Цитирай Първоначално написано от Doom_Stalker Виж мнението
Паметта и виждането на евентуалния развой на събитията, няма нищо общо със заучените реакции и готови шаблони, които се формират под действието на външната среда. Именно тези заучени реакции те правят подвластен на това как ще реагираш и какво ще ти дойде на ума. Всъщност няма нищо лошо в тези реакции, те са биологично обосновани и необходими. Но не са истината. А всяка реакция, обоснована на определен принцип - стимул-реакция(знание че ако се случи това, ще се случи и това) е просто изолирано и условно знание. В което естествено няма нищо лошо, НО то само условно. Приемането му като истина, и то ТВОЯ истина, базирана на твой опит, на твоя схема, по която се развиват нещата, е грешка и води до неточна предварителна умствена интерпретация на това какво се случва. А живота е една мистерия, в която всичко е толкова оплетено и взаимносвързано, че да вярваш че нещо ще се случи, само заради една предварително изградена представа, е неточно. И не води до съществени резултати. Ти просто ставаш жертва на заблудата си за това как и защо едно нещо се случва. Затова всяко е едно знание, съзнателно или подсъзнателно е просто частица, просто една малка нишка от мистерията на това как нещата се случват. Когато се закрепиш за тази нишка, когато се намериш в нея, и тя стане част от тебе, а по този начин "отхвърляш" всички останали нишки, и това води до изкривяване на реалността. Затова всяко познание е просто условно.
Да съгласен съм с това, не съм се и опитвал да го отричам, но проблемът тук е, че никога не можем да осъзнаем истината, защото както ти сам каза ако този момент мине през нашата мисъл той бива пречупен през призмата на индивида. А след като за да запомним нещо първо трябва да го обработим, можем да заключим, че описаното от теб състояние е мимолетно и неподлежащо на анализ. Ако това е дефиницията ни за действителност, то тя е в конфликт със разбирането ми за 'аз' което означава, че за да може да обгърна нефилтрирания образ на света, трябва да не съществувам. От философска позиция това е ОК, но практически това ни казва, че трябва да се държим като един камък, защото при първия опит за мисъл разваляме този образ.