
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Предбрачен секс
Ама ако не знам какво е добро и лошо, то не само че няма да правя разлика когато правя добро или лошо, но няма да правя разлика и ако някой го причинява на мен... Все пак доброто и злото е просто умствена интерпретация на дадено действие, мисъл, образ и т.н. Ако нямаше кой да слага етикети на "нещата" и да ги категоризира като добри и лоши, то няма как дадено действие да се отрази лошо на някой, който не знае какво е лошо.
Но какво е всъщност лошото, и не е ли то свързано с егото - умствената представа за себе си. Ако няма кой да прави разликата между добро или лошо, тоест ако няма кой да се радва(когато му правят добро), или ако няма кой да страда(когато му правят лошо), ако няма кой да интерпретира действията, то психичното значение на тези действия е нищожно. Когато човек не се възприема като "радващ се" или "страдащ", (това са същите умствени образи като концепцията за добро и зло), то обстоятелствата не го засягат - той вече не се идентифицира с тях. Така че ако я нямаше АЗ концепцията , през която действията да се идентифицират като добри или лоши, то действията биха били точно такива каквито са си - без етикети добро или зло, и нямаше да има кой да страда от тях. Защото тези етикети са умствени концепции, едни "троянски коне" в човешкият ум, които на практика не съществуват. Болката която би била причинена от някой върху друг, не би се приела като нещо лошо, ако нямаше кой да я изживява като своя и да страда от нея.
И би ли ме просветлил какво е било дървото на познанието?
Последно редактирано от Doom_Stalker : 01-08-2013 на 22:20