Предбрачен секс

[npp]

Ама ако не знам какво е добро и лошо, то не само че няма да правя разлика когато правя добро или лошо, но няма да правя разлика и ако някой го причинява на мен... Все пак доброто и злото е просто умствена интерпретация на дадено действие, мисъл, образ и т.н. Ако нямаше кой да слага етикети на "нещата" и да ги категоризира като добри и лоши, то няма как дадено действие да се отрази лошо на някой, който не знае какво е лошо.

Но какво е всъщност лошото, и не е ли то свързано с егото - умствената представа за себе си. Ако няма кой да прави разликата между добро или лошо, тоест ако няма кой да се радва(когато му правят добро), или ако няма кой да страда(когато му правят лошо), ако няма кой да интерпретира действията, то психичното значение на тези действия е нищожно. Когато човек не се възприема като "радващ се" или "страдащ", (това са същите умствени образи като концепцията за добро и зло), то обстоятелствата не го засягат - той вече не се идентифицира с тях. Така че ако я нямаше АЗ концепцията , през която действията да се идентифицират като добри или лоши, то действията биха били точно такива каквито са си - без етикети добро или зло, и нямаше да има кой да страда от тях. Защото тези етикети са умствени концепции, едни "троянски коне" в човешкият ум, които на практика не съществуват. Болката която би била причинена от някой върху друг, не би се приела като нещо лошо, ако нямаше кой да я изживява като своя и да страда от нея.

И би ли ме просветлил какво е било дървото на познанието?

говориш куп необосновани глупости, злото в Писанието(Библията) е най-малкото когато някой причинява на някого нещо, което за него е неприятно, непоносимо или най-малкото вредно, което е така и по естество дори и когато човек никога не е чел и чувал за това, така че в това отношение не става въпрос за наличието на предварително (по-)знание, а и отде знаеш дали не е възможно след смъртта душата да попадне на място където да бъде мъчена?!, именно духовното е в основата на всяко нещо в вселената, ето защо същинският грях е именно духовното/религиозното беззаконие, понеже всичко се управлява от духовното, това и представлява "дървото за познаване на доброто и злото", докато за Бог е съвсем естествено да бъде духовен администратор и управляващ на цялата вселена, същото за човека е противоестествено, понеже в сравнение с истинският Господ Бог капацитета на човека е безкрайно малък, понеже в цялата безгранична вселена е възможно да има само един единствен Бог сиреч духовен администратор/управляващ, докато човеците са създадени единствено като потребители, понеже и за никого от тях не е възможно да бъде успешно духовен администратор/управляващ, но всеки такъв техен опит с сигурност е обречен на провал, понеже същото онова "дърво за познаване на доброто и злото" е сатанинско познание за човеците наричано от тях йога, окултизъм, езотерика, като в това число(в този смисъл) дори и духовност и религия, понеже Бог познава доброто и злото съвършено и може да ги управлява съвершено осигурявайки напълно съвършен живот и държейки злото напълно затворено и заключено, понеже то не е могло да се изяви преди грехопадението чрез първите човеци(ева и адам), поради това че Бог не е позволявал това да стане, но когато на седмият ден Той изпаднал в състояние на хилядолетен полусън, чак тогава "тъмнината" могла да се яви за да "прелъсти" духовно човеците превръщайки ги в духовни/религиозни беззаконници, чрез което тя установила своето царство на духовно(-то)/религиозно(-то) беззаконие в този свят, и именно това е явлението, което в Библията е наричано "грехът", ето защо навсякъде от началото до краят на Писанието(Библията) е обяснено как не бива да се върши духовно/религиозно беззаконие

[Doom_Stalker]

говориш куп необосновани глупости, злото в Писанието(Библията) е най-малкото когато някой причинява на някого нещо, което за него е неприятно, непоносимо или най-малкото вредно, което е така и по естество дори и когато човек никога не е чел и чувал за това, така че в това отношение не става въпрос за наличието на предварително (по-)знание, а и отде знаеш дали не е възможно след смъртта душата да попадне на място където да бъде мъчена?!, именно духовното е в основата на всяко нещо в вселената, ето защо същинският грях е именно духовното/религиозното беззаконие, понеже всичко се управлява от духовното, това и представлява "дървото за познаване на доброто и злото", докато за Бог е съвсем естествено да бъде духовен администратор и управляващ на цялата вселена, същото за човека е противоестествено, понеже в сравнение с истинският Господ Бог капацитета на човека е безкрайно малък, понеже в цялата безгранична вселена е възможно да има само един единствен Бог сиреч духовен администратор/управляващ, докато човеците са създадени единствено като потребители, понеже и за никого от тях не е възможно да бъде успешно духовен администратор/управляващ, но всеки такъв техен опит с сигурност е обречен на провал, понеже същото онова "дърво за познаване на доброто и злото" е сатанинско познание за човеците наричано от тях йога, окултизъм, езотерика, като в това число(в този смисъл) дори и духовност и религия, понеже Бог познава доброто и злото съвършено и може да ги управлява съвершено осигурявайки напълно съвършен живот и държейки злото напълно затворено и заключено, понеже то не е могло да се изяви преди грехопадението чрез първите човеци(ева и адам), поради това че Бог не е позволявал това да стане, но когато на седмият ден Той изпаднал в състояние на хилядолетен полусън, чак тогава "тъмнината" могла да се яви за да "прелъсти" духовно човеците превръщайки ги в духовни/религиозни беззаконници, чрез което тя установила своето царство на духовно(-то)/религиозно(-то) беззаконие в този свят, и именно това е явлението, което в Библията е наричано "грехът", ето защо навсякъде от началото до краят на Писанието(Библията) е обяснено как не бива да се върши духовно/религиозно беззаконие

