Направи добро - изяж лайно....

[granger]

В момента съм в такъв период,подобен на твоя Влади, само че за разлика от теб, аз също се отдръпвам,като видя ,че приятелите ми нещо ми бият игнора и ме търсят само за кяр се прибирам в черупката. И само мъжа ми е допуснат дотам. В един момент няма с кой кафето да си изпиеш и 2 думи да смениш и тогава осъзнаваш кой е ценен и кой не. Излизам сега от тая гадост,но последния месец може би да съм комуникирала най-малко през животеца си. И все пак - най-доброто все още предтои.
Не е хубаво,но всички си имат тези моменти на "малка разруха"

[bobbi1]

Здравей ! Случайно попаднах на темата и ми стана интересно, защото наскоро и аз минах през нещо подобно и знам какво е чувството. Понякога хората са направо безчувствени и от тях не може да се очаква каквото и да било. Но постъпката им в твоя случай е гадна. Можеше поне да се изслушат. Моя съвет е : теглим им една майна и не се занимавай с тях, защото колкото повече си губиш времето с такива хора, толкова повече ще се чувстваш кофти. Аз така направих и резултата беше повече от добър. Хората са казали следното " Когато няма кой да ти подаде ръка и да ти покаже пътя, стискаш юмрук и продължаваш сам напред".
Може да пиеме по бира - това помага.

[antineutral]

Не е хубаво,но всички си имат тези моменти на "малка разруха"

И аз съм на това мнение. Струва ми се, че понякога ресурсите на приятелството се изчерпват и то престава да съществува като такова временно или изобщо.

[granger]

И аз съм на това мнение. Струва ми се, че понякога ресурсите на приятелството се изчерпват и то престава да съществува като такова временно или изобщо.

Не точно ресурсите,но понякога всеки има нужда от малко опън назад. Да се отдалечиш за малко, да се погрижиш за себе си без да отдава нужното внимание на приятелите си и това,не защото не ги обича и цени, а защото ,колкото и да помага човек ,все някога този "ресурс" ,както го наричаш се поизчерпва и трябва да презаредиш. Да си готов отново да помагаш и да изслушваш. Да си приятел на 100% , а не от време навреме.Някой ще каже,че приятелите те зареждат,ама всеки си има проблеми. Аз съдя по себе си и хората около мен, виждам,че няма как да ми помогнат в момента, а аз не съм в кондиция да съм до тях на 100% , предпочитам да се отдръпна за седмица, да си сбия мислите в главата , а през това време , те също да премислят и да са готови , за мен в смисъл. Когато виждам,че няма как да помогна,предпочитам да се отдръпна,а не просто да стоя при човека и да не му давам нужната подкрепа. Вярно е ,че звучи странно , но презареждането става и от двете страни.
Странно може да ви се види, но аз съм такава.