- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Help! Нелепа ситуация!
Значи става въпрос за следното. Случката се развива в хипермаркета, където работи един симпатичен младеж. Аз и майка ми пазаруваме от там и въпросният ни обслужва. От пуст срам не мога да го заговоря, но находчивата ми майка решава да ни запознае. Той до този момент се беше вглъбил в работата си и дори не погледна към нас, но след като майка ми се намеси, от устата ми успя да се откопчи името ми и едно "приятно ми е". След което той ме погледна, усмихна се и ми каза неговото (че и с фамилията). Не осъзнах изобщо колко бързо се случи всичко, но докато тръгвахме видях, че продължава да се усмихва. Така... само на мен ли ми изглежда ИЛИ ако не искаше да го намеря във фейса нямаше да си казва фамилията?! И другото.... пратих му покана, но по-късно видях, че я е приел. Казвайте мислите ви по въпроса - да му пиша ли, да чакам ли той да ми пише пръв? Не знам дали няма да си помисли, че съм инсценирала тва запознаване нарочно, а то не е така. А и дали няма да си помисли, че съм някоя 14 годишна и да се откаже или пък да му е станало неудобно? Ще кажете, че твърде много мисля. Нищо ново, така че няма нужда. Очаквам съвети, не критика (но предполагам повечето ще ме разберат).
Никой не ме познава толкова добре, че да има правото да ме подценява.
Казал си е името и фамилията защото такъв е етикета при представяне на работното място. Сигурно последното, за което си е мислил е фейсбук.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
И да не го е казал заради фейса - голяма работа, възползвай сеАко го харесваш му пиши
Не се филмирай толкова ... надали ти е казал името си с единствената цел да го намериш във фейсбук или пък ще си мисли че нещо е инсценирано.
Пробвай се.Пиши му.
Това ,което не ни убива , ни ебава майката .
Добре де, така е лесно да се каже - пиши му. Амаа не трябва ли да изчакам той да ми пише, ако има интерес. Иначе нямам нищо против и аз да му пиша, просто не искам да нахалствам. А добра идея ли ще е да започна темата с тази случка и да я обърна на шега, или пък да му се извиня, че се получи така неловко. Между другото няма нищо общо с етикет в работата (както се изказа някой "професор" по-горе) - тва е пълна глупост. Да не кажа, че съм почти сигурна, че искаше да го намеря във фейс и затова го направи. Трябват ми още мнения, дори ще се радвам, ако има повече включили се момчета, да споделят мъжко мнение.
Никой не ме познава толкова добре, че да има правото да ме подценява.
Хах, добре, 14 годишната с много опит и познания ще знае кое е пълна глупост в сферата на работния етикет.
Не на всички живота им се върти във фейсбук. Може да го заговориш следващия път като се засечете в магазина. Или държиш да е фейсбук свалка?
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
“If you enter this world knowing you are loved and you leave this world knowing the same, then everything that happens in between can be dealt with.” - Michael Jackson ♥
Никъде не съм споменавала на колко съм. И не съм казала, че трябва непременно фейса да е от голямо значение, но иначе защо първо ще си казва името, прави пауза и после се сеща да добави фамилията... Не съм голяма фенка на фейс, даже ако имаше друг начин да говоря с него повече време - щях, но това ми е шанса да започна разговор, защото няма как да се получи такъв в магазина, където човека си работи и не му е до тва. Следващия път чети по-внимателно. (към thebeliever)
Последно редактирано от 0bsessi0n : 12-16-2012 на 13:20 Причина: уточнение
Никой не ме познава толкова добре, че да има правото да ме подценява.
Не става въпрос за задушевни двучасови разговори, а за едно просто "Здравей, помниш ли ме, как си днес, беше ми приятно, до следващия път", примерно. Няколко пъти така и ако той проявява интерес и има достатъчно акъл може и да се сети да те покани на по едно какао след края на смяната му.
Аз си казвам името и фамилията при запознанство когато в дадения колектив има и друг човек с малко име като моето. За да може когато някой дойде да търси, примерно Петканчо, да знае за кой точно Петканчо става въпрос. Когато пък съм на работа си казвам името и фамилията, за да може да знаят как да ме намерят във фирмената база данни, където са ни контактните форми. Защото, отново, не съм само аз с това малко име.
Може да си е добавил фамилията и от неудобство, защото просто се е чудил какво още да каже, за да не излезе, че отговаря едносрично.
Едва ли първото нещо, което му минава през главата при запознанство е "Как да ме намери във фейсбук".
