Welcome to the human race.

[Doom_Stalker]

Прочетох поста ти 3-4 пъти и пак ми е трудно да асимилирам това което се опитваш да обясниш. Възможно е на думата 'съзнание' да влагаме различен смисъл. От описанието което ти даваш имам чувството, че говориш за момента в които сетивата ни приемат информация от заобикалящия ни свят и все още не е обработена от мозъка ни. Но това отново не елиминира възможността за някакво външно влияние, прав си, в момента в който започнем да анализираме ситуацията ние изкривяваме представата си за реалността базирано на предишни моменти от нашето съществуване което поражда очаквания които не винаги са реални, но така ние чрез разсъдъка си може да определим дали случващото се събитие е всъщност някаква постановка, докато ако изобщо не анализираме едно събитие то ние сме по-уязвими към външна манипулация на събитията. Това което мисля, че мога да нарека 'аз' е точно тази мисъл и паметта, защото без тях си загубен, преди да се родиш в теб вече са заложени инстинкти които служат на индивида като памет докато натрупа някакъв опит върху които да базира действията си. Без тези инстинкти или памет не мисля, че биха могли да съществуват по-сложно устроени форми на живот. Та дори едноклетъчните имат такъв генетичен код, върху които си базират действията.

Паметта и виждането на евентуалния развой на събитията, няма нищо общо със заучените реакции и готови шаблони, които се формират под действието на външната среда. Няма нищо лошо в това да използваш някакво предишно знание за да предвидиш нещо, но да приемаш да вярваш че то е единственото което определя бъдещето, че то е единствената истина, че то е твоята реалност - ето това е грешен подход. Именно тези заучени реакции те правят подвластен на това как ще реагираш и какво ще ти дойде на ума. Така постоянно се блъскаш между реалността и изградената ти представа за нея. Всъщност няма нищо лошо в тези заучени реакции, те са биологично обосновани и необходими - с цел улеснение на индивида. Но не са истината. А всяка реакция, обоснована на определен принцип - стимул-реакция(знание че ако се случи това, ще се случи и това) е просто изолирано и условно знание. В което пак има някаква истина, НО тя е само условно. Това е важното да се проумее и осъзнае. Приемането й като истина, и то ТВОЯ истина, базирана на твой опит, на твоя схема, по която се развиват нещата, е грешка и води до неточна предварителна умствена интерпретация на това какво се случва. А живота е една мистерия, в която всичко е толкова оплетено и взаимносвързано, че да вярваш че нещо ще се случи, само заради една предварително изградена представа, е неточно. И не води до съществени резултати. Ти просто ставаш жертва на заблудата си за това как и защо едно нещо се случва. Затова всяко едно знание, съзнателно или подсъзнателно е просто частица, просто една малка нишка от мистерията на това как нещата се случват. Когато се закрепиш за тази нишка, когато се намериш в нея, и тя стане част от тебе, ти по този начин отхвърляш всички останали нишки, и това води до изкривяване на реалността. Затова всяко познание, всяка мисъл, определение, дефиниция и т.н. е просто условна представност - умствена проекция. НИщо повече. Но пък "личността" се определя точно чрез тези дефиниции, чрез тези фрагменти, които наричаме "АЗ". А всъщност АЗ е просто умствена представа за това кои сме ние. С тези образи си служим - те стават нашия свят, и вечно този "АЗ" е в конфликт с други "АЗ"-ове които пък са се "намерили" в други дефиниции и определения за света.
Осмислете следния цитат от Ницше -
"Няма знаещ, нито нещо, което трябва да се знае ... има само знание. "

[Ambiguous]

Паметта и виждането на евентуалния развой на събитията, няма нищо общо със заучените реакции и готови шаблони, които се формират под действието на външната среда. Именно тези заучени реакции те правят подвластен на това как ще реагираш и какво ще ти дойде на ума. Всъщност няма нищо лошо в тези реакции, те са биологично обосновани и необходими. Но не са истината. А всяка реакция, обоснована на определен принцип - стимул-реакция(знание че ако се случи това, ще се случи и това) е просто изолирано и условно знание. В което естествено няма нищо лошо, НО то само условно. Приемането му като истина, и то ТВОЯ истина, базирана на твой опит, на твоя схема, по която се развиват нещата, е грешка и води до неточна предварителна умствена интерпретация на това какво се случва. А живота е една мистерия, в която всичко е толкова оплетено и взаимносвързано, че да вярваш че нещо ще се случи, само заради една предварително изградена представа, е неточно. И не води до съществени резултати. Ти просто ставаш жертва на заблудата си за това как и защо едно нещо се случва. Затова всяко е едно знание, съзнателно или подсъзнателно е просто частица, просто една малка нишка от мистерията на това как нещата се случват. Когато се закрепиш за тази нишка, когато се намериш в нея, и тя стане част от тебе, а по този начин "отхвърляш" всички останали нишки, и това води до изкривяване на реалността. Затова всяко познание е просто условно.

Да съгласен съм с това, не съм се и опитвал да го отричам, но проблемът тук е, че никога не можем да осъзнаем истината, защото както ти сам каза ако този момент мине през нашата мисъл той бива пречупен през призмата на индивида. А след като за да запомним нещо първо трябва да го обработим, можем да заключим, че описаното от теб състояние е мимолетно и неподлежащо на анализ. Ако това е дефиницията ни за действителност, то тя е в конфликт със разбирането ми за 'аз' което означава, че за да може да обгърна нефилтрирания образ на света, трябва да не съществувам. От философска позиция това е ОК, но практически това ни казва, че трябва да се държим като един камък, защото при първия опит за мисъл разваляме този образ.

[Doom_Stalker]

...но практически това ни казва, че трябва да се държим като един камък, защото при първия опит за мисъл разваляме този образ.

Точно, да бъдеш като камък.

За да се превърнеш в камък, трябва първо да събереш смелостта, да си "израснал" вътрешно, за да бутнеш фалшиво-създадения си образ - с всичките му условности, абсолютизми, само-определения, граници. Трябва първо да "умреш" като образ. Трябва да станеш "никой", за да бъдеш "всеки". Но повечето хора не искат да "умрат" защото без образа си те са нищо, и за тях не съществува отвъд.

А мисълта разваля всичко това само ако се откриваш в нея, тоест ако я приемаш за своя. Когато мисълта вече не е твоя, а е просто мисъл - то тогава мисълта придобива истинското си значение и предназначение - като част от пъзела ВСЕЛЕНА, а не част от теб, тя става познание, а не само-идентификация.