Злото и доброто са просто изменчиви интерпретации на различни събития, докато душата едно цяло - при нея няма болка, няма страдание, няма щастие, няма добро - тези човешки измислени понятия там се губят. За да може човек да страда той трябва да се идентифицира с болката, която му е причинена и да се изживява като "страдащ", и обратното за "радващ се". Иначе съм съгласен, в най-общ смисъл причиняването на болка ВРЕДИ на някой, но това не е зло. Примерно и студът вреди на животните, но това не значи, че студът е зъл ... За едно куче, може да е вредно, когато няма какво да яде, но дори и едно просто куче не прави такива интерпретации (добро и лошо) на своята ситуация, каквато и да е тя. Всяко нещо извадено от контекста на цялата картинка може да се разгледа като полезно и вредно, често дори незаслужено и неоправдано. Но погледнато в по-голям смисъл всичко се нарежда и балансира.
Така че да вземеш нещо, което вреди на човека, да му сложиш етикет "лошо" и да го направиш универсален принцип за цялата вселена е просто малоумно. Тези малки схеми, тези умствени асоциации - "това е добро", "това е лошо", "това съм аз", "това си ти", "това е света" и т.н., тези
"абсолютни определения" вършат работа само при хора, които се идентифицират именно с консуматорската си природа .... и така постоянно се вайкат за ежедневните си проблеми и противоречия, породени от изкуствено създадената им представа за света и себе си - кое, как и защо трябва да бъде. За човек, който е по пътя на духовното, тези умствени ограничения под формата на абсолютни истини, няма как и защо да съществуват. Само простите и "малки" хора имат нуждата от абсолютни стойности, около който да градят фалшивия образ за себе си и света - образа в който, за който и чрез който да "живеят"......, защото само в този образ те се чувстват сигурни и живи - там всичко им е познато, всичко им е ясно и определено, и те остават с илюзията че го контролират. А когато някой нападне фалшивия им свят, те се опитват да го защитят, защото чрез него те съществуват. Ако пропадне той, пропадат и те самите, и цялата им "АЗ" представа. За духовния човек всяка само-идентификация и твърда истина(вяра) е просто преходна, условна и фрагментарна(част от общата картинка).
Така че да претендираш, че си нещо различно от останалите(Различно, не повече!) , а в същото време да мрънкаш като всеки останал "потребител" и вечно да търсиш някаква неправда, показва че изобщо не си никакъв духовен човек, а само си си останал с претенциите за това. Защото духовния човек няма как да бъде "наранен" душевно от някакво си беззаконие. Но ето че ти го правиш, също както останалите "потребители", и също като тях, ти си "наранен" и "страдащ", от някакъв измислен враг, от някакво измислено зло. И това те определя, това вечно наддумване между доброто и злото. Ти губиш всеки ден доброто, и си "слагаш очите на злото", само и само да можеш отново да намериш някакво добро. И така постоянно играеш на преоткриване, на вечно търсене на добро и отричане на зло. Тези игри са характерни са его-хората, които вечно имат нужда от някакво противоречие, за да могат те да се изживяват и определят като едната страна в това противоречие. Като заемат страна и позиция, те "намират" себе си в тази позиция, а след време самите те стават една позиция, един пълнеж, една игра на сенки и образи, която никога не спира. Но винаги трябва да вземат страна, винаги трябва да се борят за някакво добро и да отричат някакво зло, защото без това разграничение, от тяхната "личност" не остава нищо. Душата е отвъд всички тези детски игри. И щом не си прозрял това, то ти си просто поредния потребител, който си е избрал някаква концепция, харесал си си нещо, нарекъл си го "добро" и си решил да го следваш, а всичко останало си нарекъл "зло". Но понеже "доброто" е само едно , а "злото" е всичко останало то "злото" винаги е повече от" доброто". И така винаги имаш срещу какво да се бориш и какво да възхваляваш.
Всъщност не се различаваш по нищо от средностатистическа бабичка, която мрънка колко й е ниска пенсията и колко лошо се живее, а в същото време постоянно възпява "Кво 'убаво беше по Бай-Тошово време". Нали се вижда наслагването, ... противопоставянето? Принципът е същия, просто твоето е преминало през допълнителна идеологическа псевдо-интелектуализация. Като помежду другото е било запълнено с псевдо-истини, които да са в резонанс с вече приетите идеи и "кауза". Оттам самозаблудата се развива още, където истините служат за "каузата", а не за самата истина.

ПП: Написаното с обръщение "към теб" да не се приема като обвинение или лично отношение, просто съм свикнал да пиша в такъв стил.