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Така и мисля да направя, но има и други фактори. Иначе, както се разбира - щом работи, значи е на достатъчно. Аз също съм в трудоспособна възраст.
Към thebeliever, наясно съм с тези условности, но не мисля, че са съотносими с моята ситуация. Възможно е и да не е тази причината, която си мисля, но както казах, съм почти сигурна, че е това.
Никой не ме познава толкова добре, че да има правото да ме подценява.
Аха, едва ли й е казал фамилията си, за да може да го намери във фирмата или нещо от сорта. Имам 2-ма познати, които са работили като охрана в супермаркет и нито единия не е бил чак толкова сериозен, когато е бил на работа.
Все тая, това няма значение.
А ти, авторке, като не си на 14 на колко си, че толкова се срамуваш да му пишеш?!
П.П: Аз, ако бях чакала гаджето ми да ми пише първо, нямаше да сме заедно![]()
Кое е най-лошото, което може да стане?! Да не ти отговори ли?
Ми не му пиши неща, от които да му стане ясно, че си хлътнала много, а просто обикновени неща...
Последно редактирано от xXxPETYAxXx : 12-16-2012 на 14:04
Е, не всички са толкова несериозни, колкото тези твои приятели.
Но поставяш много хубав въпрос.
Авторке, защо момиче в "трудоспособна възраст" задава подобни въпроси, които по принцип се очакват от неопитни девойчета при първите им любовни трепети? Какво те прави толкова неуверена и притесняваща се от един нищо и никакъв разговор? Все пак не му предлагаш брак. Няма нищо страшно. Не си първата, няма и да си последната, която прави първа крачка към опознаване. Не е срамно да покажеш интерес.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Ех, сега я нападнете. Това, че е в "трудоспособна възраст" по никакъв начин не е равносилно на голям опит в свалките. Притеснява се, защото го харесва. Аз я разбирам, защото съм била в същата ситуация. Толкова ли нереалистично изглежда?
Последно редактирано от Azoria : 12-16-2012 на 15:10
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Защо умуваш за какво и как е било. Като те кефи пича другия път като идеш за боза и кашкавалче си развързваш езика за две три съвсем обичаини приказки все едно да ре чем е съседа и толква. Няколко пъти така ако пича се е захласнал все ще подхвърли и тои малко или много та по същия начин съвсем непринудено го покани след работа също в почивен ден да пообиколите заедно. Може да го попиташ токва неща нямащи нищо общо пряко с това че го харесваш от коя част на града е каде е ходил на даскало кво прави като е свободен общи приятели и тва е TheBeliever го е казал много точно. Успех.
Никой никого не напада. Аз обаче имам спомен, че още края на лятото авторката беше пуснала тема, че харесва въпросното момче. А, вече е декември!
Еми срам я еНаправо хем ми идва и аз да й кажа "вземи се в ръце и действай", хем знам какво е. В абсолютно същата ситуация бях и наскоро пак беше пуснала тема и поясних, че в крайна сметка се запознах с момчето, но много след като не работеше там и по много странен начин. Имах страшен късмет да успея и както написах и там тя може да няма. От друга страна знам какво я спира и аз съм го изпитвала.
И пак съветът ми е да направиш нещо по въпроса, както казаха по-нагоре - какво е най-лошото, което може да стане?
(казвам аз.. :Х)
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Явно се бъркаш с някой друг. Лятото не съм пускала такава тема, а и няма как след като едва от миналия месец ми е попаднал на мерника.
Азория, в миналата тема от началото на месеца още не бях сигурна и зададох въпроса по-общо, но няма голямо значение. Иначе благодаря за подкрепата. Така - мисля, че трябва да уточня нещо, защото някои са ме разбрали в грешната посока изглежда. Не ме е срам да му пиша. Както казах по-горе: "Амаа не трябва ли да изчакам той да ми пише, ако има интерес. Иначе нямам нищо против и аз да му пиша, просто не искам да нахалствам. А добра идея ли ще е да започна темата с тази случка и да я обърна на шега, или пък да му се извиня, че се получи така неловко."
Идеята ми е, че нали майка ми се включи изненадващо и попита да се запознаем с него - аз си глътнах граматиката още като го видях. Та от тва ми е повече неловко. Ако може да ми отговорите на цитата.^
Никой не ме познава толкова добре, че да има правото да ме подценява.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Ъъ, казал си е името и се е усмихнал...не мисля, че е лудо влюбен, а просто възпитан човек, но кой знае..може и да я харесва.![]()
Просто го заговори,ако стане - стане.Ти ще усетиш,по - добре действай преди да е станало късно и после да си казваш "Ех,ама то ако....".