Направи добро - изяж лайно....

[x7aZzy]

jghgh, може и да са празни приказки. Аз така възприемам отношенията между хората.
Това, че съм независима, не ме прави безсърдечна. И учудващо съм си доволно щастлива.
Знам, че имам добри приятели, и съм абсолютно сигурна в тях. Без да очаквам каквото и да било.

С моя най-добър приятел не сме се чували, нито писали от месеци, но въпреки това знам, че ще ме чака с колата пред летището, ще ми уреди легло в общежитията, ще се занимава с мен цяла седмица и накрая ще шофира 500 км, за да ме закара да видя дядо, след което ще се приберем заедно за празниците. Нито очаквам това от него, нито съм го молила. Просто знам, че ще го направи. И не е като да не мога да се оправя сама - не в това е въпросът.
А аз в никакъв случай не се чувствам задължена. Благодарна, да, щастлива - също (даже много), но не и задължена.

Както каза Сиси - приятелите са като семейство. Колкото и да се карам с моите, знам, че няма да ме заебат, защото не съм в настроение например.

[SisiStrange]

jghgh, може и да са празни приказки. Аз така възприемам отношенията между хората.
Това, че съм независима, не ме прави безсърдечна. И учудващо съм си доволно щастлива.
Знам, че имам добри приятели, и съм абсолютно сигурна в тях. Без да очаквам каквото и да било.

С моя най-добър приятел не сме се чували, нито писали от месеци, но въпреки това знам, че ще ме чака с колата пред летището, ще ми уреди легло в общежитията, ще се занимава с мен цяла седмица и накрая ще шофира 500 км, за да ме закара да видя дядо, след което ще се приберем заедно за празниците. Нито очаквам това от него, нито съм го молила. Просто знам, че ще го направи. И не е като да не мога да се оправя сама - не в това е въпросът.
А аз в никакъв случай не се чувствам задължена. Благодарна, да, щастлива - също (даже много), но не и задължена.

Както каза Сиси - приятелите са като семейство. Колкото и да се карам с моите, знам, че няма да ме заебат, защото не съм в настроение например.

Абсолютно. И ако не е там и не го направи, ще знаеш, че е имал сериозна причина и нито за момент няма да му се разсърдиш или да има някакъв вид драма, защото ще си наясно, че не е направено от безразличие.

Винаги съм мислила, че истинските приятели нямат нужда от думи като "Обичам те.", обещания и "изясняване на отношенията", защото всичко някакси се знае по дефолт, чувства се.

[anonymous708973]

Нито очаквам това от него, нито съм го молила. Просто знам, че ще го направи.

Грешка. Но ще го проумееш, когато не направи нещо, което си "знаела". Тогава ще разбереш, че всъщност си го очаквала.
Съгласна съм с jghgh - винаги очакваш нещо. Да, доброто може да е направено напълно безкористно, но очакваш, че приятелят ще е там, когато ти потрябва рамо.
Добър човек съм. Винаги помагам. От случайни хора не очаквам възвръщаемост, но от приятели се разочаровам страшно.
На най-добрия си приятел най-редовно служа за психолог, обаче когато преди месец и нещо му плаках по телефона, той беше там - трезв, разумен, изслуша цялата половинчасова тирада, даде ми съвет, който аз бих си дала, и така.

[x7aZzy]

Грешка. Но ще го проумееш, когато не направи нещо, което си "знаела". Тогава ще разбереш, че всъщност си го очаквала.

Не.
Защото съм минала през това вече.
И аз, както всеки друг, съм била предавана от приятели. И то не веднъж или два пъти. С времето осъзнах, че причината за тези разочарования е в мен. В моите очаквания, изисквания, в това, че приемам другите за даденост.
Преди винаги си мислех, че хората са ми длъжни. Че трябва да ми обръщат специално внимание, че трябва да ме обгрижват, ласкаят, предразполагат да им помогна, да ги изслушвам. Че щом са в графата "близки"/"приятели", това автоматично значи, че са задължени да ми правят услуги, да ми изпълняват желания и т.н. От това се подразбира, че с никого не успявахх да създам трайно приятелство. Постоянно сменях приятелските си кръгове. Чувствах се не намясто. За някакви абсолютни дреболии прекъсвах отношенията.
Доста весела картинка.
Сега спокойно мога да кажа, че съм променена (специално в това отношение). И съм доволна, че вече 4 години съм успяла да "задържа" приятелите си.
Единственото, което очаквам от близките си, е да не ме лъжат. Всичко останало е условно.

[SisiStrange]

Грешка. Но ще го проумееш, когато не направи нещо, което си "знаела". Тогава ще разбереш, че всъщност си го очаквала.
Съгласна съм с jghgh - винаги очакваш нещо. Да, доброто може да е направено напълно безкористно, но очакваш, че приятелят ще е там, когато ти потрябва рамо.
Добър човек съм. Винаги помагам. От случайни хора не очаквам възвръщаемост, но от приятели се разочаровам страшно.
На най-добрия си приятел най-редовно служа за психолог, обаче когато преди месец и нещо му плаках по телефона, той беше там - трезв, разумен, изслуша цялата половинчасова тирада, даде ми съвет, който аз бих си дала, и така.

На мен също ми се е случвало да ме разочароват и съм убедена, че и на тях се е случвало аз да ги разочаровам. Хората допускат грешки и не виждам защо това, че са ни близки означава, че точно техните са непростими.