, които са видели и знаят толкова много, но нямат никого при когото да се върнат.

Браво, че виждаш и вариант, в който да не си права.
Аз лично смятам, че любовта от друго човешко същество не може да се получи, тоест, не е еквивалентна на любовта към литературата/историята/природата. Отделни сфери от живота са. Поне за мен

[ledenakrasota]

Да о.О
А ти? Защото това с майката орлица ми е болезнено познато.

Рак съм.

[DisappointedDreamer]

абе ти доста често почна да ме даваш за пример за някви глупости
все едно съм нарицание за нещо
/не се заяждам/
/дори не влизам в този раздел/

грубо.
просто казвах. и аз не се заяждах. не са глупости.

[ShtrudeL]

грубо.
просто казвах. и аз не се заяждах. не са глупости.

не исках да прозвуча грубо, ама се чувствам вече като синдром :3

[jghgh]

кво ми има, че не ме харесват :д Тъпа логика, знам.

Не е тъпа, човешка е.
И аз съм така : )
Как може да не ме харесват или поне да съм им симпатична? Как може да не ме забелязват и т.н.?